Разпънатият с магарешката глава


от Радостин Марчев

(текстът е публикуван във в. „Зорница,“ юли, 2021)

Еврейският монотеизъм винаги изглеждал удивително странен на древния езически свят. Това учудване се онагледява добре от една случка с римския генерал Помпей. Когато превзел Йерусалим през 63 г. пр. Хр., той пожелал да види юдейското божество, за което бил чувал толкова много слухове. Когато обаче влязъл в Светая светих на пищния храм, той с огромна изненада открил, че там липсва какъвто и да е образ. Объркването му било толкова голямо, че след това години наред се разнасял слух, че евреите крият там… магаре.

По-късно същото неразбиране се пренесло, с още по-голяма сила, върху ранното християнско движение. Понеже отказвали да се поклонят на многобройните езически богове, християните били подозирани в „атеизъм“. Поради практиката на Господнята трапеза се твърдяло, че отвличат малки деца, за да ги изяждат ритуално. А поради обръщенията им един към друг с понятията „брат“ и „сестра“ плъзнали подозрения за страховити кръвосмешения.

Най-голямо предизвикателство обаче пораждало християнското твърдение, че вярват в Бог, Който заради спасението на света се е оставил да бъде разпънат на римски кръст – наказание, запазено за утайката на обществото и толкова позорно, че дори споменаването му се смятало за проява на лош вкус и дори за езикова нецензурност.

През 1857 г. на древна римска стена е открита странна рисунка, станала известна като graffito blasfemo. Тя грубо изобразява разпънат човек с магарешка глава, пред когото е изрисувана друга човешка фигура. Под картината личи надпис: Alexamenos cebete theon („Алексамен се покланя на Бога“). Ако наистина представлява сатирично изобразяване на християнството, картината показва колко странна и срамна е изглеждала новата вяра за римляните.

„Разпънатия с магарешката глава“ вероятно е удачна метафора за деформирания начин, по който християнската вяра често продължава да бъде схващана и днес. Понякога това намира израз в нескривана враждебност – например когато е представяна като историческия корен на огромен брой злини от Инквизицията до кръстоносните походи и много други преди и след тях. Друг път деформациите са по-фини. Срастването на дадена етническа или национална идентичност с християнството може да изглежда привлекателно на пръв поглед, но плодовете, които ражда подобно присаждане, са твърде горчиви: от свеждането на вярата до някаква форма на популистки патриотизъм, който мрази и воюва срещу всеки различен (мюсюлманите, сектите и пр.), до политическото опитомяване и осребряване на религията. Опити да преправят Христос „по свой образ и подобие“ са правили както леви и десни политици, така и икономисти, а и мнозина други. Но разпънатият Христос просто не пасва на начина, по който този свят схваща реалността. И именно това е причината за непрестанните опити Той да бъде отхвърлен и осмян или предефиниран и променен, така че да се вмести в желания калъп.

Християните не трябва да се страхуват или срамуват от тази странност на Разпънатия в съвременното (а и във всяко друго) общество. Тя произлиза съвсем естествено от неудобството на света да застане лице в лице със своя Създател, срещу Когото се е разбунтувал и Който го призовава към метаноя (покаяние, промяна на ума). Разбира се, християните следва да се стремят тяхното свидетелство да бъде, по възможност, по-разбираемо и свързано с конкретните нужди на тези, на които говорят. В същото време обаче те не трябва да забравят, че принципите, които характеризират съответно човешкото царство и Божието царство, винаги ще останат предизвикателно различни. Всъщност единствено когато тази „неземност“ на Благовестието бъде запазена и предадена, когато му бъде позволено да предизвиква и отправя претенции, то може да довежда до истинска промяна. Като описва първото гонение на църквата в Рим, полският писател Хенрих Сенкевич отбелязва, че никой не е предполагал, че след няколкостотин години хората ще кръщават кучетата си Нерон, а синовете си Павел. Но точно това се е случило. И обратно, всеки път когато християните са се изкушавали да премахнат или омекотят „скандала на кръста“, тяхното свидетелство се е превръщало от Блага вест в „обезсоляла сол, която се изхвърля вън и се тъпче от хората“ (Мат. 5:13).

Но ние можем да направим дори нещо повече от това, да предаваме вярно вестта за Христос с цялата нейна предизвикателна странност. Както се изразява богословът Майкъл Гормън, ние можем – и дори трябва – не само да споделяме Благовестието, а и сами да станем ходещо Благовестие. Тези думи може да изглеждат странни, но всъщност отразяват съвсем библейско послание.

„Не се лъжете един друг, понеже сте съблекли вече стария човек с делата му и сте се облекли в новия, който се подновява в познание по образа на Този, Който го е създал, където не може да има грък и юдеин, обрязан и необрязан, варварин, скит, роб или свободен, но Христос е всичко и във всичко“ (Кол. 3:9-11).

Апостол Павел призовава християните в Рим: „Облечете се в Господ Исус Христос“ (Рим. 13:14). А към тези в Галатия се обръща с любов и взискателност: „Дечица мои, за които съм пак в родилни болки, докато се изобрази Христос във вас“ (Гал. 4:19). Единственият начин да бъдете чути е когато вашият живот отразява думите ви. Без съмнение някои ще ви сметнат за магарета. Но ако се осмелите да живеете в образа на Разпънатия, вашето послание, което е „за евреите съблазън и за езичниците глупост“, ще се окаже за мнозина други „Божия сила и Божия премъдрост“ за спасение (І Кор. 1:23-24).

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.