Една бележка за Георги Флоровски и възкресението


от Радостин Марчев

Няколко пъти съм писал, че християнската антропология е твърде различна от платонизма[1]. Вместо да вижда тялото като затвор за душата, от което тя щастливо се освобождава при смъртта, християнството приема човека за неразделимо психосоматично единство[2]. Това означава, че човек никога не е цялостен, пълноценен и щастлив докато отделните компоненти от неговата същност са разделени. Това специфично разбиране е най-ясно отразено в учението за възкресението. Победата над смъртта, в нейното чисто християнско представяне, не е освобождаване от тялото, а неговото възстановяване и свързване с душата. Поне в това отношение християните са единни.

Оттук нататък започват трудностите. Лично за мен една от тях винаги е била свързана с въпроса за връзката между старото и новото тяло виждана в специфично „възкресенски“ смисъл. Нека да се опитам да обясня това. В Новия завет Христос е представен като „първия плод“ на възкресението и по този начин като Един, Който е начертал пътя, по който предстои да минем и ние. Очевидно Неговото възкресение не е свързано с някакво създаване на ново, несъществуващо до този момент тяло. Не, възкръсва именно тялото, което преди това е висяло на кръста. Именно затова първите свидетели са можели да твърдят, че гробът е празен. От това вероятно би трябвало да заключим, че при бъдещото възкресение нашето собствено ново тяло ще има подобна връзка със старата ни телесна вещественост. Да, тя ще бъде преобразена и прославена, но въпреки преобразено и прославено ще бъде именно старото ни тяло.

Трудно е обаче да си представим как това е възможно. В сегашния свят нашето човешкото тяло, разглеждано в чисто материален аспект в никакъв случай не може да бъде виждано като единствено „наше“. Неговите клетки постоянно се сменят както едни умират, а други се създават посредством приемане на други материални субстанции под формата на храна, която преди това е била част от други материални обекти и т.н. Материята на едно човешко тяло в кръговрата на веществата преди това е била част от други човешки тела и в бъдеще ще бъде част от още такива. Кое тогава ще бъде нашето тяло при възкресението, след като на практика много хора ще могат да претендират за неговите компоненти?

Аз нямам съмнение, че Бог може да направи това, което е обещал, така че това не е проблем за вярата ми. Но от чисто логическа гледна точка аз не мога да дам обяснение и това винаги е бил интересен въпрос за мен – вкл. за водене на смислен разговор с други хора тъй като подобна идея не е никак трудно да хрумне на някого. Въпреки това никога досега не бях срещал въпроса повдигнат и отговорен по какъвто и да е начин.

Изключението, на което току попаднах е известният православен богослов Георги Флоровски (1893-1979). В един свой малко известен текст, „Мисли за евхаристийното тяло Христово“ публикуван в т. 8 от неговите съчинения „Богословие и свещенство“ (СУ, 2020) той с различни думи представя точно въпроса, който описах по-горе. Той обаче добавя и едно много интересно предположение. Ние, както казах по-горе, виждаме проблема в невъзможността едни и същи елементи да съставляват части от множество различни тела при възкресението. Флоровски обаче задава въпроса наистина ли това е проблем т.е. можем ли да сме сигурни, че в „бъдещия век“ това наистина е невъзможно?

„Човек може да влезе както съставна клетка (вярно, не телесна) едновременно в състава на няколко организма: той се явява едновременно – член на семейството, гражданин на държавата, член на Църквата и т.н. Повтарям, тази аналогия е много отдалечена и слаба, но все пак в някаква степен – аналогия“ (стр. 254).

Можем да дадем дори още по-по добър пример:

„Частица материя в зароиш, зреещ в майчината утроба, принадлежи едновременно и на тялото на майката, и на тялото на бебето“ (стр. 253).

Нямам представа дали Флоровски е прав. Най-вероятно не – в края на краищата каквото и да кажем по темата ще бъде спекулативно. Но подобен начин на мислене за мен е пример как следва да се подхожда към подобни въпроси. И със сигурност е много интересен.          


[1] Това е една от големите и постоянно повтаряни теми в творчеството на Н. Т. Райт, която той е успял до голяма степен да върне в съвременните християнски дискусии.

[2] Както и да дефинираме това трудно понятие. Виж Ум, дух, душа и тяло.

1 thought on “Една бележка за Георги Флоровски и възкресението

  1. Напълно съм съгласен, че „каквото и да кажем по темата ще бъде спекулативно“. Това обаче не означава, че въпросите, които са обречени да получат единствено спекулативни отговори, нямат смисъл.

    Ето една друга спекулация по темата от британския теоретичен физик и англикански свещеник, Джон Полкингхорн, който отмина от този свят съвсем наскоро:

    http://spisanie.harta.bg/statia/146

    Може би връзка с твоя въпрос има следният пасаж:

    „Каквото и да представлява душата, тя със сигурност е нашата „действителна личност“, свързваща това, което сме днес с това, което сме били в миналото. Със сигурност това истинско аз не се определя от нашето тяло, тъй като последното се променя непрекъснато чрез ядене, пиене и износване. В него се намират нищожна част от атомите, които са били там преди пет години. Това което реализира приемствеността, е вероятно почти безкрайно сложната структура на подредба на материята. Този структурен модел е истинската личност и именно това имаме предвид когато говорим за душа. Невръстната теория на комплексните системи ни насърчава да не гледаме пренебрежително на една такава идея.“

    След това Полкингхорн продължава, че имаме основание да вярваме, че „Бог ще пази [този структурен модел на личността, т.нар. душа] в божествената памет и след това ще я превъплъти в средата на новото творение при възкресението на мъртвите.“

    Т.е., да, „ние сме нещо като пакетна сделка – съзнание и тяло взаимно обвързани и не напълно отделими едно от друго.“ [пак оттам], но не материята е носителят на това, което сме, а организацията на материята. И ако този структурен модел на личността бъде възстановен в нова материя, нищо не се губи.

    Аналогията от теорията на комплексните системи според мен е доста смела и вероятно не съвсем убедителна за повечето читатели. Но тя не е предназначена да отива твърде далече. Просто показва, че в природата това се случва реално – съвсем отделно нещо от материята е начинът, по който тя е организирана и това не е по-малко реално нещо от материалните съставки.

    От богословска страна също има опасност аналогията, която представя Полкингхорн, да бъде продължена в посока, която води до анихилационизъм (вярата, че след смъртта душата просто изчезва). Не знам какви са неговите убеждения по този въпрос, но такъв идеен преход според мен би означавал влагане на думи в неговите уста за неща, които не е казал конкретно в тази статия.

    Според мен характерна черта на истината е, че дава материал за множество спекулации и не бива на всяка цена да я събличаме от всякакви спекулации, за да я представяме правдиво.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.