История на църквата 10 – 5

от Евсевий Кесарийски

Глава 5

Копия от имперските закони

1. Нека накрая да приложим и превод от езика на римляните на имперските декрети на Константин и Лисиний.

Копие от имперските декрети преведени от езика на римляните

2. „След като преди много време разбрахме, че религиозната свобода не трябва да бъде ограничавана, а всеки човек да бъде оставена на собственото си решение и желание да изпълнява религиозните си задължения според собствения си избор, ние заповядваме на всеки човек, на християните както и на всички останали, да останат във вярата на собствената си секта и религия.

3. Но тъй като в едикта, в който религиозната свобода им е била дадена, изглежда са ясно добавени много и различни условия, някои от тях, след известно време, са се отказали от подобни практики.

4. Когато аз, Константин Август, и аз, Лисиний Агуст, дойдохме под милостивата закрила в Милано и взехме под внимание всичко свързано с общото благо, ние решихме освен останалите неща или по-скоро преди всички останали,  да издадем декрет, който ни не струва в много отношения способстващ за общото добро, а именно, такъв, който да пази почитта и благочестието към бога. Ние решихме да дадем както на християните така и на всички останали хора свободата да следват религията, която сами са избрали, така че какъвто и небесен бог да съществува той да бъде милостив към нас и към всички, които живеят под нашето управление.

5. Затова ние решихме, с ясна и добра цел, че свободата не следва да отказва на никого да избира и да следва религиозните практики на християните, но на всеки един трябва да се даде свобода да посвещава умът си  на религията, която смята за подходяща за него, за да може Бог да покаже към нас във всичко своята обичайна грижа и благоволение.

6. Удачно беше да напишем, че нашата воля е условията относно християните, които ви изпратихме в нашето първо писмо  да бъдат напълно изоставени и че всичко това се струва на нашата милост твърде сурово и чуждо и следва да се анулират, така че сега всеки, който има желание да  следва християнската религия да може да прави това без да бъде насилван.

7. Ние решихме да ти съобщим това най-подробно, за да знаеш, че ние даваме на същите тези християни свобода да следват собствената си религия.

8. Тъй като ние свободно им даваме това твоя вярност следва да приеме, че свобода е дадена и на другите, които могат да пожалят да следват собствените си религиозни практики. Явно в полза на спокойствието в наше време е всеки човек да има свободата да избира и да се покланя на който бог желае. Правим това, за да не дискриминираме по никакъв начин на основата на религия или ранг.

9. По-нататък ние постановяваме по отношение на християните, че техните места, в които те по-рано са имали навика да се събират и относно които в изпратеното  по-рано писмо ти е била дадена различна заповед, ако се окаже, че някой ги е купил или от хазната или от друг човек, той трябва да ги върне на християните без да изисква пари или някакъв друг еквивалент и без бавене или колебание.

10. Ако се окаже, че някой е получил споменатите места като дар той трябва да ги върне колкото е възможно по-бързо на същите тези християни съзнавайки, че ако тези, които са купили местата  или са ги получили като дар, изискват нещо от нас те могат да отидат при областния съдия като там този въпрос бъде решен от наша милост. Всички тези неща трябва да бъдат дадени на християнската общност веднага чрез твоята грижа и без каквото и да е бавене.

11. Тъй като същите християни са притежавали не само тези места, в които са имали навика да се събират, но и други, принадлежащи не на отделни хора след тях, а на цялото общество, т.е. на християнската общност, ти ще заповядаш всички тези, според закона, който изложихме по-горе, да бъдат възстановени без каквото и да е колебание  на същите тези християни т.е. на техните общности и събрания както  горното означава, че тези, които са ги върнали без да получат нищо за тях, както казахме по-горе, могат да очакват компенсация от нас.

12. Във всички тези неща в полза на гореспоменатите християни вие трябва да положите най-голямо старание, за да могат заповедите ни да бъдат изпълнени бързо и чрез ваша милост да бъдат осигурени компенсациите за общия мир.

13. Понеже по този начин, както казахме по-горе,  божието благоволение към нас, което вече опитахме по множество начини, несъмнено ще продължи и занапред.

14. За да могат добрите ни заповеди да станат известни на всички очакваме това, което ти писахме да бъде обнародвано навсякъде от теб и доведено до знанието на всички, за да не останат добрите ни заповеди неизвестни за никого.”

Копие от друг имперски декрет, който те издали, показващ че е било направено дарение единствено на католическата църква.

15.  „Поздрави на теб, най-почтени Анулин. Обичайно за наши благородия е, най-почтени Анулин, да желаем нещата принадлежали по право на някой човек не само да не бъдат отнемани, а и да бъдат възстановени.

16. Затова нашата воля е когато получиш това писмо ако нещо е принадлежало на католическа църква в някой град или на друго място, но сега е държано от гражданите или от някой друг, то да бъде възстановено веднага на споменатите църкви. Понеже ние вече решихме тези неща, които същите тези църкви по-рано са притежавали следва да им бъдат възстановени.

17. Приеми следователно, че тази наша заповед е съвсем явна и не се бави да им възстановиш колкото е възможно по-скоро всичко, което по-рано е принадлежало на гореспоменатите църкви – градини, сгради или каквото и да е – така че да можем да научим, че бързо и най-внимателно си се покорил на нареждането ни. Прощавай, наш най-почитан и възлюбен Анулин.”

Копие от писмото в което императорът заповядва синод от епископи да се събере в Рим за единството и мира на църквите.

18. „Константин Август до Милтиад, епископ римски и до Марк. Тъй акто множество подобни писма бяха изпратени до мен от Анулин, най-почтения проконсул на Африка, в които се казва, че Каселиан, епископ на Картаген, е бил обвинен от някои от своите колеги в Африка в множество неща, и тъй като ми се струва твърде сериозно нещо в тези провинции, които божието провидение свободно е предало в моята власт и в които има голямо множество, което следва недостоен път и се разделя на две и епископите не са съгласни помежду си –

19. видя ми се угодно самият Каселиан заедно с десет епископа, които го обвиняват и с десет други, които може да реши да вземе за своя защита, да отплава за Рим, за да може там, във ваше присъствие и в присъствието ан Ретекий, Матрник и Марин, вашите колеги, той да бъде изслушан, както разбирате, че следва да бъде според най-светия закон.

20. Но за да можеш да получиш най-доброто възможно знание за всички тези неща аз добавям към писмото си и копия от документите, които ми изпрати Анулин като ги изпращам и до твоите гореспоменати колеги. Когато ги прочетеш сам ти ще решиш по какъв начин гореспоменатия случай може да бъде най-удачно изследван и справедливо решен. Понеже няма да ти убегне, че аз питая такава почит към легитимната католическа църква, че не желая да оставя схизма или разделение на никое място. Нека божествеността на великия Бог да те пази, най-почтени господине, за много години.”

Копие от писмото, с което императорът заповядва друг синод да бъде свикан за преодоляване на разделението между епископите.

21. ”Константин Август до Крест, епископ на Сиракуза. Когато някои започнаха извратено и нечестиво да спорят помежду си по отношение на божественото поклонение, небесната сила и католическото учение желаейки да сложа край на подобни спорове сред тях аз преди това заповядах някои епископи да бъдат изпратени от Галия и противящите се страни, които не се съгласяваха непреклонно и постоянно една с друга трябва да бъдат извикани от Африка, че в тяхно присъствие и в присъствието на Римския епископ, въпросите, които изглежда, че създават напрежение да бъдат изследвани и решени с пълно внимание.

22. Но понеже след това време някои, забравяйки както своето собствено спасение така и почитта която подобава да показват към най-светата религия, не само, че не слагат край на враждата и не желаят да се покорят на вече взетото решението и вардят, че тези, които са изразили своето мнение и решение са малцина или че решенията са взети прибързано преди всички неща, които следва да са били внимателно изследвани – поради всичко това стана така, че тези, които следва да се държат братски и приятелски един към друг са срамно, или по-скоро извратено разделени помежду си и дават повод за подигравки от страна на хората, чийто души са чужди на най-светата религия. Затова мис е видя необходимо да направя така, че на това деление, което трябваше да приключи след като решението беше взето трябва сега, ако е възможно, да се сложи край в присъствието на мнозина.

23. Затова ние заповядахме някои епископи от много различни места да се съберат в града Арл преди августовките каледни и сметнахме за удачно да ти пишем да осигуриш за най-почтения Латрониан, коректор на Сицилия, обществен транспорт и да вземеш със себе си ще двама от втория ранг, които сам избереш, заедно с трима слуги, които да ви служат по пътя и да отидеш на гореспоменатото място преди определения ден, така че посредством ваша твърдост и чрез мъдрото единство и съгласие на останалите присъстващи този спор, който срамно продължава и в момента, в следствие на някои срамни борби, след като бъде чуто това, което всички имат да кажат и които сега не са в съгласие един с друг и които ние също заповядахме да присъстват, да намерят решение според правилната вяра и братската хармония, макар и постепенно, да бъде възстановена.

24. Нека всемогъщия Бог да опази здравето ти за много години.”