от Мартин Лутер
„И ето що е осъждението: светлината дойде на света, и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли.” (Йоан 3:19)
Представете си, че сте собственик на дом, в който има нещо повредено. Вие се ядосвате, но скоро откривате, че „никой” не е направил това. Макар никой да не признава вредата остава и ви създава неудобство. След време един слуга е хванат докато уврежда собственост, но той продължава да отрича, че направил това. Ако си беше признал вие лесно бихте му простили.
Дяволът и смъртта са довели този „никой” на света. Днес хората са толкава зли и пълни с грехове, че поставят собствената си злина на раменете на другите хора. Ако бяха признали греха си те биха намерили прошка и биха открили, че Бог е милостив. Бог няма да ни откаже нищо стига да пропълзим до кръста Му. Но ние не правим това и при това натрупваме седем други гряха върху първия. Да, ние увеличаваме греховете си безкрайно и отвъд всякаква бройка!
Дяволът прави същото. Той отрича всичко и от един грях създава множество други. Ако едно дете каже: „Татко, сбърках. Прости ми,” то ще намери прошка. Но детето упорито казва не и отказва да признае каквато и да е вина. Към греха и вече стореното зло то добавя лъжа. Още веднъж от единия грях произлизат много други. От друга страна ако признае греха си и каже: “Аз го направих,” то ще остане в светлината и ще бъде като ангел.
