Когато не знаем какво празнуваме


от Радостин Марчев

Проповед в Евангелска баптистка църква – Аксаково

13.06.2021

Тази седмица, на 10 юни (четвъртък) календарът показа един много интересен християнски празник наречен Възнесение. Всички знаем с какво е свързан той – Исус Христос 40 дена след както възкръсва от гроба се възнася на небето.

Ето как евангелист Лука описва това в началните стихове на книгата Деяния на апостолите.

Деяния 1:1-8 Първата повест написах, о Теофиле, за всичко що Исус вършеше и учеше, откак почна до деня, когато се възнесе, след като даде чрез Светия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал; на които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше през четиридесет дни и им говореше за Божието царство. И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което, каза Той, чухте от Мене. Защото Иоан е кръщавал с вода; а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух не след много дни.  И тъй, веднъж, като се събраха, те Го питаха, казвайки: Господи, сега ли ще възвърнеш на Израиля царството? Той им рече: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт.  Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята. И като изрече това, и те Го гледаха, Той се възнесе, и облак Го прие от погледа им.

Ранните християни са сметнали това събите за толкова важно, че са го поставили в Символа на вярата. Никео-Царигртадския символ приет на вселенския събор през 381 г. казва:

1. Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.

2.  И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало.

3. Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Светия Дух и Дева Мария и стана човек.

4. И бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан.

5. И възкръсна в третия ден, според Писанията.

6. И възлезе на небесата и седи отдясно на Отца.

Празникът Възнесение присъства и в нашия богослужебен календар, но сякаш за нас протестантите той не означва особено много. Така че нека да ви поптам: Какво толкова празнуваме на Възнесение?

Ние често често се опитваме да сведем благата вест до едно кратко описание, което предава нейната същност. Чувал съм няколко такива версии и нито една от тях не съдържа възнесението. За нас то сякаш спада към по-периферните християнски вярвания. Дори да го пропуснем не сме пропуснали кой знае какво.

В края на краищата благата вест е свързана най-вече с живота, смъртта и възкресението на Христос. Първите Му ученици вече са били свидетели на тези неща. Сега Хриостос е възкръснал и остава с тях 40 дена, през които им говoри за Божието царство. И когато накрая Лука описва как Той се възнася на небето това е по-скоро повод за скръб защото няма повече да е с тях. Възнесъл се е – отишъл си е – какво повече има да кажем за това.

Както видяхме обаче древните християни са направили две неща, които показват, че те са мислели по различен начин. Първо те са включили Възнесението в изповедта на вярата и по този начин са го поставили сред най-важните неща, които всеки християнин трябва да знае и да вярва. Второ, те са установили дата, на която да си припомнят това събитие – дата, която се чества именно като празник – като нещо радостно и добро, което трябва да повдига духа ни, а не да ни натъжава понеже Христос не е останал с нас. И факта, че ние празнуваме означава, че поколенията протестанти преди нас са виждали във Възнесение нещо, което го е превръщало в празник. Ние днес празнуваме въпреки, че може би сме забравили какво празнуваме и затова празника ни не е пълен. 

Затова днес искам съвсем накратко да се опитам да кажа какво празнуваме. Това не е особено трудно ако внимателно си четем Библиите и слушаме начина, по който ранната църква е предавала благата вест за Христос.

Започвам с Деяния 2 глава – текст, който следва веднага след описанието на възнесението, което описахме. Вие всички знаете, че това е Петдесетница – еврейски празник, на който евреи и вярващи в Бога езичници от всички краища на света са дошли на поклонеие в Ерусалим. На този ден апостолите, които до този момент са се криели в горницата излизат пред всички и Петър се обръща към събраните хора с една силна проповед, в резултат на която повярват 3000 души. Чуйте част от нея. Започвам да чета от ст. 22

Деяния 2:22-35 Израилтяни, послушайте тия думи: Исуса Назарянина, мъж засвидетелствуван между вас от Бога чрез мощни дела, чудеса и знамения, които Бог извърши чрез Него посред вас, както сами вие знаете, Него, предаден според определената Божия воля и предузнание, вие разпнахте и убихте чрез ръката на беззаконници; Когото Бог възкреси, като развърза болките на смъртта, понеже не беше възможно да бъде държан Той от нея. Защото Давид казва за Него: – „Винаги гледах Господа пред себе си; Понеже Той е от дясно ми, за да не се поклатя; Затова се зарадва сърцето ми, и развесели езикът ми, А още и плътта ми ще престоява в надежда; ащото няма да оставиш душата ми в ада, Нито ще допуснеш Твоят Светият да види изтление. Изявил си ми пътищата на живота; В присъствието си ще ме изпълниш с веселба“.   Братя, мога да ви кажа свободно за патриарха Давида, че и умря и биде погребан, и гробът му е у нас до тоя ден. И тъй, понеже беше пророк, и знаеше, че Бог с клетва му се обеща, че от плода на неговите чресла [по плът ще въздигне Христа, да Го] постави на престола му той предвиждаше това, говори за възкресението на Христа, че нито Той беше оставен в ада, нито плътта му видя изтление. Тогова Исуса Бог възкреси, на което ние всички сме свидетели. И тъй, като се възвиси до Божията десница, и взе от Отца обещания Свети Дух, Той изля това, което виждате и чувате. Защото Давид не се е възнесъл на небесата; но сам той казва: – „Рече Господ на Моя Господ: Седи отдясно Ми, докле положа враговете Ти за Твое подножие“.

Това е една прекрасна проповед за живота смъртта и възкресенито на Христос. Но ако обърнахте внимaние в нея Петър говори и за Възнесението. По-конкретно той казва две важни неща за него.

1. Христос не просто се възнася на небето в смисъл, че вече не е при нас. Не, Петър ни казва, че Той се „възвиси до Божията десница”, за да „седне отдясно на Бога”. Но какво означава това? Да седнеш отдясно на Бога означава да седнеш на възможно най-почетеното място. Отдясно на царя е сядал човекът, който има най-голямата власт след него. Когато Исус сяда отдясно на Бога това е начин да се каже, че на Него е дадена най-голямата власт във вселената. Няколко новозаветни текста предават това по малко по-различен начин както казват, че Исус не е седнал на отделен трон, който е поставен отдясно на трона на Бог-Отец, а е седнал на същия трон, на който седи и Бог Отец. Това е начин да се каже, че Исус не е втоrи по власт, а споделя власт еднаква с тази на Бога. 

Възнесение на практика показва осъщестяването на думите на Исус: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята.” Крайният резултат е описан във

1 Коринтяни 15:25-27 Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под нозете Си. И смъртта, най-последен враг, и тя ще бъде унищожена, защото Бог „е покорил всичко под нозете Му“.

Мисля, че ако истински осъзнаем какво означава това ние ще можем да видим ясно защо Възнесение е толкова важен празник. Ние живеем в един свят, в който думата власт често носи отрицателни конотации. Тя често се свързва със злоупотреба, насилие или превишване на права за лична изгода. В българското общество от дълго време не е имало момент, в който да не тече някой подобен скандал и ние дотолкова сме свикнали с това. че то вече не ни прави впечатление – поне докато не ни засегне лично (и тогава гневно размахваме вилицата над салата с ракията, но рядко правим нещо повече). Примирили сме се. Свикнали сме с него. Понякога дори намираме начин да го използваме в своя полза. Този манталитет дотолкова се е просмукал в нас, че дори е станал част от нашия фолклор. „Имал си дал си; можел си взел си,” мъдро казва народът.

Но думата „власт” не  означава задължително нещо покварено и лошо. Ако сме изправени пред тълпа, която напада всеки, когото срещне и чупи общинска и частна собственост – и особено ако такава тълпа наближава нашата собствена къща или кола – ще ни се иска много някой, който има власт – например полицията – да пристъпи напред и да въдвори ред.

Когато Исус Христос казва, че е получил цялата власт на небето и земята това не означава, че Той ще използва тази власт като насилник или че ще търси лична изгода без никой да е в състояние да му потърси сметка. Той не дойде за да вземе нещо от нас, а за да даде най-доброто, което имаше – вкл. Собствения Си живот. И когато възкръсналият Христос казва „Възнасям се, за да приема цялата власт на небето и на земята,” това означава, че Исус пристъпва в нашия изтерзан от греха свят, за да го сложи най-накрая в ред и да установи това, което Библията нарича Божието царство и което Псалм 85 описва по един поетичен начин:  

Псалм 85:10-13 Милост и вярност се срещнаха, Правдаи мир сецелунаха. Вярност пониква от земята, И правда е надникнала от небето. Господ тоже ще даде това, което е добро; И земята ще ни даде плода си. Правдата ще върви пред Него, И ще направи стъпките Му път, в който да ходим.

През последните 30 години българите прехвърляха надеждите си от един на друг политик, които ще им донесат спасение и по-добър живот. Днес голяма част от нас са разочаровани, цинични и дори не желаят да гласуват понеже смятат, че това няма да промени нищо. Това е напълно естесвено слетсвие, което ще се повтаря всеки път когато решим да следваме земни месии. Истината е, че никой поитик, партия или икономическа програма няма да донесат Божието царство на земята. Само Христос ще го направи след като положи всички врагове под нозете Си.

Но докато чакаме това време ние сме призовани да бъдем свидетели за това идващо Божие царство – не само с думите си, но и с делата си, като живеем един по-различен живот и чрез него показваме какво е това царство. Но, ние всички знаем, това не е лесно.

Понякога света и световния ред, в който живеем изглежда толкова силен и жизнен, че идеята за Божието царство започва да ни се струва далечна и дори глупава.

Понякога ние просто се страхуваме. Страхуваме се да кажем, че сме християни. Страхуваме се да заемем твърда позиция по даден въпрос, за който етиката на царството е напълно ясна, но влиза в конфликт с мъдроста на света. Страхуваме се, че това може да ни струва нещо и да отнеме част от нашия конфорт и удобство или да скъса някои връзки, на които разичтаме, за да ни е по-лесно в живота. И тогава ние правим компромиси. Всеки от нас знае собствените си страхове и борби, но всички имаме такива.

И това е още една причина да осмислим празника Възнесение и да чуем неговото послание.

Пс. 93:1 Господцарува; облечен е с величие; Облечен е Господ, и опасан с мощ;

Затова

Исая 35:3-4 Укрепете немощните ръце и утвърдете отслабналите колена. Кажете на ония, които са с уплашено сърце; Укрепете се! не бойте се! Ето вашият Бог!

Това е нещо, което като християни ние трябва да чуваме и да си припомняме по-често. Нашия Господ царува. В цялата вселена няма сила по-голяма от Неговата. Няма нищо, което да ни се случи освен това, което Той е допуснал, а каквото Той допуска в крайна сметка ще работи за наше добро – стига ние да Му оствнем верни така както Той е винаги верен към нас понеже „не може да се отрече от Себе Си” (2 Тим. 2:13).

В Деяния 2 глава ние прочетохме че първото свидетелство на църквата свидетелство за Христос като цар. Ако продължим да четем историята по-нататък ще видим, че това поражда напрежение и недовоство между евреите в Ерусалим. Накрая, в Деяния 7 глава, те хващат един от най-смелите християни на име Стефан, поставят го пред една тълпа и искат от него да им каже повече за своята вяра. Текста ни казва, че Стефан поглежда нагоре и изведнъж вижда небето отворено и Христос седнал отдясно на Бога. И това му дава смелост да проповядва една от най-смелите и красиви проповеди в целия Нов завет.

Повечето от нас вероятно няма да получат видение. Но ако вярваме в това, в което вярваха Стефан и Петър – че Христос е седнал отдясно на Бога и е получил цялата власт на небето и на земята живота ни вероятно няма да бъде същия. Ние ще бъдем много по-уверени и радостни хора, ще имаме много по-малко страхове и християнскто ни свидетелство – и с думи и с дела – ще бъде много по-силно.

Така че ако искате да сте сигурни, че Христос ви обича и че греховете ви са простени гледайте към кръста. Но ако искате да започвате  всеки нов ден с по-голяма увереност – гледайте към Христос седящ отдясно на Бога.

2. Това обаче е само половината от смисъла на празника Възнесение. В същата проповед, която прочетохме Петър кратко и ясно говори и за тази втора част.  

И тъй, като се възвиси до Божията десница, и взе от Отца обещания Свети Дух, Той изля това, което виждате и чувате.

Какво е това, което хората виждаха и чуваха на Петдесетница? – огнените езици, които слязоха от небето въру всеки един от апостолите, новите езици, на които те проговориха, така че всеки можеше да чуе благата вест на своя език и силното свидетелство за Христос.

Светия Дух беше дошъл. Това е същото нещо, за което Исус говори точно преди да се възнесе:

Ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.

Пертдесятница, за разлика от Възнесение е популярен сред протестантите празник. Ние знаем добре какво празнуваме на него. Но често ние не си даваме сметка, че без Възнесение нямаше да има Петдесятница.

Йоан 16:5-7 Сега отивам при Онзи, Който Ме е пратил Но понеже ви казах това, скръб изпълни сърцата ви. Обаче Аз ви казвам истината, за вас е по-добре да отида Аз, защото, ако не отида, Утешителят няма да дойде на вас; но ако отида, ще ви го изпратя.

Светия Дух идва понеже възнеслият се Исус Го изпраща. Затова Възнесениe не е повод за тъга понеже Христос няма да бъде повече с нас, а за радост. Докато беше на земята Исус можеше да бъде срещнат само от малко на брой хора. Дори да бяхме живели по това време ние нямаше да можем да го видим, чуем да попитаме нещо или да бъдем изцелени от Него. Светия Дух обаче живее във всеки един, който вярва в Христос. И понеже е Духът на Христос Той ни носи присъствието на Самият Исус.

Йоан 14:16-18 Аз ще поискам от Отца, и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас до века. Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас.

Затова когато се възнася Исус се обръща към учениците Си и казва „Ето, аз съм с вас до свършека на света.

Ние не можем да живеем християнски живот със собствените си сили. Но и не ни се налага да го правим. Исус Христос чрез Своя Дух е дошъл при нас, за да ни учи, води и подкрепя със Своята сила, която е по-голяма от всичко, което съществува на този свят. И това е огромна разлика.

Слeд възнесението на Христос апостолите се скриха в Ерусалим и в продължение на 10 дена никой в града не ги чу или видя. Но на Петдесятница Светия Дух изпратен от Христос дойде и ние знаем кaкво се случи.

Простичкият въпрос от този пример е: Има ли някаква промяна в собствения ни живот от това, че Светия Дух е дошъл? Всички знаем, че трябва да има, но преживяваме ли я в действителност? 

Ние няколко седмици говорихме за Светия Дух и Венци каза достатъчно ясно, че ние не можем да получим повече от Светия Дух, но Той може  да не получи достатъчно от нас самите ако не Му се предоставим. Новия завет използва изрази като „огорчаване на Духа” (Ефес. 4:30) и „угасване на Духа” (1 Сол. 5:19). Новия завет също така говори за необходимостта от едно често и постоянно изпълване с Духа защото всички, дори и най-добрите от нас, са духовно пробити.

Но въпреки нашите проблеми и грижи и понякога чувството, че не можем да продължим живота си ние усещаме как Духа се моли с нашите „неизговорими стенания” (Римл. 8:26) и ни прави спосбни да кажем „Авва Отче” (Римл. 8:15; Гал. 4:6). Въпреки нашия толкова естествен егозиъм от време на време Божията любов, която Светия Дух е излял в сърцата (Римл. 5:5) ни намира път и извън нас и достига до други хора. И колкото и слабо да са думите ни от време на време има хора, които се усещат „ужилени в сърцата си” (Деяния 2:37) и затова всяка година ние с радост кръщаваме новоповярвали.

Светия Дух е дошъл и този свят, и не самите, никога вече няма да бъде същия.

Ако трябва да опишем празника Възнесение можем да го направим само с две думи – надежда и помощ. Надежда понеже Хрисотс е получил цялата власт на небето и земята. И помощ понеже е изпратил Светия Дух. Това празнуваме днес.

Без Възнесение делото на Христос нямаше да бъде завършено. И в този смисъл ние можем да гледаме на Възнесение като на част от нашето спасение. Това е и начинът, по който го предсатвя Новия завет. Чуйте как говори Павел във

Фил. 2:5-11 Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса; Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците; и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст. Затова и Бог го превъзвиши, и Му подари името, което е над всяко друго име; така щото в Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните и подземните същества, и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.    

Това е един от най-известните текстове в целия Нов завет и аз съм сигурен, че го познавате добре. Но колко от вас са обръщали внимание, че почти половината от него говори за Възнесение? По подобен начин ние можем формално да знаем какво се е случило днес – Христос се е възнесъл – и въпреки това да не разбираме значението и важността на празника.

Надявам се, че сега всеки от вас разбира по-добре какво означава Възнесение. Затова нека да празнуваме понеже Възнесението на Христос наиситна е празник.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.