от Евсевий Кесарисйки
Глава 8
Последвалото нечестие на Лициний и неговата смърт
1. Такива благослвения ни дала божествената и небесна благодат чрез пришествието на нашия Спасител и такова изобилие от блага дошли върху всички хора в следствие на мира, на който се наслаждавахме. Така нашите дела бяха увенчани с радост и празнуване.
2. Но злата завист и демонът, който обичал всичко зло не могли да понесат вида на тези неща. Освен това нещата сполетели тираните, които вече споменахме, не били достатъчни, за да надделее здравият разум в Лициний.
3. Понеже последният, макар управлението му да просперирало и той да бил почитан като втори след великия император Константин и да бил свързан с него чрез най-близките връзки на брака, изоставил привидните си добри дела и предпочел нечестието на злите тирани, чийто край той видял със собствените си очи и избрал да следва техните принципи вместо да запази приятелските си отношения с този, който бил по-добър от тях. Завиждайки на общото добруване той започнал нечестива и твърде ужасна война срещу него без да зачита нито закона на природата, нито договорите, нито кръвта и без дори да помисли за заветите.
4. Понеже Константин, подобно на най-добрият император, му показвал доказателства за неподправено благоразположение, сключил договор с него и не му отказал най-почтената сватба със своята сестра, а го почел правейки го участник в благородната, имперска кръв на предците си и му дал правото да споделя управлението над всичко като зет и съ-регент прехвърляйки върху него управлението и администрацията на не по-малък брой Римски провинции отколкото притежавал самият той.
5. Но Лициний въпреки това поел точно в обратната посока. Той ежедневно правел всякакви заговори срещу този, който бил над него и измислял всякакви измами, за да може да отплати на благодетеля си със зло. Отначало той криел всяка подготовка, преструвал на приятел и често прибягвал до измами и лъжи, за да може лесно да постигне злите си намерения.
6. Но Бог бил приятел, защитник и пазител на Константин и изваждайки на яве заговорите, който той подготвял скришно, ги осуетил. Такава способност има великата броня на благочестието да предпазва от враговете и да осуетява множеството заговори на покварените.
7. Но когато Лициний разбрал, че тайните му приготовления по никакъв начин не напредват според намеренията му – понеже Бог открил всеки заговор и нечестие на богоугодният император – когато не бил повече в състояние да се прикрива той започнал открита война.
8. По същото време, по което той решил да води война с Константин той започнал и битка с Бога на вселената, Когото знаел, че почита Константин, и започнал, отначало леко и скришно да напада благочетивите му поданици, които никога не били сторили зло на управлението му. Той направил това под влиянието на скритото си нечестие, което го довело до ужасна слепота.
9. Понеже той не държал пред очите си спомена за тези, които преди него преследвали християните, нито за тези, за чийто унищожител и екзекутор самият той бил определен, поради нечестията извършени от тях. Но лишен от здрав разум, обладан с една дума от лудост, той започнал война против Самия Бог, като съюзник на Константин, вместо против този, комуто Той помагал.
10. На първо място той изгонил от дома си всеки християнин, лишавайки се по този начин, окаяни човек, от молитвите, които те принасяли на Бога за него, както били привикнали, според учението на отците си, да правят за всички хора. След това заповядал войниците в градовете да бъдат разжалвани и лишени от своя ранг освен ако не се съгласят да принесат жертви на демоните. Все пак тези неща били дребни сравнени с по-големите, които последвали.
11. Защо е необходимо да описваме с подробности всичко извършено от този богомразец и да изброяваме как най-беззаконият от човеците измислял беззаконни закони. Той издал заповед, че никой не трябва да показва милост към страдащите в затвора давайки им храна и че никой не трябва да се смилява над умиращите от глад в окови, че никой по никакъв начин не трябва да е добър или да прави каквото и да е добро, дори и подтикнат от самата Природа смилявайки се над своя ближен. Това наистина бил явно срамен и най-нечестив закон, измислен за да премахне всяка естествена доброта. В добавка към него освен това било заповядано, като наказание, че тези, които показват милост трябва да пострадат същото както тези, на които показали милост и че човекът, който милостиво служел на страдащите трябва да бъде окован и хвърлен в затвора и да понесе същото наказание като страдалеца. Такива били законите на Лициний.
12. Защо да изброяваме нововъведенията относно брака или за умирането – нововъведения, в които той отменил древните Римски закони, които били добре и мъдро създадени и въвел някакви варварски и жестоки закони, които били всъщност беззаконни? Той въвел, в ущърб на подчинените си провинции, множество преследвания и всякакви способи за извличане на златото и среброто, ново измерване на земята и насилнически присъди срещу хората, които вече не били живи, а отдавна били починали.
13. Защо трябва да говорим подробно за заточенията, които, в добавка към тези неща, този враг на човечеството нанесъл върху хора, които не били сторили никакво зло, изгнанието на хора от благородно потекло и с висока репутация, чийто млади жени той им отнел и дал на някои низки свои последователи, за да бъдат срамно насилвани и за множеството омъжени жени и девици, с които задоволявал страстите си, макар да бил в напреднала възраст – защо, казвам аз, е нужно да говорим подробно за тези неща, когато крайното нечестие на последните му дела прави първите да изглеждат малки и незначителни?
14. Понеже накрая той полудял дотолкова, че нападнал епископите, смятайки, че те – както служители на Бога на всичко – ще бъдат враждебни спрямо неговите мерки. Той все още не им посегнал открито поради страха от този, който бил над него, но както преди, скрито и умело, използвайки измамата на управителите, за да унищожи най-бележитите измежду тях. Начинът на убийството им бил странен и такъв какъвто никой по-рано не било чувал.
15. Делата извършени от него в Амасия и в другите градове на Понт надминали всеки предел на жестокостта. Някои от Божиите църкви отново били изравнени със земята, други били затворени, така че никой от навикналите често да ходят в тях не можел да влезе и да се поклони на Бога.
16. Понеже злата му съвест го карала да смята, че молитвите не се принасят за него, а бил убеден, че ние правим всичко в интерес на боголюбивия император и молим Бога за него. Затова той побързал да излее яростта си върху нас.
17. Тогава тези от управителите, които искали да го поласкаят, смятайки, че вършейки тези неща те угаждат на нечстивия тиранин, приложили върху някои от епископите наказанията обикновено пазени за престъпниците и без всякаква причина наказали като убийци тези, които не били сторили никакво зло. Някои били убити по нови начини: телата им били разрязвани на множество части с меч и след тази варварска и най-жестока гледка били хвърляни в морските дълбини за храна за рибите.
18. По тази причина покланящите се на Бога отново побягнали и полетата и пустините, горите и планините отново приели Христовите служители. И когато нечестивият тиранин постигнал успех чрез тези мерки той най-накрая решил да поднови гонението против нас.
19. И той би успял в това свое намерение и нищо нямало да може да му попречи ако не бил Бог, Който защитавал живота на Своите и предвиждайки какво ще се случи направил да блесне голяма светлина в мрачната и скръбна нощ и въздигнал спасител на всички, довеждайки в страната с вдигнато оръжие Своя слуга, Константин.
Rado's blog 