от Радостин Марчев
Втора евангелска баптистка църква, Варна
19.06.2021
Ако отвoрим нашите Библии на Битие 11 ще намерим историята за Вавилонската кула. Повечето християни я познават добре, но ми се струва, че малко я разбират. Тя се намира на много интересно място в библейския разказ – в последната глава от първата част на книгата Битие. От гл. 12 започва историята на Авраам и разказа поема в съвсем друга посока. Но докато стигнем до гл. 12 където описанието рязко се забавя ние имаме един бърз ход от събития, което се случват едно след друго.
Битие 1-2 разказва за сътворението. Глава 3 е известната история за грехопадението. В Битие 4 четем за първата смърт когато Каин убива брат си Авел. Гл. 5-6 описват увеличаване на човешкия грях до размери, в които той вече не може да бъде търпян, а 7-8 разказват за потопът. Битие 9 описва излизането на семейството на Ной от ковчега и Божия завет с него. Ной принася жертви в почит на Бога и точно когато очакваме нещата да тръгнат на по-добре историята описва неговото пиянство и проклятието на Хам.
Това е една бърза последователност от грехове[1], които следват един след друг и сякаш нямат спирка. И така ние достигаме до Битие 11, която описва историята с Вавилонската кула.
Битие 11: 1-9 А по цялата земя се употребяваше един език и един говор. И като потегляха човеците към изток, намериха поле в Сенаарската земя, гдето се и заселиха. И рекоха си един на друг: Елате, да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо кал. И рекоха: Елате, да си съградим град, даже кула, чийто връх да стига до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя. А Господ слезе да види града и кулата, които градяха човеците. И рече Господ: Ето, едни люде са, и всички говорят един език; и това е което са почнали да правят; и не ще може вече да им се забрани, какво да било нещо, що биха намислили да направят. Елате да слезем, и там да разбъркаме езика им, тъй щото един други да не разбират езика си. Така Господ ги разпръсна от там по лицето на цялата земя; а те престанаха да градят града. За това той се наименува Вавилон, защото там Господ разбърка езика на цялата земя; и от там Господ ги разпръсна по лицето на цялата земя.
Какво всъщност се случва? Група хора основават голям град. И понеже желаят „да си спечелят име,” както ни казва текста, те решават да направят нещо много специално – кула, която да стига до небето.
Днес ние сме изкушавани да си мислим, че древните хора са били изключително наивни и готови да вярвали на почти всичко. Всъщност древните хора са били съвсем наясно, че няма как да направят постройка, която да опре до небето. Те не са искали да направят това буквално.
Древните хора обаче са вярвали, че съществува Бог или богове и че тяхното благоденствие зависи от божието благоразположение. Затова те изграждали храмове на боговете и им принасяли жертви и дарове. Те също така вярвали, че храмовите постройки след като бъдат посветени на бога са свети места – места където в определен смисъл небето и земята се срещат и докосват. Те вярвали, че точно на тези места могат да призоват божието присъствие и да получат отговор.
Ние обикновено си представяме Вавилонската кула по този начин
Но тя е била нещо съвсем различно. Вавилонската кула почти със сигурност е изглеждала по този начин
Тази постройка се нарича зикурат и точно по този начин древните източни народи са изграждали своите храмове. Обърнете внимание, че тя много прилича на обърната стълба – причината е че тя е точно това. Зикуратите били храмове, по които се очаквало боговете да слязат на земята и да благословят своите поклонници.
Съвременната археология ни дава интересен поглед към Вавилонската кула. При разкопки на древния Вавилон наистина е открит зикурат с размери по-големи от обичайните за такива постройки. Но това, което е по-интересно е, че той е построен върху основите на постройка, която е много по-древна – най-малко от 1700 г. пр. Хр., а вероятно много по-стара. Нейните разкопки показват, че тя никога не е била завършена. Намерена е глинена плочка, използвана от вавилонците за книга, в която е записано, че цар Навухудоноср II е достроил тази незавършена постройка понеже древните хора са я оставили незавършена. В пълните си размери тя е била висока 90 метра и за направата й са използвани повее от 30 милиона печени тухли. Земите на вавилонците са били равнинни и една такава постройка се е виждала от километри растояние. Когато завладява тези територии Александър велики заповядал тя да бъде съборена защото е искал да изгради по-голяма, но умира преди да го направи[2].
Дали това е Вавилонската кула, за която четем? Не можем да сме сигурни. Но ако не е това то Вавилоснакта кула сигурно е била нещо много подобно.
Древните вавилонци строели своя зикурат и макар че не мислели, че неговият връх физически ще достигне небето в един смисъл те искали да направят точно това. Те искали да свалят Бога при себе си на земята както го манипулират със своите храмове и жертви. Ако можели да направят това те със сигурност щели да си спечелят име по цялата земя, щели да бъдат велики и щели да бъдат запомнени.
Ние знаем как завършва историята. Бог отказва да бъде манипулиран – особено когато зад подобни опити стоят егоизъм и егоцентризъм. Той наистина слиза по стъпалата на вавилонския зикурат, но не за да благослови строителите, а за да разбърка езиците им и да ги разпръсне по лицето на земята. И това действие е Неговата присъда към всеки опит на човека да постави себе си в центъра считайки всички останали хора и дори самия Бог за средства да постигне своите желания и цели.
Пс. 2:4 описва това кратко и красноречиво: Тоя, Който седи на небесата, ще се смее; Господ ще им се поругае.
Оттогава човешката история многократно е повтаряла – и в пряк и в преносен смисъл – събитието на Вавилонската кула. Ние живеем в един свят, който до голяма степен е движен от егоизъм и егоцентризъм, свят, в който хората преследват собствените си цели, строят своите кули и заедно с това често гледат на другите като на средства и инструменти, които могат да бъдат използвани вместо да ги третират като човешки същества.
Подходът към религията също е изключително подобен на древните вавилонци. Хората и до днес се опитват да открият вярната формула, правилната молитва, удачната техника, чрез която да манипулират бога, или свръхестественото, или това, в което вярват и да го впрегнат да работи за тях. Това стои в основата на леенето на куршуми, практикуването на определени ритуали, носенето на талисмани, заучаването на молитви по точно определена формула, търсенето на предмети заредени със специална сила и всякакви други неща. Голяма част от човешката религиозност представлява именно опит на хората да манипулират тази сила, която усещат че съществува дори да не я разбират.
Еднакви са и резултатите. Дори от чисто лингвистична гледана точка ние да говорим на един и същ език нашите езици са разбъркани понеже нашият собствен егоизъм ни пречи да чуем нещо, което отива отвъд личната ни изгода.
Макар че са минали толкова години ние все още сме същите хора, живеещи в един съвременен Вавилон (което означава бъркотия) и все още сме под сянката хвърляна от Вавилонската кула.
Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето ни казва книгата Еклесиаст (1:9).
Докато един ден, преди 2000 години, в един далечен град в периферията на тогавашната Римска империя се случва нещо.
Деяния 2:1-8 И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място. И внезапно стана шум от небето като хвученето на силен вятър, и изпълни цялата къща, гдето седяха. И явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Светия Дух, и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят. А тогава престояваха в Ерусалим юдеи, благочестиви човеци, от всеки народ под небето И като се чу тоя шум, една навалица се събра; и смутиха се, защото всеки един ги слушаше да говорят на неговия език. И всички, смаяни и зачудени, си думаха: Ето, всички тия, които говорят, не са ли галилеяни? Тогава как ги слушаме да говорят всеки на собствения наш език, в който сме родени?
На празника Петдесетница Светия Дух слиза върху вярващите в Исус хора и светът вече не е същият. Това е празника, който празнуваме днес.
Петдесетница е голям празник за всички протестанти. Ние го свързваме с рождения ден на Църквата и с получаване сила за служение – вкл. за споделяне на вярата. И той наистина е това. След разпъването на Исус Христос Неговите ученици изчезнаха, стопиха се в града и 50 дена никой нито ги чу нито ги видя. На Петдесетница обаче Светия Дух ги направи от страхливци хора, които не познават страх. За един ден повярваха 3000 души и тяхното свидетелство само за няколко десетилетия достигна от Ерусалим до цяла Юдея, Самария и до края на земята – точно както им обеща Христос преди да се възнесе.
Сигурен съм, че ние всички искаме тази сила за свидетелство. Но за да действа тя в живота ни Светия Дух трябва да свърши и някои по-невидими и скрити дела в живота ни. И аз се надявам, че вие вече сте забелязали връзката между празника, който празнуваме и старозаветния текст, който прочетохме в началото. При Вавилонската кула Бог разбърка езиците на хората, така че те не можеха да повече да се разбират един друг. На Петдесетница Бог показа, че преобръща това проклятие като символично даде на апостолите да говорят на чужди езици, така че да могат да бъдат разбирани отвъд езиковата бариера. И тази връзка е много, много съзнателна понеже Петдесетница е събитие точно противоположно на Вавилонската кула.
Нека да видим три аспекта, в които това се случва.
1. Първо, Петдесетница слага край на нашия опит да манипулираме Бога… Или поне би трябвало. Истината е, че много християни все още не могат да се откажат от този вавилонски навик и дори гледат на християнството като на върховното му осъществяване.
Всеки път когато решим, че заради християнската ни активност, заради това, че ходим редовно на църква, заради това, че вършим добри дела и сме добри хора, заради това, че даваме десятък или дарение Бог ни е задължен и трябва да ни върне, да ни даде здраве, богатство, добро семейство, успех и всичко, което искаме ние все още действаме според моделът на Вавилон.
Всеки път когато започнем да събираме всички обещания в Библията, че Бог ни слуша когато се молим и решим, че можем да ги използваме, за да получим (да „изискаме,” като понякога се казва) всичко, което ни душа иска ние действаме според този вавилонски модел.
Молитвата не е начин да накараме Бог да върши нашата воля – всъщност поне част от християнската молитва е не да кажем на Бога нашата воля, а да чуем и разберем Неговата воля. Една от фразите, с която Христос ни научи да се молим в Господната молитва е „Да бъде Твоята воля”.
Това е едно от първите и най-важни неща, които Петдесетница прави. Тя ни учи, че в центъра на християнството е самотната фигура на Исус Христос в Гетсиманската градина, който се моли: „Отче ако е възможно нека ме отмине тази чаша, но не Моята воля да бъде, но Твоята.” Учениците проспиват тази сцена, но чрез това „Не Моята воля да бъде” светът е спасен. И можем да сме сигурни, че нашето християнско свидетелство няма да потръгне без това.
Когато разберем смисъла и цената на това „Не моята воля” нашият естествен егоизъм е предизвикан от един нов начин да бъдем хора. Тогава ние преставаме да гледаме на Бога като на средство и започваме да го възприемаме като Баща, Когото обичаме. Тази любов е изляна в сърцата ни от Светия Дух, ние не можем да живеем по този начин със собствените си сили. Но когато това стане ние започваме да се учим сами да казваме „Не моята воля да бъде, но Твоята” и тогава сме изпратени като посланици и свидетели на Бога в света.
Петдесетница ни учи, че следването на Бога не е заради страх от наказание нито заради надежда да Го използваме за своя полза – то е понеже Го обичаме и искаме да отговорим на любовта, която Той вече показал към нас.
И тук аз искам да спра и да ви попитам – това ли е вашето християнство, вашият мотив да служите на Бога, дори мотивът ви да дойдете днес на църква? Ако не много е вероятно ние все още да сме при вавилонската кула дори да не разбираме това. В такъв случай вие се нуждаете от Светия Дух, който да промени начина, по който виждате света, начина по който мислите и начина по който живеете. Това е Петдесетница.
2. Това ново отношение към Бога е първото преобръщане на Вавилонската кула от Петдесятница. Ето го и второто. Мотивът на хората от Вавилон беше „да си спечелим име” – това означава да успеем, да бъдем повече от другие, да „издухаме конкуренцията” както се казва в рекламите.
И за съжаление много често християните също се хващат в този капан. Ние лъжем себе си, че за да бъде прославен Бог трябва да бъдем прославени ние самите. Затова ние се състезаваме да имаме най-голямата църковна сграда и най-много хора, най-доброто хваление, най-дебелите връзки с политически парии или държавни чиновници, да привлечем на богослуженията си първенци, които могат да направят така, че техния имидж да се прехвърли и върху нас. И докато правим това ние неусетно завършваме във Вавилон – търсещи име за себе си и строящи собствената си кула.
Ние се нуждаем от Петдесетница, нуждаем се от Светия Дух, Който да ни напомни, че света не се върти около нас – нашата църква, нашето служение, нашето хваление, нашият успех – да ни напомни, че тези неща на първо място не са наши. И повече от всичко друго ние се нуждаем да разберем, че хората трябва да чуят и видят не нас, а Христос – не понеже Бог желае да парадира, а понеже чрез никой друг няма спасение.
НЗ говори много за това прехвърляне на фокуса от нас върху Христос. Един от начините, по който той прави това е като го нарича “обличане с Христос”.
„Не се лъжете един друг, понеже сте съблекли вече стария човек с делата му, и сте се облекли в новия, който се подновява в познание по образа на Този, Който го е създал; гдето не може да има грък и юдеин, обрязани и необрязани, варварин, скит, роб, свободен; но Христос е всичко и във всичко” (Кол. 3:9-11).
„Облечете се в Господ Исус Христос,” пише Павел (Римл. 13:4), „дечица мои, за които съм пак в родилни болки докато се изобрази Христос във вас” (Гал. 4:19.
Изказът на Павел е изключително емоционален. Ако не сме прекалено свикнали с тези текстове ние можем да усетим в тях копнежът му християните да започнат да приличат повече и повече и на Христос и по този начин да се превърнат в живи знаци сочещи към Него.
Ние говорим за Петдесетница като за даваща сила за свидетелство. Но истината е, че ние никога няма да имаме силата на Светия Дух ако искаме да я използваме за себе си, за да покажем какви чудеса можем да правим и какво велико служение имаме. Ние ще приличаме на магьосника Симон от Самария, който претендираше, че е християнин, но предлагаше пари на Петър, за да може да дава Светия Дух, на когото той пожелае.
Тази промяна на фокуса от нас към Христос може да не е толкова видна, но е едно от най-важните неща свързани с Петдесетница. И аз ви моля отделете време да се замислите и да се молите за нещата, които правите – и като хора поотделно и като църква – дали те са заради Христос или са заради нас самите.
3. Има и още една област, в която Петдесетница преобръща Вавилон. Езиците. Сигурно тя е най-известната. Днес аз няма да говоря за дарбата говорене на чужди езици и за това дали тя е белег на кръщение със Светия Дух. Но аз искам да ви обърна внимание какъв беше краят на историята за Вавилонската кула. Бог разбърка езиците на хората, така че те престанаха да се разбират един друг и не само, че не можеха да направят нищо заедно, но накрая се разпръснаха.
Нека да ви попитам: какво мислите ще стане с хората от една църква ако престанат да се слушат едни друг – ако никой не чува други понеже е прекалено зает със себе си? Същото – няма да могат да свършат нищо заедно и накрая ще се разпръснат.
А какво дойде да направи Светия Дух на Петдесетница?
Ние всички, било юдеи или гърци, било роби или свободни, се кръстихме в един Дух да съставляваме едно тяло, и всички от един Дух се напоихме. (1 Кор. 12:13)
Съединяването в едно тяло не се измерва по това колко редовни сме на църква, колко силно викаме „Амин” или колко библейски стихчета сме публикували във фейсбук. Измерва се по следния начин:
1 Кор. 12:21-26 И окото не може да рече на ръката: Не ми трябваш; или пък главата на нозете: Не сте ми потребни. Напротив, тия части на тялото, които се виждат да са по-слаби, са необходими; и тия части на тялото, които ни се виждат по-малко честни, тях обличаме с повече почит; и неблагоприличните ни части получават най-голямо благоприличие. А благоприличните ни части нямат нужда от това. Но Бог е сглобил тялото така, че е дал по-голяма почит на оная част, която не я притежава; за да няма раздор в тялото, но частите му да се грижат еднакво една за друга. И ако страда една част, всичките части страдат с нея; или ако се слави една част, всичките части се радват заедно с нея.
Приятели, ако искаме хората да чуят нашето свидетелство ние трябва да покажем едно ново отношение – първо към останалите християни, а след това и към всички останали хора. Ние трябва да се научим да разбираме чуждите езици – езици, които говорят за чуждите нужди и за чуждите проблеми, а не за нашите собствени интереси и изгода. Ние трябва да се научим да отделяме време и внимание на тези, които не са като нас, понякога дори на хора към които не сме естествено привлечени приятелски. И ние трябва да се научим да правим това не като един вид маркетингов трик в някаква мисионерска стратегия, а понеже виждаме срещу себе си същества създадени по Божия образ и подобие, които заслужават да бъдат третирани по съответния начин.
Това би трябвало да са обикновени, базови неща – не само за християните, а изобщо за хората, но в момента, в който се опитаме да ги практикуваме последователно ние си даваме сметка колко дълбоки корени е пуснала в нас Вавилоснката кула. Затова ние всички се нуждаем от Петдесетница, нуждаем се от една по-голяма сила, която да ни освободи от това робство и да ни направи способни да живеем по нов начин. Това е Петдесетница, която празнуваме днес.
През 1952 г. Джим Елиът заедно с още 4-ма свои приятели заминава като мисионер за Еквадор. Неговата цел е да занесе благата вест на индианците аука – примитивно племе, което все още живее в горите. Индианците посрещат мисонерите привидно дружелюбно, но след като спечелват доверието им изненадващо ги нападат и ги избиват.
Съпругата на Джим – Елизабет Елиът остава вдовица с 10 месечно бебе. Противно на всяка логика тя продължава да работи с индианците убили нейния съпруг в продължение на още 2 цели години като в края на краищата успява да преведе Новия завет на техния език.
Това е доста краен, но добър пример за човек, който е преобърнал проклятието на Вавилонската кула. Тази жена не се опитва да манипулира Бога за своя облага, а търси как да Му служи. Тя е престанала да търси своята воля и е казала „Да бъде Твоята воля”. И тя съвсем буквално преминава отвъд езиковата бариера, за да даде на тези хора Божието слово.
Вероятно никой от нас няма да бъде призован към нещо толкова крайно. Но ако искаме да имаме сила за свидетелство ние също трябва да направим тези 3 неща – да развием ново отношение към Бога, да се научим да търсим Божията воля и да преминем отвъд езиковата бариера. Това не е лесно и точно затова ние се нуждаем от силата и помощта на Светия Дух.
На Петдесетница Бог идва при нас, предлага ни Своята помощ и ни пита готови ли сме да живеем по този начин. Това е празника, който празнуваме днес.
Честита Петдесетница!
[1] Макар че ако внимателно следим разказа ще забележим, че той съзнателно пропуска събития, за да постави отдалечени една от друга случки една до друга.
[2] Виж David Instone-Brewer. Science & the Bible: Modern Insights for an Ancient Text (Bellingham: Lexham Press, 2020), гл. 12.
Rado's blog 