История на църквата 10-4


от Евсевий Кесарийски

Глава 4

Хвалебствията на бляскавите дела

1. Един от тях, с умерени способности, който бил подготвил реч, пристъпил напред в присъствието на множеството събрали се пастири, като в църковно събрание и докато те слушали внимателно и разсъдително, се обърнал както следва към този, който във всичко бил най-превъзходния и възлюбен от Бога епископ, чрез чиято ревност бил издигнат и  най-величествения във Финикия храм в Тир.

Прославата за изграждането на църквите отправено към Паулин, епископ на Тир.

2.  „Приятели и Божии свещеници, които сте облечени в свята тога и дарени с небесни, славни корони, вдъхновен елей и свещенически одежди на светия Дух, и вие, о, Божия слава, нов и свален храм надарен от него с мъдростта на века и все пак показващ скъпи дела и младежка и цъфтяща добродетел, на когото Самият Бог, Който обхваща целия свят, е дал забележителната чест  да изгражда  и обновява този земен Хриостов дом на единородното и първородно Слово и на Своята свята и Божествена невеста,

3. човек може да те нарече Веселееил, строителят на небесната скиния, или Соломон, цар на новия и много по-добър Ерусалим, или пък нов Зоровавел, който добавил много по-голяма слава на предишния Божий храм

4 и вие, о, доилки на святото Христово стадо, обиталища на добри дела, училища на мъдрост и величествена и благочестива аудитория на религията.

5. Отдавна ни беше позволено да отправяме химни и песни към Бога, когато научихме от слушането на светите Писания и четенето на великите Божии знамения и благата дадени на човешкия род от чудните дела на Господа, учени да казваме: „О, Боже! Бяхме слушали с ушите си, бащите ни разказваха делата, които Ти си сторил в техните, древни дни,

6. но сега вече сне виждаме светата десница и небесната десница на нашия всеблаг Бог и Цар на вселената чрез слухове или свидетелства, но видяхме самите дела и със собствените си очи, че нещата записани преди дълго време са верни и истинни, позволено ни е да издигнем втори триумфален химн и да пеем с висок глас казвайки: „Каквото чухме това и видяхме в града на Господа на силите, в града на нашия Бог.”

7. И в кой град ако не в новопостроения и направен от Бога, който е „църквата на живия Бог, стълб и подпорка на истината” (1 Тим. 3:15), за която и друго Божествено пророчество казва: „Славни неща се говорят за тебе, Граде Божий” (Псалм 87:3). Тъй като благодатния Бог ни е събрал заедно за това чрез благодатта на Своя единороден, нека всеки един от призованите да пее с висок глас и да каже: „Зарадвах се когато ми казаха: нека да идем в Господния дом” (Псам 22:1) и „Господи, любя местопребиванието на Твоя дом, И мястото на скинията на славата Ти” (Псалм 26:8).

8. И нека ние не само един по един, но всички заедно, с един дух и една душа, да Го почетем и силно да викаме, казвайки: „Велик е Господ; и твърде достохвален В града на нашия Бог, в Своя свет хълм” (48:1). Защото Ти си истински велик и велик е домът Ти, издигнат и просторен и „Ти си по-красив от човешките чада” (Псалм 45:2). Велик е Господ, „Който един върши чудеса” (Пс. 136:4). Велик е Този, Който прави велики неща и издирва миналото, славни и велики неща, които не могат да се изброят (Йов 9:10). Велик е Този, „Който изменява времената и годините; Сваля царе и поставя царе” (Дан. 2:21), „Който въздига бедния от пръстта, И възвишава сиромаха от бунището” (1 Царе 2:8). „Свали владетели от престолите им. И въздигна смирени Гладните напълни с блага. А богатите отпрати празни” (Лука 1:52-3).

9. Не само за верните, но и за невярващите Той потвърди записаните древни събития. Този, Който върши чудеса направи велики дела, Господарят на всички, Творецът на целия свят, всемогъщия и всемилостив, Който единствен в Бог. Не Него нека да пеем нова песен (Ср. Пс. 96:1), казвайки в ума си: „Който Един върши велики чудеса, Защото милостта Му трае до века;” (Пс. 136:4). „Който порази велики царе, Защото милостта Му трае до века;” (Пс. 136:17). „Който си спомни за нас в унижението ни, Защото милостта Му трае до века И ни избави от противниците ни” (Пс. 136:23-4).      

10. Нека никога да не преставаме силно да викаме с тези думи към Отца на вселената. И нека винаги да почитаме с устата си Този, Който е втората причина за нашите блага, наставника в Божественото познание, учителят на истинската религия, унищожителят на нечестивите, убиецът на тираните, претворителят на живота, Исус, Който ни  стана Спасител в отчаянието ни.

11. Понеже единствено Той, като единствен всеблаг Син на всеблаг Отец, според благоразположеното намерение на Своя Отец, доброволно прие нашата природа докато бяхме паднали в покварата си.И подобно на изкусен лекар, който за да спаси болните изследва страданието им, грижи се за раните им и поема върху себе си чуждите болки, така и ние, които не само бяхме заразени и поразени с ужасни язви и рани, които вече бяха станали смъртоносни, но дори лежахме сред мъртвите, Той избави за Себе Си от самите уста на смъртта. Понеже никой друг под небето няма подобна сила, така че без повреда да служи за спасението на мнозина.

12. Единствено Той, докосвайки се до нашата голяма поквара, единствено Той, вземайки върху Себе Си нашите трудове, единствено Той понасяйки върху Себе Си наказанието заслужено от нашите нечестия, след като съживи нас, които бяхме не просто полумъртви, а вече бяхме в гробовете и напълно отблъскващи, ни спаси, както в древността така и днес, чрез благотворната Си ревност, отвъд всички очаквания, дори и нашите собствени, и свободни ни даде даровете на Отца. Този, Който дарява живота и светлината е нашият велик Лекар, Цар и Господ, Богът Христос.

13. Понеже когато цялата човешка раса лежала в мрачна нощ и в дълбока тъмнина поради измамното изкуство на виновните демони и силата на мразещите Бога духове, само чрез явяването Си Той развързал веднъж завинаги стегнатите въжета на нашите нечестия чрез лъчите на Своята светлина така както се топи восъкът.

14. Но когато злостната завист на обичащите злото демони избухнала с ярост срещу тази доброта и насочила против нас всичката си смъртоносна сила и когато отначало подобно на бясно куче, което чупи събитие си върху запратените срещу него камъни и излива яростта си срещу безжизнените предмети той издигнал своята яростна лудост в камъните на светилищата и в бездиханните материали на къщите и опустошил църквите – поне така му се струвало – и издавайки ужасно съскане и други подобни на змия звукове сега чрез заплахите на нечестивите тирани и чрез богохулните едикти на скверни управници, бълвайки отрова и заразявайки със своята вредна и унищожаваща хванатите от него души отрова след като почти ги погубил чрез смъртоносните жертви на идолите и карайки всеки звяр в човешка форма и всеки дивак да ни нападне – тогава „Ангелът на великия съвет” (ср. Исая 9:6), великият Божий военачалник (ср. Ис. Навин 5:13), след като най-силните войни в царството се показали достойни чрез търпение и устояване на всичко, изведнъж отново се явил и изличил и унищожил Своите врагове и неприятели, така че да не остане дори и името им.

15. Но Своите приятели и роднини Той издигнал до най-висока слава в присъствието не само на всичките човеци, но и на небесните сили, на слънцето, луната и звездите и на цялото небе и земя, така че сега, както никога по-рани, върховните владетели, съзнаващи честта, която получили от Него, плюят в лицата на мъртвите демони, тъпчат непозволените демонски обичаи, подиграват се на древните заблуди предадени им от техните бащи и признават единия Бог, Който е благодетел на всички, включително и на самите тях.

16. Те признават Христос, Божия Син, Царят на всичко, и го прогласяват за Спасител чрез паметници, непогиващи записи в импрски писма, сред градовете, които владеят над земята, Неговите праведни дела и победите Му над нечестивите. Така Исус Христос, нашият Спасител, е единственият от цялата вечност, Който е бил признат дори от най-великите по земята, не както обикновен цар сред хората, а като роден Син на Бога на вселената и Който справедливо е почитан като истински Бог.

17. Понеже кой цар живял някога е достигал до подобна добродетел, така че да напълни ушите и езика на всички хора по земята със Своето име? Кой цар, след като е утвърдил такива благочестиви и мъдри закони ги е разпрострял от единия край на земята до другия, така че те постоянно са четени и слушани от всички хора?

18. Кой е премахнал варварските и дивашки обичаи на нецивилизованите народи чрез своите благи и най-човеколюбиви закони? Кой, след като е нападан за цели векове от всички е показал такава свръхчовешка добродетел, която процъфтява ежедневно и остава свежа през целия Му живот?

19. Кой е създал народ, за който древните дори не били чували, но който сега не е скрит в някой ъгъл на земята, а е разпрострян навсякъде под слънцето? Кой така е укрепил войниците с оръжията на благочестието, че техните души, бивайки здрави като адамант, светят ярко в борбата им с враговете?

20. Кой цар е побеждавал до такава степен и дори след смъртта си води своята войска, показва трофеите на враговете си и изпълва всяко място, страна и град, гръцки и варварски с царственото си присъствие и дори Божиите храмове с техните забележителни приноси, подобно на този велик храм с великолепната си украса и оброчни приноси, които сами са толкова велики и забележителни, достойни за почит и почуда и ясни знаци на властта на нашия Спасител? Понеже сега също „Той каза, и стана; Той заповяда, и затвърди се” (Пс. 33:9). Понеже какво може да противостои на волята на Царя на вселената и Владетеля на света, Който е Самият Бог?

21. Отделна реч ще е необходима, за да опиша и обясня добре това и за да изкажа колко голяма е ревността на работниците спрямо Този, Когото славим като Бог, Който гледа на живия храм, който съставляваме самите ние и преглежда домът състоящ се от живи и движещи се камъни, които са добре и сигурно построени върху основата на апостолите и пророците и чийто крайъгълен камък е Самият Исус Христос. Той е бил отхвърлен не само от строителите на това древно здание, което повече не стои, но и от строителите – зли архитекти вършещи зли дела – на сградата състояща се от човешко множество, която все още стои. Но Отец го определил, както тогава така и сега, да бъде глава на ъгъла на нашата обща църква.

22. Кой е този, който вижда живия храм на живия Бог съставен от нас  – това най-велико и божествено светилище, казвам, чийто вътрешни светилища са невидими за множествата и наистина свети и дори светая светих – би дръзнал да каже това? Кой може дори да погледне през светите врати освен великият Първосвещеник на всички, на Когото единствено е позволено да наблюдава тайните на всяка разумна душа?

23. Не може да е дадено на друг, освен на един единствен, да бъде втори след него в същото дело, а именно, на военачалника на тази армия, когото самият Първосвещеник почел с второто място в това светилище, пастирът на вашето Божие стадо, който получил людете ви чрез жребий и Божия присъда, Който сякаш го определил за свой личен слуга и говорител, един нов Аарон и Мелхиседек, направен подобен на Божия Син, оставащ и винаги пазен от Него според обединените молитви на всички вас.

24. На него единствен следователно нека да бъде дадено ако не на първо място то поне на второ след първия и най-велик Първосвещеник, да пази и надзирава вътрешността на душите ви – на него, който от опит и дълголетие удачно е се доказал през всеки и който чрез своята ревност и грижа ви е насочил към благочестив живот и учение и е по-способен от всеки друг да дава отчет съответстващ на фактите за нещата, които е извършил с Божията помощ.

25. Що се отнася до нашия първи и велик Първосвещеник, казано е: „Който е видял Отец върши дела подобни на Сина” (Йоан 5:19). Така и този, гледайки към Него като към първи учител, с чисти очи на ума и използвайки за пример нещата, които е видял Той да върши, създава техни образи правейки ги колкото е възможно по-подобни, както в нищо не отстъпва на Веселеиил, когото самият Бог „изпълнил с дух на мъдрост и знание” (Изход 35:31) и с други техническо и научно познание и го призовал да бъде строител на храмът направен според небесните образи предадени у чрез символи.

26. Така и този, по подобен начин носейки в душата си Христовия образ, Словото, Мъдростта, светлината създал своя великолепен храм на върховния Бог, отговарящ на образа на по-великия така както видимото на невидимото. Невъзможно е да се каже с каква величава душа, с какво богатство и свобода на ума и с какво подражание от страна на всички вас, великодушно го показал на участниците, които се опитвали по никакъв начин да не изостанат от него в следването на същата цел. И това място – понеже то заслужава да бъде споменато преди всички останали – което е било покрито с всякакви боклуци от нашите врагове той не пренебрегнал нито пък се предал на нечестието на тези, които довели нещата до това положение, макар да можел да избере някое друго място, понеже в града имало още много места, където работата нямало да е толкова трудна и щял да среща по-малки препятствия.

27. Но след като първо се подготвил за работата, укрепил с ревност всички хора и ги превърнал в едно огромно тяло, той започнал първата битка. Понеже той смятал, че тази църква, която била особено обсаждана от неприятелите, която отначало понесла и устояла на същото гонение заедно с нас и заради нас, подобно на майка за децата си, трябва да се радва с нас и в благоволението на всемилостивия Бог.

28. И когато Великият пастир изгонил дивите животни и вълците и всеки жесток и кръвожаден звяр, и, както казват божествените пророчества, „счупил челюстите на лъвовете” (58:6 според LXX) Той сметнал за добре отново да събере децата Си на същото място и по-най-свят начин издигнал оградата на стадото Си „за да засрами врагът и отмъстителят” (Пс. 8:2) и да отхвърли нечестивата дързост на Божиите врагове.

29. И сега ги няма – мразещите Бога – понеже никога не ги е имало. След като създавали проблеми и сами страдали за известно време те понесли заслужено наказание и довели себе си, своите семейства и роднини до пълно унищожение. Така заявлението написано против тях от древните в светите книги се оказало вярно. В тези заявления Божиите думи казват вярно, освен другите неща, и следното за тях:

30. „Нечестивите изтръгнаха меч и опънаха лъка си, За да повалят сиромаха и немощния, За да заколят ония, които са с праведна обхода. Мечът им ще се забие в тяхното сърце, И лъковете им ще се строшат”  (Псалм 37:14-15). И отново: „Ти си разорил градовете им, та и поменът им загина” (Псалм 9:6) и „изличил си името им до вечни векове” (Псалм 9:5) понеже когато бяха в затруднение „Извикаха, но нямаше избавител, Към Господа, но не ги послуша” (Пс. 18:41). Но „те се спънаха и паднаха; А ние станахме и се изправихме” (Пс. 20:8). И това, което отнапред беше известено със следните думи: „Както се презира съновидение, когато се събуди някой, Така и Ти, Господи, когато се събудиш, ще презреш образа им” (Пс. 73:20) – сега се оказа вярно пред очите на всички.

31. След като воювали като гиганти против Бога те умрели по този начин. Но неплодната и отхвърлената от човеците получи сетнината, която видяхме заради своето търпение към Бога, както пророк Исая е говорил за нея:

32. „Пустото и безводното място ще се развеселят, И пустинята ще се възрадва и ще цъфне като крем” (Исая 35:1). „Укрепете немощните ръце, И утвърдете отслабналите колена Кажете на ония, които са с уплашено сърце; Укрепете се! не бойте се! Ето вашият Бог! Възмездието ще дойде с Божие въздаяние: Той ще дойде и ще ви избави” (Ис. 35:3-4). „Тогава,” казва той, „куцият ще скача като елен, И езикът на немия ще пее; Защото в пустата земя ще избликнат води, И потоци в пустинята. Нажеженият пясък ще стане езеро, И жадната земя водни извори; В заселището, гдето лежаха чакалите, Ще има зеленина с тръстика и рогоз” (Ис. 35:6-7).

33. Тези отдавна пророкувани неща били записани в светите книги, но сега не ни бяха предадени като нещо чуто, а като факти. Тази пустиня, тази суха земя, тази вдовица и напусната, „чийто порти те събориха с брадви като гъста гора; Те я събаряха изведнъж с брадви и чукове” (Пс. 74:5-6), чийто книги също бяха унищожавани „Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти като го повалиха на земята” (Пс. 74:7) „Защо си съборил плетищата й, Та я берат всички, които минават през пътя?  Запустява я глиган от гората, И полските зверове я пояждат” (Пс. 80:12-13) сега чрез чудната сила на Христос, когато Той пожелал това, разцъфнала като крем. Понеже по това време тя също така била наказана сякаш от грижовен баща. „Защото Господ наказва този, когото люби, И бие всеки син, когото приема” (Евреи 12:6).

34. И след като е наказана с мярка, според необходимостта, на нея отново й е заповядано да се радва. И тя цъфнала като лилия и разпръснала божествения си аромат сред всички хора. „Защото,” е казано, „вода ще избликне в пустинята” (Исая 35:6), изворът на спасителното омиване на Божието обновление (ср. Тит 3:5). И сега тази, която преди малко била пустиня, „стана на появана морава и водни извори избликнаха на жадната земя” (Исая 35:7). Ръцете, които преди това били „слаби” сега станали „силни” (Ис. 35:3) и тези, които преди това били „отслабнали” възстановили силата си и тръгнали право по пътя на Божието знание и побързали да се присъединят към стадото на всеблагодатния пастир.

35. Ако имало някой, чиято душа била зашеметена от заплахите на тираните, дори и те не си отишли като неизцелими от спасителното Слово, но то ги изцелило и ги насърчило да примат Божията утеха казвайки: „Кажете на ония, които са с уплашено сърце; Укрепете се! не бойте се!” (Ис. 35:4).

36. Този наш нов и прекрасен Зоровавел след като чул словото, което по-рано изявихме, че тази, която била направена пустиня от Бога трябва да се зарадва с тези неща след горчивото робство и мерзостта на запустението, не пренебрегнал мъртвото тяло. Но преди всичко с молитви и приноси умилостивил Отца с общото съгласие на всички вас и призовавайки Този, Който единствен дава живот на мъртвите като свой помощник и съработник възкресил падналата след като я очистил и освободил от злочестините й. Той не я облякъл със старата й дреха, но с нова, за която научил от светите писания, които казват ясно: „И последната слава на дима ще бъде по-голяма от първата” (Агей 2:9).

37. Така, покривайки едно толкова голямо пространство, той укрепил външния двор със стена обикаляща цялото, която трябвало да служи като най-сигурна защита за цялата сграда.

38. Той също така съградил и разпрострял голям и издигнат вестибюл към лъчите на изгряващото слънце и предоставил на хората, които се намирали далеч от светилището цялостен изглед на тези, които били вътре в него, почти обръщайки очите на невярващите към входа, така че никой не можел да мине покрай него без да бъде впечатлен от спомена за предишното запустение и сегашната невероятна промяна. Неговата надежда била, че такъв един човек бивайки впечатлен от това може да бъде привлечен и убеден да влезе поради самата гледка.

39. Но когато някой пристъпвал вътре в портите той не му позволявал веднага да влезе в светилището с мръсни и неизмити нозе, но оставяйки колкото е възможно по-голямо разстояние между храмът и външния вход той го оградил и украсил с четири напречни ограждения. Те ограждали едно четириъгълно пространство и били съединени със замрежени дървени прегради издигащи с на достатъчна височина като оставил свободно пространство по средата, така че да може да се вижда слънцето и въздухът да блести от лъчите му.

40. Там той поставил символи на свещено очистване изградил фонтани срещу храма, които снабдил с изобилие от вода, така че влизащите в светилището да могат да се очистват. Това е първото място където се спират влизащите. В същото време той показвал и една прекрасна и чудна сцена на всеки, който все още се нуждаел от първоначални наставления на удачното място.

41. Преминавайки край тази сцена човекът получавал свободен достъп до храма заедно с множество други вестибюли. От единия му край той намирал три врати гледащи сякаш към лъчите на слънцето. Тази по средата, украсена с бронзово покритие, обкована с желязо и прекрасно украсена, той направил много по-голяма и широка от останалите, които сякаш я пазели, като че ли била кралица.

42. По същия начин заделяйки известен брой вестибюли за коридорите от всяка страна на целия храм той ги превърнал във входове за сградата с цел да осигуряват повече светлина и ги украсил с различни видове дърворезба. Но царския дом той покрил с по-красиви и чудни материали без да се скъпи по какъвто и да е начин.

43. Би било разточително да описвам тук в подробности, дължината и ширината на сградата, понеже нейната красота и слава превъзхождат всяко описание, прекрасния изглед на делото, издигнатите й кули достигащи до небето и скъпите ливански кедри над тях, които Божието слово не пропуска да спомене казвайки: „Великолепните дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил” (Пс. 104:16).

44. Защо трябва сега да описвам умелата архитектурна украса и превъзходната красота на всяка част  когато свидетелството на окото прави наставленията на ушите излишни? Понеже когато завършил по този начин храма той го снабдил с издигнати тронове в често на предстоятелите и в добавка с места в удачен ред в цялата града и накрая поставил в средата светая светих, олтарът и за да бъде той недостъпен за множествата, го оградил с мрежеста дървена ограда украсена с подходяща дърворезба, даваща прекрасна гледка на наблюдаващите.

45. Той не пренебрегнал дори и настилката понеже я украсил с красив мрамор от всякакъв вид. Тогава накрая той преминал през частите външни за храма издигайки просторни сгради от всяка страна, които се свързвали с базиликата и с входа за вътрешността на сградата. Те били издигнати от нашия най-мирен Соломон, строителя на Божия храм, за хората, които все още се нуждаели от очистване и водно поръсване от Светия Дух, така че цитираното по-горе пророчество да не бъде вече само думи, а действителност. Понеже сега наистина казват, че „последната слава на дома стана по-голяма от първата” (Агей 2:9).

46. Понеже били необходимо и удачно както нейният пастир и Господ някога вкусил смърт заради нея и след страданията Си променил това унизено тяло, което приел заради нея в прекрасно и славно тяло, водейки самата плът от тление към нетление, тя също следвало да радва на плана на Спасителя. Понеже приемайки от Него обещанието за неща много по-големи от тези тя желаела да споделя непрестанно и за цялата вечност с хора на ангелите на светлината в Божия палат отвъд небето, със Самият Христос Исус, Благодетеля и Спасителя на вселената.

47. Но понастоящем тази, която по-рано била вдовица и изоставена се облякла по Божията благодат с тези цветя, заприличала на истинска лилия, както казва пророчеството (Исая 35:1) и приела брачните одежди и короната на красотата тя е учена от Исая да танцува и да представи благодарствените си приноси на царят-Бог с почтителни думи.

48. Нека да я чуем как казва: „Ще се развеселя премного в Господа, Душата ми ще се зарадва в моя Бог; Защото Той ме облече с одежди на спасение, Загърна ме с мантия на правда Като младоженец украсен, подобно на първосвещеник, с венец, И като невеста накитена с украшенията си. Защото, както земята произвежда растенията си, И както градина произраства посеяното в нея, Така Господ Иеова ще направи правдата и хвалата Да поникнат пред всичките народи” (Исая 61:10-11).

49. С тези думи тя възклицава. И с подобни думи небесният младоженец, Самото Слово, Исус Христос, й отговаря. Чуйте Господа да казва: „Не бой се, защото не ще бъдеш поругана; И не се смущавай, защото не ще бъдеш посрамена; Защото ще забравиш срама, който си изпитвала в младостта си, И няма вече да помниш укора, който си носила във вдовството си” (Исая 54:4). „Защото Господ те повика като жена оставена и наскърбена духом, Да! жена взета в младост, а после отхвърлена, казва твоят Бог. Оставих те за малко време; Но с голяма милост ще те прибера. В изобилието на гнева Си скрих лицето Си от тебе за един миг; Но с вечна благост ще се смиля за тебе, Казва Господ Изкупителят ти” (Исая 54:6-8).

50. „Събуди се, събуди се, стани, дъщерьо ерусалимска, Която си пила от ръката на Господа чашата на яростта Му; Пила си, и изпразнила си до дъно Чашата на омайването. От всичките синове, които е родила, Няма кой да я води; Нито има, между всичките синове, които е отхранила, Ни един, който да я държи за ръка.” (Исая 51:17-18). „Така казва твоят Господ Иеова, Твоят Бог, Който защищава делото на людете Си: Ето, взех от ръката ти чашата на омайването, Дори до дъно чашата на яростта Си; Ти няма вече да я пиеш. А ще я туря в ръката на притеснителите ти, Които рекоха на душата ти: Падни ничком, за да минем над тебе; И ти си сложила гърба си като земя И като път за ония, които минават” (Исая 51:22-23).      

51. „Събуди се, събуди се, облечи силата си, Сионе; Отърси от себе си пръстта; Стани, седни Ерусалиме! Освободи се от връзките по шията ти, Пленена дъщерьо сионова” (Исая 52:1-2). „Подигни очите си наоколо та виж: Всички тия се събират заедно и дохождат при тебе. Заклевам се в живота Си, казва Господ, Ти наистина ще се облечеш с всички тях като с украшение, И като невеста ще се накитиш с тях. Защото разорените ти и запустелите ти места И опустошената ти земя Ще бъдат сега тесни за жителите ти; А ония, които те поглъщаха, ще бъдат отдалечени.

52. „Чадата, които ще добиеш след обезчадването си, Ще рекат още в ушите ти: Тясно е мястото за мене; Стори ми място, за да се населя. Тогава ще речеш в сърцето си: Кой ми роди тия, Тъй като аз бях обезчадена и пуста, Заточена и скитница? И кой изхрани тия? Ето, аз бях оставена сама; тия, где бяха?” (Исая 49:18-21).

53. Това са нещата, които Исая предсказал и които древните записали за нас в свещените книги. Необходимо беше ние по някое време да научим тяхната достоверност  и вярност.

54. Понеже когато младоженецът, Словото, се обърнал към Своята невеста, свещената и свята църква, този младоженец – когато тя била изоставена и лежала като мъртва, лишена от надежда в очите на хората – според обединените молитви на всички вас, както било удачно, прострял ръцете Си и я привдигнал чрез заповед от Бога, Царят на вселената и чрез силата на Исус Христос. И след като я привдигнал Той я направил такава каквато я описват светите пророчества.

55. Това наистина е твърде голямо чудо превъзхождащо всяка похвала, особено за тези, които гледат единствено на външния изглед. Но по-прекрасни от чудесата са архетипите и техните умствени прототипи и Божествени модели, имам предвид възстановяването на вдъхновените и разумни сгради в душите ни.

56. Нея направил Самият Божий Син по Своя образ придавайки й навсякъде и във всяко отношение Божието подобие, една нетленна природа, безтелесна, разума, свободна от всичко земно, една същност надарена със Собствения Му разум. И след като я призовал от несъществуване в съществуване Той я направил свята съпруга и най-свят храм за Себе Си и за Своя Отец. Това също е ясно казано и изповядано със следните думи: „Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат люде” (2 Кор. 6:16). Такава е съвършената и очистена душа направена такава от самото начало, за да носи образа на небесното Слово.

57. Но когато чрез завистта и ревността на злия демон тя, по свой собствен избор, станала сетивна и обикнала злото, Божеството я оставило. Лишена от защитник тя станала лесна плячка за тези, които от дълго време й завиждали. Намирайки се обкръжена от оръдията и бойните машини на своите духовни врагове тя претърпяла голямо падение, така че в нея не останал камък върху камък добродетел, а тя лежала напълно мъртва на земята, изцяло лишена от естественото си познание на Бога.

58. Но докато тази, която била направена по Божия образ, лежала по този начин, не този глиган от гората, който видяхме я опустошил, а един разрушителен демон и духовните диви зверове, които я измамили със страстите си, сякаш с огнените стрели на собствената си злина и изгорили Божието светилище с огън и  повалили на земята скинията носеща името Му. Тогава заравяйки нещастницата под един куп земя те унищожили всяка надежда за избавление.

59. Но небесно блестящото и спасително Слово, нейният Закрилник, след като пострадала заслуженото наказание за греховете си, отново я възстановил според ревността на всемилостивия Отец.

60. Отначало спечелвайки душите на най-високопоставените владетели, чрез принцовете, които придобили Божието благоволение, Той очистил цялата земя от всички нечестиви разрушители и от самите ужасни и мразещи Бога тирани. След това извеждайки на светлина тези, които били Негови приятели, които много по-рано Му се били обрекли до живот, но сред злата буря се криели под покрова Му, Той ги счел за достойни за огромния дар на Духа. И отново, чрез тях той очистил с пики и мотики – наставляващите думи на учението – душите, които малко по-рано били покрити с мръсотия и натворени с всякакъв вид боклук и нечестиви наредби.

61. И като очистил полето на умовете от всякаква мръсотия Той най-накрая я посветил на този премъдър и възлюбен от Бога владетел, който бивайки надарен с разсъдък и предпазливост както и с други дарби и способен да изследва и умовете на хората поставени под Неговата власт от първия ден дори до сега не престанал да гради.

62. Той доставил искрящо злато, пречистено и незамърсено сребро и скъпоценни камъни във всеки от вас, така че отново изпълнил за вас тайнственото и скрито пророчество, което казва: „От наскърбена, смутена, безутешна, Ето, Аз ще постеля камъните ти в красиви цветове, И ще положа основите ти от сапфири; Ще направя кулите ти от рубини, Портите ти от антракс, И цялата ти ограда от отбрани камъни. Всичките ти чада ще бъдат научени от Господа; И голям ще бъде мирът на чадата ти. С правда ще се утвърдиш” (Исая 54:11-14).    

63. Така градейки с правда той разделил хората според силата им. С някои той укрепил само външния вход, изграждайки го с искрена вяра. Такива били повечето хора неспособни да понесат по-голям строеж. На други позволил да влязат в зданието заповядвайки им да стоят до вратата и да действат като водачи на влизащите. Тях не е неудачно да сравним с вестибюла на храма. Други издигнал като първи стълбове, които са поставени в краищата на квадратната зала, правейки ги първите елементи на буквата на четирите евангелия. А други съединил с базиликата от двете страни. Тези са катехумените, които все още напредват и не са се отдалечили много от най-външния изглед на Божествените неща дадени на верните.

64. Вземайки отсред тях чистите души, които били пречистени като злато от Божеството измиване, Той ги превърнал в стълбове, много по-добри от външните пригодени за вътрешното и тайнствено поучение на Писанията и осветявани чрез прозорци.

65. Украсявайки целия храм с голям вестибюл на славата на единствения Бог и цар на всичко и поставяйки от двете страни на властта на Отец Христос и Светия Дух като втори светлини Той изложил изобилно и славно в цялата града чистотата и блясъка на истината на останалите във всичките й подробности. И след като избрал от всяко място живите, движещи се и добре подготвени камъни на душите Той съградил от всички тях великия царски дом, блестящ и пълен със светлина отвън и отвътре. Понеже не само душите и разума, но също и телата били прославени чрез бляскавите орнаменти на чистотата и скромността.

66. В този храм има и тронове и голям брой столове и пейки намиращи се във всички души, в които седи дарът на Светия Дух, Който някога сме виждали в светите апостоли и Който се явил в тях когато им се „явили езици като огнени и седнал по един на всеки от тях” (Деяния 2:3).

67. Но във водачът им е разумно да предположим, че живее в пълнота самият Христос, както и в тези, които са втори след него, в съответствие с това каква част от силата на Христос и на Светия Дух може да приеме всеки един. Душите на някои от тези, а именно на тези, които са се посветили на наставление и грижа – може да са седалища и на ангели.

68. Но най-големия, царствен и уникален олтар не може да бъде друго освен чистата светая светих на душата на общия за всички първосвещеник. Стоящ отдясно на нея, Исус Христос, великият Първосвещеник на вселената, Божият Единороден, приема с блестящи очи и разпрашени ръце сладкият аромат от всички и безкръвните и невеществени жертви предлагани Му чрез техните молитви и ги занася до небесния Отец и Бог на вселената. Самият той първи Го почита и Сам отдава на Отца дължимото, умолявайки Го да продължи да бъде благ и милостив към всички.

69. Този е великият храм, който велият Творец на вселената, Словото, съградил по целия свят, създавайки на земята един разумен образ на нещата, които лежат отвъд небесната завеса, така че по цялото творение, включително в земните същества, Неговият Отец да може да бъде почитан.

70. Но в небесните места по образите на земните неща, които се намират там, и в т. нар. горен Ерусалим, в небесния хълм Сион и в свръхземния град на живия Бог, в който неизброим ангелски хор и първородните на Христос, чийто имена са записани в небето хвалят своя Създател и върховния Владетел на вселената с хвалебни химни неизговорими и неразбираеми за нас – кой от смъртните е способен достойно да почете това? „Понеже това което око не е видяло и ухо не е чуло и на човешки ум не е дохождало, всичко това е приготвил Бог за тези, които Го любят” (1 Кор. 2:9).

71. Тъй като ние, мъже, жени и деца, малки и големи, вече отчасти участваме в тези неща, нека да не преставаме с един дух и една душа, да изповядваме и да хвали автора на толкова велики облаги за нас ”Който прощава всичките ти беззакония, Изцелява всичките ти болести; Който изкупва от рова живота ти, Венчава те с милосърдие и благи милости Който насища с блага душата ти” (Псалм 103:3-5). Понеже „Не е постъпил с нас според греховете ни, Нито е въздал нам според беззаконието ни” (Пс. 103:10) „Защото колкото е високо небето от земята, Толкова голяма е милостта Му към ония, които Му се боят, Колкото отстои изток от запад, Толкова е отдалечил от нас престъпленията ни. Както баща жали чадата си, Така Господ жали ония, които Му се боят” (Пс. 103:11-13). 

72. Пазейки тези неща в умовете си сега и за в бъдеще и размишлявайки денем и нощем във всеки час и с всеки наш дъх за Авторът и Владетелят на настоящия празник и на този светъл и най-велик ден, нека да Го обичаме и хвалим с цялата си душевна сила. Нека да се изправим сега и да издигнем към Него висок глас с молитва да ни защити и опази до края, да ни даде непрестанен и непрекъснат мир завинаги в Христос Исус нашият Спасител, чрез Когото Нему да бъде слава сега и завинаги. Амин.”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.