от Евсевий Кесарийски
Глава 9
Победата на константин и благословението, което получили от него поданиците на Римската империя
1. На него следователно Бог дал от небето заслужения плод на благочестието, победните трофеи над нечестивите и хвърлил виновния заедно с всичките му съветници и приятели пред нозете на Константин.
2. Понеже когато Лициний достигнал предела на своята лудост Божият приятел решавайки, че повече не може да търпи това, действайки съобразно здравия разум и смесвайки здравия принцип на справедливостта с човеколюбието с радост дошъл на помощ на тези, които тиранина потискал и се заел премахвайки няколко унищожителя да спаси по-голямата част от човечеството.
3. Преди това, когато показвал единствено човеколюбие и милост към този, който не заслужавал съжаление той не постигнал нищо. Понеже Лициний не се отказал от нечестието си, а вместо това увеличил яростта си срещу хората, над които владеел, така че на потисканите не останала никаква надежда да бъдат спасени от свирепия звяр.
4. Така защитника на добродетелта смесвайки омраза към злото с любов към доброто, потеглил заедно със сина си Крисп, един доблестен принц, и протегнал спасителната си десница към всички погиващи. И двамата, бащата и сина, под зашитата на Бога и на Царя на вселената, заедно с Божия Син, Спасителя на всички, като техни водачи и съюзници, изпратили силите си от всички страни срещу Божите врагове и лесно спечелили победа. Бог им дал успех в битката според волята им.
5. Така изведнъж, и по-бързо отколкото може да се разкаже, тези които вчера и предишния ден дишали смърт и заплахи вече ги нямало и дори имената им не се помнели, а записаното за тях и почестите им понесли заслужен позор. Нещата, които Лициний със собствените си очи видял да се стоварват върху предишните нечестиви тирани претъпял и самият той, понеже не приел наставление нито научил мъдрост от наказанията на своите ближни, но последвал същия нечестив път, по който вървели и те и по този начин бил наказан според същия принцип. Така паднал той.
6. Но Константин, най-великия победител, надарен с всяка добродетел и благочестие, заедно със сина си Крисп, най-боговъзлюбения принц, и във всичко подобен на баща си, възстановили изтока, който им принадлежал и свързали в едно древната Римската империя, довеждайки под миролюбивото си управление целия свят от изгрева на слънцето чак до залеза и от север до юг.
7. Така всички страхове от хората, които преди това ги потискали били премахнати от човеците и те се зарадвали с голям празник. Всичко било светло и тези, които преди това били потискани сега се погледнали един друг с усмихнати лица и блестящи очи. С танци и химни, в градове и села те славели преди всичко Бога, Царят на всичко понеже така били научени и след това благочестивия император с боговъзлбените му деца.
8. Всички предишни злини и всяко нечестиво дело били забравени. Хората се радвали на настоящото добруване и очаквали още по-голямо в бъдеще. Едикти пълни с милости и закони съдържащи знаци на доброжелателство и истинско благочестие били обнародвани на всяко място от императора победител.
9. Така след като тираните били премахнати империята, която им принадлежала останала цяла и без съперник единствено на Константин и на синовете му. И след като премахнали нечестието на предшествениците си разбирайки дадените им от Бога добрини те показали своята любов и добродетел, любовта си към Бога и благодарността към Божеството чрез делата, които извършили пред очите на всички.
Край, с Божията помощ, на книга десета от Църковната история на Евсевий Памфилий.
Rado's blog 