Бракът: очаквания и реалности


от Радостин Марчев

семинар на семейния баптистки лагер

Калайджии, 2021

Както обикновено става на такива лагери аз нямам абслютно никаква представа защо помолиха точно мен да говоря по такава тема. Не че на темата й има нещо – бракът е чудесна тема, по която трябва да се говори. Просто тя никога не е била моята тема. Доколкото си спомням досега никога не съм говорил по нея пред хора. Освен това аз не съм в течение на литературата свързана с брака и по никакъв начин не съм дори малко специалист. Всъщност, ако трябва да съм честен аз не харесвам повечето от християнските книги за брака преведени на български – поне тези, които съм чел. (Ако все пак питате за книга, която бих препоръчал – прочетете „Тласканото от бури семейство“ на Ръсел Мур – книга, която спечели голямата награда на „Християнството днес“ за 2019 г.)

Единственото, което мога да направя е да говоря от личен опит. Така че това, което ще кажа ще бъде по-скоро нещо като лична изповед след 13 години брак. Не претендирам, че тя е универсална. Може би вашият опит е по-различен. Но може и да е поне малко полезна.  

Преди обаче да кажа каквото и да е нека да ви попитам: Знаете ли коя година от брака повечето семейства определят като най-трудна? –Според статистиката – първата. Нещо повече, най-голям процент разводи се случват през първите 5 години на брака.

Началото на брака винаги е едно радостно време, време на „големите надежди”. И това е съвсем нормално. Сватбата, приятелите, подаръците, медения месец, събирането заедно съвсем естествено създава такива очаквания. Точно така трябва да започва един брак.

Моето впечатление обаче е, че тази радост и очаквания не винаги са достатъчно реалистични.

Някой ще каже: “Естествено, че не са реалистични. Ако бяха реалисти хората нямаше да се женят.” 

Аз не казвам това – даже не го намеквам… Но спомнете си статистиката –  повечето хора намират първата му година за най-трудна.

Струва ми се че доста млади хора виждат брака като приказките: „И те се оженили и заживели щастливо…” Но статистиката съсипва хубавата приказка – първите години от брака са трудни. 

И за това си има много добра причина. Когато двама души се съберат да живеят заедно това е донякъде като да се опитваш да мелиш брашно с два остри камъка. За да вършат добра работа те първо трябва да притъпят острите си ръбове. И предполагам се сещате как се изтъпяват острите ръбове на камъните – както се блъскат.  

Без значение колко добре се познавате един друг, без значение колко време е продължила връзката ви преди да се ожените началото на брака винаги носи изненади.

 С Цвети „ходeхме“ цели 5 години преди да се оженим и преди това се познавахме още многo години. Мислехме, че се познаваме много добре, но когато се оженихме започнахме да разбираме цял куп нови неща един за друг, които преди това не знаехме. Някои бяха добри, други  лоши, а трети дребни, но страшно ни бъркаха в здравето.

За един педантично подреден човек като мен да види как жена му влиза в статята обута с негови чорапи може да му докара инфаркт. Случи ми се през първия месец на брака ни – аз отидох до шкафа, извадих брачното свидетелство и много бавно и внимателно прегледах дали със ситни букви някъде не е написано, че в 14 дневен срок можеш да направиш рекламация.

Такива дребни, даже смешни неща в началото на брака могат да доведат до неочаквани спречквания. Сега когато съм натрупал доста години брачен стаж изобщо няма да ми направи впечатление – ако са останали чорапи и за мен всичко е наред. Но ми се иска когато се женех някой да ме беше предупредил какво да очаквам. Пак казвам – това е нормално, това е част от изграждането и израстването на едно семейство. Но аз съм виждал млади двойки, които просто не си дават сметка за тази динамика и понеже очакват всичко да постоянно розово и идеално се оказват огорчени и изненандани още в  началото на брака си. А понякога съм виждал и не толкова млади двойки, които са натрупали и запазили такова огорчение и по-нататък в брака си. И това им пречи.

От чисто християнска перспектива (на хора, които вярват в човешката греховност) това би трябвало да е нещо напълно очаквано. Ние не сме идеални хора нито се женим за идеален човек – ние сключваме брак с някой, който има своите слабости и недостатъци. Въпросът не  е дали той по някое време – волно или неволно – ще ни нарани – той ще го направи със сигурност. И ние също ще го нараним. Истинският въпрос, с който трябва да се пристъпва към един брак е: „Как двама несъвършени хора могат да изградят работещ брак?” И както повечето от вас знаят отговорът не е лесен.    

Понякога се спори дали по-ранните или по-късните бракове се оказват по-лесни. Разбира се, това зависи най-вече от конкретните хора, които се женят, но даже при равни други условия аз не зная отговора.

Някои смятат, че един брак по-лесно се справя с началните трудности ако партньорите са по-млади понеже тогава по-лесно се напасват характерите си. Това сигурно е вярно, но от друга страна младите хора, често са по-малко зрели и без житейски опит и това може да създаде по-голямо напрежение.

По-възрастните хора може да имат повече опит и по-добре да знаят как да избягват или да разрешават конфликти. Но те пък имат и по-здраво изградени навици, които не са готови да променят. Това е личният ми опит на човек, който се е оженил на около 30 г. Но да живееш с друг човек изисква от нас да правим промени в собствените си навици, за да не се избием един друг.

Така че логиката може да разботи и в двете посоки и аз не се наемам да давам рецепти.

Това, което искам да направя е много набързо да кажа 6 неща, които сега, от една дистанция във времето, ми се иска да ми бяха казали и на мен. Предполагам, че те няма да са нищо ново за вас – иначе сигурно или бракът ви или вие самите нямаше да оцелеете, но не знам какво друго да ви кажа освен това, което съм открил сам. Както ви казах аз ще направя нещо като изповед.

Ето ги нещата.

1. Не е добре да започваме брака си с розови очила. Това не означава, че трябва да го започнем със страх, или без радост. Просто означава, че трябва да го започнваме реалистично – поне донякъде. 

Реалистично означава най-малкото да си даваме сметка, че бракът не е лесен – поне не винаги. Той е хубав, но понякога не е лесен. Бракът не е и предвидим. Той може да ни преведе през болест на близък човек, за когото се тревожим или дори трябва да се грижим, може да ни изправи пред трагедия, може да ни даде деца, които отстъпват от пътя, който смятаме за добър, може да ни преведе пред периоди на безработица, когато средствата ни не достигат. Нищо от тези неща – и от много други – не може  да бъде предвидено.

Може и нищо от това да не се случи. Но трудни моменти ще има. 

Първата ни дъщеря Зорница спеше чудесно вечер. Дариа обаче през първите две години имаше разстройство на съня. На човешки език това означава, че плачеше почти всяка нощ. Имахме 2 кошари в две стаи и си я прехвърляхме, за да може поне единия да спи.

И когато двама изморени и недоспали човека живеят заедно между тях лесно прехвърчат искри.

Затова е толкова важно хората, когато тръгват към брак да имат предвид това, което казват: „в добро и зло, в богатство и в бедност, в здраве и в болест”. Думите никак не са случайни и зад тях има много мъдрост.

 2. Бракът се учи. Едно от първите неща, които разбрах след като се ожених е колко много неща не знам. Не знаех много повече за Цвети отколкото си милех. Нямах представа как да накарам брака ми да работи. Никой от нас не знаеше почти нищо за отглеждане на деца – и двамата идваме от семейства с едно единствено дете без по-малки братя или сестри.

Сега след 13 години си мисля, че едно от най-важните неща за един брак е двамата в него да са готови да се учат. Нямам предвид как се поддържа къщата (макар че тя трябва да се подържа) – по-важно е как се поддържат взаимоотношенията.

Ще трябва да се учим да се събразяваме с другия.

Ще трябва да се учим да се справяме със собствения си егоизъм.

Ще трябва да се учим да се променяме където е необходимо – а ще има области, в които това ще е необохдимо. Често това ще се области, които съвсем не очаквате и понякога, които съвсем не ви се иска да промените.

Ще трябва да се учим да приемаме нещата, които не можем да променим. Има промени, които могат да се направят, но не очаквайте интроверта да стане екстроверт или обратното колкото и да ви се иска. (Възможностите за движение по скалата интроверт-екстроверт ми е любима тема, но за съжаление сега нямам време да говорим за нея).   

Това изглеждат много прости неща, но всеки, който е минал през тях знае колко трудно се учат.

3. Бъдете готови да прощавате – както казах ще ви се наложи.

Двамата с Цвети сме много различни характери. Тя обикновено избухва по-лесно, но и много по-лесно й минава. Аз съм по-спокоен, но когато „запаля” се сърдя повече време. Това различно светоусещане все още ни създава проблеми.

Но с течение на времето ние трябваше да се научим, че трябва да намерим начин да продължим напред след всяко скарване. Някои хора по-лесно казват на глас, че съжаляват. Други са инати и предпочитат да си отхапят езика. Но даже и те трябва да се научат ако не могат да кажат поне да покажат, че съжаляват и че търсят помирение.

Може и да е възможно един брак да се закрепи някак си ако само едната страна прави отстъпки, но това трудно ще е щастлив брак.    

Другото важно нещо, което трябваше да науча във връзка с конфликтите в брака е, че при тях трябва да има предварително поставени граници, които да не се престъпват.

В един брак хората започват да се познават все по-добре. А колкото по-добре познаваш един човек толкова по-добре знаеш как да го нараниш. Всички семейства се карат и се учат да се  нараняват. Това е реалност, от която никой не може да избяга напълно. Но ние (или поне аз) трябваше да реша много рано в брака, че ако искам той да продължи аз не мога да се възползвам от това познаване на другия без значение колко съм му ядосан в момента. Има неща, които не мога да кажа и да направя колкото и лош да е конфликта. Ако не научим това, ако не решим да сложим собствени граници отрано, това може да има много лоши последици.

А това не се учи лесно. Когато сме навън и сред чужди хора ние знаем как да се владеем и какво поведение се очаква от нас. Но у дома – често задръжките падат – особено ако сме имали труден ден. В определен смисъл ние сме най-истински себе си точно у дома. И с най-близките ни хора лесно можем да премеинем граници, които не искаме да преминаваме и които не бихме си позволили да преминем пред други.

Преди няколко години се преместихме да живеем на ново място и тогава открихме, че тухлената стена спира звука дори по-малко от панелките. Точно под нас живее младо семейство. Когато миналата година се появи първото им дете те очевидно се оказаха неподготвени за напрежението свързано с това. В момента се карат жестоко няколко дена през седмицата и някои от нещата, които си казват са много сериозни. Аз не зная как ще свърши това, но то е още едно напомняне колко важно е съзнателно да установим граници, които да не преминаваме.

4. Не се отчайвайте. В началото на брака (а понякога и на някой по-късен етап) може да има моменти когато започваме да се питаме – ще проработи ли наистина този брак? Спомнете си – първите години са най-трудни. Истината е, че нещата могат да станат по-добри и всъщност ще станат по-добри. Не слушайте клишетата, че с времето бракът прегаря и омръзва. Няма нужда да е така. Напротив, с времето бракът може да става все по-хубав. Повечето неща за обратното просто не са верни – и статистиката го показва, макар че сега нямам време да влизам в подробности. До голяма степен бракът е такъв какъвто го направите – и много зависи от вас.

Това според мен има и една друга, интересна страна. Много семейства се чувстват зле понеже си мислят, че само те имат проблеми. И една от причините е, че ние често показваме едно лустросано външно лице на брака си пред другите, за да покажем колко чудесно християнско семейство сме.

Може и да бъркам и да не сте съгласни с мен, но моето впечатление е, че ако покажете, че вашия брак е добър, но човешки – съставен от двама човека със свои слабости, които често правят грешки и не са съвършени това може да е от по-голяма полза за други хора отколкото претенцията, че сте идеално семейство. Няма нужда винаги да изричаме особено духовни и мъдри съвети пред по-младите. Понякога просто трябва да им покажем, че ние също имаме своите борби, че сме минали през това, през което минават те и да сме пример, че и те могат да се справят. Ако мога да си позволя да дам съвет той бил следния: Научете се да не се вземате прекалено насериозно. И покажете това на другите. То ще им помогне.

5. Трябва да се научим да се фокусираме върху собствените си задължения. Не казвам, че трябва да оставяме другия да ни се качи на главата, а ние да продължаваме да обвиняваме себе си – без значение дали става дума за съпруга или съпругата. Това не е здравословно. Не искам да противопоставям двете неща. Но искам да кажа, че докато не започнем да поемаме сериозно своята собствена отговорност нещата няма да вървят добре. Понякога просто трябва да спрем да искаме нещо от другия или да го обвиняваме и да си кажем: Това е мой проблем. Аз трябва да се взема в ръце и да се справя с него.

Брачните обети, които казваме в деня на сватбата са свързани точно с нашите задължения в брака – да обичаш и уважаваш, да почиташ и да бъдеш верен във всяко положение и ситуация и т.н.  Това са мои задачи. Никой друг няма да ги свърши. Аз трябва да се заема с тях и понякога ще се наложи да работим здраво, за да се справим.

6. Създайте собствен семеен ритъм, кoйто работи за вас. Няма две семейства, които да са напълно еднавки и няма рецепти как трябва да е подреден живота в едно семейство. Ние имаме различни темпераменти, различни характери, различен опит и различно минало и навици и трябва да открием и създадем свой собствен ритъм, който работи за нас.

Това не означава да не приемаме съвети или да не учим добри практики от други семейства. Но не мислете, че вашето семейство трябва да е като някое друго семейство, за да работи добре. Вашето семейство е ваше семейство – няма друго като него. Затова му създайте ритъм, който отговаря на него – не на някое друго семейство. 

Някой беше казал, че целта на брака не е да те направи щастлив, а да те направи свят. Това, разбира се, е хумористично изказване – и аз вярвам, че бракът носи много радост. Но в него има и нещо вярно – бракът наистина е една школа за святост, в която ние се учим да отместим погледа си от себе си и да го насочим първо към другия (нашия партньор), а след това и към другите (децата).

Аз умишлено не свързах тези 6 неща, които казах с препратки от Библията, макар да мисля, че те по никакъв начин не й противоречат, но сега искам да го кажа ясно – нашето отношение към семейството ни е част от нашето посвещение на Христос. Не можем да разделим двете неща. И както в другите области Христос не оценява задължително постигнатите резултати, а гледа повече на посвещението, мотивацията и сърдечното отношение. Но ми се иска да отделите време и да помислите за това – Бог ни е дал нашето семейство (или липсата на такова) като средство за християнски растеж в святост.

Искам да завърша с едно последно нещо, което е предмет на цяла друга тема, но не мога да се въздържа да не го кажа и тук. Отвъд нашето биологично семейство ние винаги имаме още едно по-широко семейство. Това е църквата. Виждал съм християни, които под претенцията, че трябва да обърнат внимание на своето семейство пренебрегват други християни около тях. Но тези хора също са наше семейство. Всички тези 6 неща, които споменах във връзка с биологичното ни семейство се отнасят с пълна сила и за църковното ни семейство. А ако ги пренебрегваме това не е здравословно нито за останалите нито за нас самите.

И двете ни семейства са дадени, за да ни направят свети. И аз се надявам да не пренебрегваме нито едно от тях.

За съжаление не успях да запиша последвалата дискусия с въпроси и коментари, които бяха изключително интересни. Благодаря на всички, които се включиха и с това направиха лекцията много по-ценна, хубава и полезна.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.