Бракът не е само личен въпрос


от Радостин Марчев

Наскоро участвах в християнска дискусия посветена на брака, на която един от участниците зададе много интересен въпрос: „Какво мислиш за хора, които настояват, че сключването на брак е въпроса единствено на обещание, което те сами дават пред Бога? Няма нужда от църковна или светска церемония или който и да е друг човек да бъде намесен в това.”

Колкото и странен да изглежда този въпрос на някой истината беше, че вече го бях чувал – по точно бях срещал хора, които мислят и настояват да живеят по този начин. Не съм сигурен, че тогава успях да вербализирам добре мислите си, но поне бях достатъчно ясен, че отношението ми  към подобно виждане е изключително отрицателно. Причината за това е, че зад поне 99% от подобни случаи стои не някакъв особен и силен (дори той да е неправилно разбран или погрешно насочен) стремеж към святост и посвещение пред Бога, а егоизъм и гордост, които водят до нежелание да поемат отговорност пред който и да е друг човек.

Всъщност, стриктно погледнато, християните трябва да са последните, които да се противопоставят на брачна церемония, при която хората дават обет да бъдат верни един на друг. Причината за това е много проста – точно те би трябвало да познават по-добре от другите хора човешката склонност към грях, която лесно може да доведе (и както практиката показва и реално води) до престъпване дори на най-съкровените обещания. В този смисъл брачната церемония не е само радостно тържество, което споделяме с близки хора – макар тя, разбира се, да е и това. По своята същност тя е поемане на отговорност пред други хора, които действат като свидетели и на свой ред поемат  задължението да ни държат отговорни да спазваме брачните си обети. Това е доста очевидно ако дори за миг се замислим по-сериозно върху съдържанието на думите на брачната клетва. Това е и причината аз да съм доста скептичен към промяната на нейните думи.

По-интересното е, че тази тенденция за отговорност се наблюдава дори в светски контекст. Младоженците, които слагат своите подписи под брачното свидетелство поемат отговорност пред държавата, която на свой ред играе роля на защитник на семейството. Разбира се, днес светските разводи са нещо сравнително лесно. Въпреки това дори необходимостта да се разходиш до съда и да пристъпиш към всички формалности по процедурата – както и разкриването на това пред останалите хора – играе роля на известна спирачка. И, разбира се, нерядко финансовите санкции и решенията за попечителство при подобни бракоразводни казуси не са справедливи. Въпреки това ако те липсваха – ако всеки можеше да напуска своя брачен партньор без всякакви последствия, ако слабите и беззащитните нямаха никаква възможност поне да потърсят помощ и компенсация страданията и несправедливостта биха били несравнимо по-големи.

Никак не е странно, че подобна форма на обещание пред свидетели се е пренесла съвсем естествено и в църковния контекст – не на последно място поради сходни причини. Благославяйки свързването на двама души църквата поема (или поне би трябвало да поема) отговорност да им помага в техния път, но и да ги държи отговорни за обещанията, които те са дали. Практически това може да се изразява в цял ред неща – от наличието на приятел(и), на които могат да се доверят и към които могат да се обърнат, през предбрачно съветване (което според мен е задължително и за което пастирите трябва да поемат грижата да се подготвят добре както учат сериозно и редовно вместо просто да предполагат, че имат необходимите познания и духовен опит), до държане отговорни църковни членове, които пренебрегват своите семейни задължения или дори насилват партньорите си (отново – това са области, в които съм чувал ужасни пастирски съвети) и т.н. Подобна подкрепа трябва да включва както твърдост така и благодат както и мъдрост кога какво е необходимо.

Всяко от тези неща е само по себе си отделна тема, която заслужава специално разглеждане. Но всички те ни връщат към началото – бракът не е нещо, което правим „между мен и Бога”. Той не е само личен – той е също толкова и обществен (общностен) въпрос, решение и отговорност. И практическата мъдрост на различните общества – християнски или не – последователно е откривала това и поставяла норми, които ми се струва неразумно да престъпваме.   

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.