Вярващите ще живеят чрез вяра


от Мартин Лутер

Ето, душата му се надигна, не е отдън права; А праведният ще живее чрез вярата си.“ (Авакум 2:4)

Авакум записал тези божии думи на една плоча която включва следното брилянтно изказване: „Праведния ще живее чрез вярата си“. Това означава, че хората, които искат да са праведни и да живеят праведен живот трябва да вярва в обещанието на Писанието. Тази истина не може да бъде променена. В резултат на това безбожните ще умрат в своето неверие. Затова ние трябва да вярваме на написаното на плочата ако искаме да живеем сега и завинаги. Ние трябва да вярваме, че Христос ще дойде със Своето царство. Но когато нещата се случват по различен начин, когато изпитваме трудности в този свят, ние не трябва да губим пътя си. Божието слово ни показва неща, които не долавяме със сетивата си и които превишават разбирането ни. Ние се чувстваме отеготени понеже гледаме на настоящото си състояние. Чрез вяра ние трябва да се издигнем над това състояние. Дори когато сме заобиколени от трудности трябва да сме уверени, че царството ще дойде и ще бъде установено по един славен начин.

В този текст ние виждаме един ясен пример за това как пророците в Стария завет проповядвали и подчертавали вярата в Христос точно толкова колкото и ние в Новия. Виждаме, че Авакум бил толкова смел, че осъждал всички други дела. Той приписвал живота изцяло на вярата. Авакум казвал много ясно, че невярващите няма да успеят. Нека да се опитват до смърт. Техните усилия вече са осъдени. Делата им няма да постигнат нищо, няма да успеят в нищо и няма да им помогнат по никакъв начин. Междувременно вярващите ще живеят чрез вяра.

4 thoughts on “Вярващите ще живеят чрез вяра

  1. Разбирам какво иска да каже Лутер с тези си мисли и дори в известен смисъл съм съгласен с него.Обаче, всеки път когато Христос говори за съда в края на дните Той казва, че това което ще се пита там не е колко сме вярвали, а какво сме правили. Бях гладен – вие ме нахранихте, жаден – вие ме напоихте и т.н. Там ще има някои вярващи в Него които ше кажат: Нали в твое име ние правихме велики дела! А това са дела на силната им вяра пророкуване, изгонване на бесове и пр. не дела на благочестие. (Яков 1:27) Отговора на Христос е страшен Махнете се от мене всички вие които вършите беззаконие, аз НИКОГА не съм ви познавал.

    Да без вяра не може да се угоди на Бога и без нея всичко останало губи смисъла си, но по делата си ще бъдем съдени, това го казва и Христос и свети апостол Павел, това е и било винаги учението на църквата :

    Рим. 2:4-7

    …..4 Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние?
    5 а с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога,

    6 Който ще въздаде на всеки според делата му:

    7 вечен живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;

    8 а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;
    9 скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло, първо на юдеина, после и на гърка,
    10 а слава и почест и мир на всеки, който прави добро, първо на юдеина, после и на гърка.
    11 Понеже Бог не гледа на лице.

    И още Мат. 7:21
    ….. Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който ВЪРШИ волята на Отца Ми, Който е на небесата…….

    Нека имайки пълна вяра в Бога, да не забравяме, че тези които изпълняват Неговата воля изразена в заповедите Му, те са Божии синове. Вяра и вярност в гръцкия новозаветен език е една и съща дума, а верността винаги е свързана с дела.

  2. Да, разбира се. В стремежа си да изрази една идея Лутер често прееспонира езика и създава впечатление, че делата нямат никаво значение или смисъл. В контекста на всичко, което казва виждането му не е точно такова.
    Да, последния съд ще бъде според делата – аз нямам възражения срещу това. И да, делата имат място в оправданието – и стиховете, които цитираш според мен са достатъчно ясни. Едно умерено протестантско виждане е по-скоро, че делата няма да бъдат извършени единствено с наша сила и старание, а са в резултат на синергия с божията благодат. И доколкото тази спаителна благодат следва и е съпътствана от вярата протестантисте казват, че се сапсяваме чрез вяра, а не чрез дела. Но както Калвин бърза да допълнли „не чрез дела, но не и без дела“.
    И аз съм напълно съгласен с определението ти за вяра – тя никога не може да се сведе само до интелектуално признаване на дадена истина, която обаче е откъсната от прикатическо приложение. Но по-добре от Яков аз не мога да обясня това 🙂

  3. Божието откровение ни се разкрива в Писанията прогресивно. Така Господ Го дава и на човеците , според времето , мястото и нуждата , и според това кой колко може да понесе.Иначе за какво ни е да се учим и да стъпваме върху знанието открито на предците в Писанията. Лутер води титанична битка с Римо – католиците за връщане на църквата към Евангелието , а именно спасение /оправдание / по благодат , чрез вяра , БЕЗ ДЕЛА. И тази вяра ни е дадена чрез правдата на Христос , за да бъдем чрез нея оправдани , като ни бъде вменена Христовата праведност. Лутер не приема Посланието на Яков , като го нарича „сламеното послание”, което разбира се е грешка , защото вижда в него противоречие с Павловите послания. Такова противоречие няма , защото Якововото оправдание е оправдание на вярата пред човеците и не става въпрос за есхатологичното оправдание пред Бога по времето на Страшния Съд , нито за спасителното оправдание при обръщението когато изповядваме вярата си , при което получаваме мир с Бога и като дар Светия Дух .Доказват го десетки стихове , но по-ясно от Римляни 4 гл. няма…” Защото ако Авраам се е оправдал от дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога.”.Представете си че Авраам , не беше пожертвал сина си за да оправдае вярата си пред целия свят – до нас щеше да достигне знанието за един Авраам готов да продаде жена си Сара , заради собственото си благополучие.Но жертването на Исак се случва много по-късно от Битие 15:6 , когато Авраам е оправдан спасително , чрез вярата си. Делата са като фото проявител на Христовия образ , Който е отпечатал Светия Дух върху нас в освещението , чрез освещаващата благодат получена , чрез вяра ,т.е проявява се плода на Духа , Който сме получили , чрез вяра в евангелските послания.И понеже „Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините,”то липсата на благочестив живот изразен в добри дела , борба с греха и спазване на закона , като жалон по тесния път на освещението, е явен индикатор на неспасен , неновороден човек в който няма признаци на освещаващото действие на Духа.Вършенето на праведни дела не е просто задължение на християните , то е вътрешно присъщно на тяхното ново естество , като дишането и са резултат а не причина , за каквото и да било в спасително отношение. Стояне , стиховете които цитираш са верни , защото са Божие Слово , но в тях нищо не се говори за оправдание а само за осъждане , а някъде за раздаване на награди.А това е така , защото , който не вярва е вече осъден и всеки четящ Словото знае това, защото То ни осъжда.На съда е по вероятно само да се чете присъдата , няма кантари та срещу греховете да сложиш праведните дела и да се оправдаеш.

  4. Последния Христов съд, ще бъде насочен срещу нашите помисли, думи, дела и чувства на сърцето и душата. Христос ще ни държи отговорни, относно помислите на сърцето и ума. Христос казва, че „отвътре, от сърцето на хората, излизат лоши мисли, блудства, кражби, убийства, прелюбодейства, користолюбие, злина, коварство, сладострастие, лукавство, богохулство, гордост, безумство. “ ( Марк 7: 21; 22) и пр. чувства и мисли. Исихастите смятат, че именно в сърцето се зараждат помислите и чувствата, а след това помислите стават натрапчиви мисли, които оформят докрай чувствата на сърцето. Борбата срещу лошите помисли се води докрая на живота на човека, а срещу чувствата, борбата се води с безмълвни молитви, като главната е постоянната молитва „Светий Боже, светий крепкий, свети безсмертний, помоливай мене грешника“, която се повтаря постоянно концентрирана в ума и постоянна мисъл за Христовия живот и страдания. 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.