Според кой закон жените трябва да мълчат в църква?


от Радостин Марчев

Един от най-спорните текстове в посланието на апостол Павел към коринтяните се намира в гл. 14:34-35

Жените нека мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят; а нека се подчиняват, както казва и законът. Ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома; защото е срамно за жена да говори в църква.

Учените от много време са били озадачавани какъв закон има предвид Павел. Едно от най-често срещаните предположения е свързвано с наказанието в следствие на грехопадението

Битие 3:16: На жената рече: Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее.

Основният проблем свързан с него е, че текста всъщност не е „закон,” а представлява наказание или следствие от грехопадението, а не Божията воля за начина, по който трябва да функционират отношенията между половете.

Изказвани са и други предположения, никое от които не звучи, лично за мен, докрай убедително. Наскоро обаче попаднах на много интересен текст в книгата на Бет Алисън Бар „The making of biblical womenhood”. Бар е професионален историк и разглеждайки текста през призмата на своята специалност коментира по следния начин:

„През 2015 г. победеният и обеднял Рим издал нов закон. Контекста бил най-голямото военно поражение понасяно някога. На 2 aвгуст предишната година картагеския генерал Ханибал унищожил армията им в Kанае по време на втората Пуническа война. Източниците ни казват, че между 15 и 70 000 римски войници намерили смъртта си през този ден. Това е повече от някои от най-кръвопролитните битки през Втората световна война. Както казва римския историк от 1 век, Ливий,: Наистина няма друг народ, кoйто да не падне под тежестта на такава загуба.” Само че Рим не бил както всички останали народи (което и искал да каже Ливий). Рим не се предал. Хората стегнали коланите си, събрали нова армия и продължили да се бият.

Затягането на коланите довело до падането на една растяща група от независими богати жени – съпруги и дъщери, които се облагодетелствали от неочакваното изчезване на мъжете закрилници. Рим направил това поради две причини (историците все още спорят за това). Първата със сигурност била свързана с военните усилия. Рим е нуждаел от пари. Така те прокарали Опианския закон. На жените било забранено да се обличат със скъпи дрехи, да се возят на карети (в Рим) освен при специални случаи или да притежават повече от половин унция злато. Някои дори трябвало да предадат на държавата своето военно наследство. Тези жени били насърчавани да харчат повече пари за Рим и по-малко за себе си.

Втората причина поради която Рим вероятно издал Опианския закон била да възпре жените да демонстрират публично своето богатство. Рим бил в печал след битката при Канае. Не било време за пирове и носене на скъпи дрехи. И най-вече не било време жените да притежават повече пари от мъжете. Рим бил патриархално общество и римските матрони – омъжените жени под закрилата на своите съпрузи – символизирали успехът на римското общество. Независимите римски жени, които нямали мъж, който да ги направлява, не правели това.

Рим спечелил войната. Но когато кризата завършила законът ограничаващ богатството на жените останал, макар че същият отпаднал по отношение на мъжете. През 195 г. пр. Хр. търпението на жените свършило. Те излезли на протест, барикадирайки улиците и дори пътя към Форума настоявайки законът да бъде отменен.

Консулът Катон стари, се противопоставил на отмяната на закона. Чуйте какво казал той и помнете, че Ливий вероятно е записал речта му по време на царуването на цезаря Август (ок. 30 пр Хр – 17 сл. Хр):

„У дома нашата свобода е отнемана от женската ярост, тук във Форума тя е насилвана и потъпквана…Аз се изчервих когато преди малко минах през една тълпа жени. .. Трябваше  да кажа: „Що за поведение е това? Да тичате на обществено място, да блокирате улиците и да говорите на мъжете на други жени! Не можете ли да попитате собствения си мъж у дома? По-словоохотливи ли сте с чуждите мъже отколкото с вашия собствен? И дори и дома не е удачно…за вас да се занимавате с това какви закони се издават или отменят тук.” Нашите предци не са желаели жените да се занимават с какъвто и да е – дори и частен – бизнес без закрилник. Те са искали да бъдат под авторитета на родители, братя или съпрузи. Ние (боговете да са ни на помощ!) сме ги оставили да се месят в управлението, посред Форума и сред нашето събрание. Какво правят те по улиците и по кръстопътищата, ако не да убеждават трибуните да отменят закона?…Ако сега победят какво още няма да опитат? Веднага щом ни станат равни те ще започнат и да властват над нас.””

Думите на Катон не са напълно идентични с това, което казва Павел, но очевидно са много близки до него. Ако те, или техният по-широк отзвук в общественото пространство по онова време, са провокирали текста в 1 Кор. 14 това поставя въпроса за тълкуването на съвсем различна основа. Вместо да твърди, че Бог заповядва на жените да мъчат и да се покоряват Павел всъщност казва, че християнските събрания не трябва да нарушават съществуващите обществени норми, за да не навлекат лошо име на вярата. Тогава вместо да четем останалата част от главата (или по-скоро секцията 12-14 глави) през призмата на заповедта в ст. 34-35 ние трябва да направим обратното. Дарбите, които Светия Дух дава на християните не са разделени по полов признак. Както мъжете така и жените могат и дори трябва да упражняват дарбата, която са получили. Това се отнася и за такива дарби като поучение и проповядване. Единственото изискване на Павел (отразено в ст. 34-35, които разглеждаме) е това да не става по начин, който да представя християните като рушители на приетия обществен ред. Лично за мен е много по-естествен и смислен прочит на текста отколкото да приема, че когато апостола казва  в ст. 26 “Когато се събирате всеки има да предлага псалом, има поучение, има откровение, има да говори непознат език, има тълкувание. Всичко да става за назидание” той всъщност има предвид „всеки мъж” (и подобни примери могат да бъдат умножени многократно в пасажа).

Редица християни, поради своето (похвално) уважение към Библията като към Божие слово са склонни да приемат всичко написано в нея като предписание произлизащо от самия Бог, което следва да бъде стриктно приложено 1:1 в нашето собствено време. Библията обаче има свой исторически контекст, който винаги трябва да имаме предвид когато я четем. Затова е важно да се опитаме да разграничим културните от надкултурните изказвания в нея. В някои случаи това не е лесно, което води до значителни спорове относно тълкуването на някой пасаж. 1 Кор. 14:34-35 спада към точно тази категория.       

Повече за този пасаж можете да видите в моята статия „Мълчаливите и покорни жени”.  

6 thoughts on “Според кой закон жените трябва да мълчат в църква?

  1. 4Царе 17 гл….” 3. Но пак чрез всичките пророци и всичките гледачи Господ беше предупреждавал Израиля и Юда, казвайки: Върнете се от злите си пътища, и пазете Моите заповеди и Моите повеления, съвършено според ЗАКОНА, който дадох на бащите ви, и КОЙТО ви пратих чрез слугите Си пророците.”
    Това му се вика – от девет кладенеца вода да докараш! Разбира се , че апостол Павел като говори за Закон има в предвид Тората и даденото чрез пророците , чиято част е Битие 3 гл. , която цитираш , като „съжалявам Ево , ама няма какво да направим по въпроса и ще трябва да търпиш , докато дойде женското царство”.В цялата 14 гл. на 1 Коринтяни , ап. Павел говори за покорството и реда в църквата в три аспекта – пророчествата , говоренето на езици и покорството на жените.В 21-22 стих , говорейки за езиците , като белег на проклятие за невярващия Израел се позовава на Закона /Исая 28 11-12 , Второзаконие 28:49/ , както и в ст 34. , говорейки за покорството на жените се отнася пак към същия Закон – Битие 3 гл 16 ст , като Божии декрет установен след грехопадението.Как си представяш , че някой дето копа цял ден на полето ,ще знае за закони отпреди 200 г./за други дето четат сега от преди 2200г/. Позовавайки се на авторитета си на апостол и с претенцията , че това , което говори е заповед от Господа , дадена му в откровение , Павел се противопоставя на хаоса в църквата породен от небиблейските претенции и поведение на жените. Интересно е как завършва и какво ли означава…” Но ако някой не иска да признае, нека не признае.”
    Каузата , която защитаваш , не е лоша , но не е библейска . В счупения свят, божествените правила /закони/продължават да важат и трябва да се спазват!И на мен не ми харесва , че Оза в желанието си да помогне беше убит , защото имаше закон , никой освен левитите да не носи Ковчега ,нито ми харесва предопределението , но е Там и трябва да го приемем!

  2. Чакай сега, откъде се разбира, че когато Павел пише „закона“ това е Тората? Това трябва да го докажеш. Да, Тората се нарича закон, така се наричат и напр. „законът на мидяните и персите“ в Данаил. Как иначе да се нарича?
    За мен в позоваването на Бит. 3 има сериозен проблем. Това не е закон/заповед, която Бог дава на жените – т.е. да се покоряват на мъжете. Това е или проклятие или изопачаване на естествения и по-добър ред поставен от Бог е началните глави на Битие. И в двата случая това не е нещо добро, което трябва да се утвърждава – особено в изкупеното общество на Бога. Повече за това https://rado76.wordpress.com/2015/08/05/submission/.
    Да, в 1 Кор. 14 Павел говори за реда в църквата (не за покорството) в трите аспекта, които споменаваш. И да, в Коринт е имало поведение на жените в събранието, което го е накарало да им каже да мълчат и да се покоряват. Общото между тези проблеми е неговото желание в християнските събрания „всичко да става с приличие и ред“. Но има разлика между това на жените да им бъде забранено да говорят въобще, по-принцип, и да бъдат смъмрени заради това, че нарушават приличието. Според мен имаме силни основания да разбираме пасажа както второто, а не като първото.
    1. в 1 Кор. 11:5 Павел ясно казва, че жените могат да се молят и да пророкуват в църква – т.е. да говорят.
    2. В 1 Кор. 12-14 (и всички други места където се говори за духовни дарби) те не само, че се дават без разграничение по полов признак, но се настоява те да се използват за изграждане на другите. Да се забрани жените да използват своите „дарби на говорене“ понеже не им е позволено да говорят в събранието означава да се дават взаимноизключващи се наставления. И отново, означава да четем „всеки“ и „всички,“ които многократно се повтарят в 1 Кор. 12-14 като „всеки мъж“ което е повече от невероятно.
    3. Самия начин на даване на заповедта ни навежда на мисълта, че жените са говорели, подвиквали и задавали въпроси докато някой друг е говорел, а не докато те самите са проповядвали или поучавали. Доста уверено можем да кажем, че тук Павел не забранява да правят това (без значение дали го прави на други места), а коригира лошото им поведение в събранието.
    Това не е било маловажно. Нарушаването на обществените порядки от една вече считана за небглагонадеждна група в римското общество е било съвсем възможно въпрос на живот и смърт за ранната църква. Заради това Павел нерядко подробно изисква съобразяване с тези норми – да си покриват главата (1 Кор. 7 – друга културна забрана, която някои хора се опитват да превърнат в божия заповед), да следват Аристотелиовия семеен кодекс (Ефесяни и Колосяни) и т.н. Тези изисквания са били част от въздуха, който са дишали хората през 1 век, а не нещо абстрактно, което я знаят я не както изглежда мислиш. А за сериозността, с който римляните са се опитвали да наложат порядките за мястото на жените около времето на Павел виж напр. Roman Wives, Roman Widows: The Appearance of New Women and the Pauline Communities (https://www.amazon.com/Roman-Wives-Widows-Appearance-Communities/dp/0802849717/ref=sr_1_1?dchild=1&keywords=Roman+women+Roman+wives&qid=1623677214&sr=8-1) – Брус Уинтър върши чудесна работа с първичните документи.
    Дали това е сигурна възстановка на ситуацията? – Не – много е трудно да бъдем категорични по подобен въпрос. Но за мен тя е много по-вероятна от това, което ти предлагаш.

  3. Караш ме да обяснявам , че бялото е бяло!
    В закона е писано: „Чрез другоезични човеци и чрез устните на чужденци ще говоря на тия люде; и нито така ще Ме послушат“, казва Господ. За кой закон става въпрос !!!
    Пак ще обясня , макар че е доста сложно и който се интересува трябва да потърси коментари.
    Когато в 21-22 стих на 1Коринтяни 14 гл. ап. Павел цитира Закона, той в същност се позовава на:
    Второзаконие 28:49…” 49. Господ ще навлече против тебе народ от далеч, от земния край, като с орлово летене; народ чийто език не разбираш;”
    Еремия 5:15…” 15. Ето, доме Израилев, Аз ще доведа върху вас Народ от далеч, казва Господ; Народ траен е той, народ старовременен, Народ чийто език не знаеш, Нито разбираш що говорят,”
    Исая 28 11..” 11. Наистина с гъгниви устни и с друг език Ще говори на тия люде
    Сиреч Господ казва – ще им говоря с другоезични човеци и пак няма да ме послушат и това за тях ще е знак на идещия съд , затова чуждите езици са знак за невярващите , знак на проклятие и осъждане. На Петдесятница по този начин освен в помощ на благовестието ,Бог обявява на евреите – вашата мисия приключи , следва съд! Т. е … езиците са белег не за вярващите, а за невярващите евреи, защото те свързват чуждите езици със съд и наказание идещо с чуждоезични окупатори.
    Смъртта като резултат от проклятието заради грехопадението също е изопачаване на естествения и по-добър ред поставен от Бог е началните глави на Битие и това не е нещо добро, което трябва да го има – особено в изкупеното общество на Бога , но сме в неизкупени , непрославени тела и я има. Какво можем да променим , макар че ако можехме , щяхме да го направим и това щеше да е бунт срещу Бога , иначе Той няма да пази дървото на живота с огнения меч на херувимите. В прославени тела разликата между половете ще изчезне , както и въображаемата несправедливост срещу която се бориш.
    Правилата са нарушени и последствията са катастрофални за цялото творение. Защо Ева трябва да е изключение.
    Освен това аз никаде не твърдя че жените трябва да замълчат в смисъла на безропотно мълчаливо присъствие.Според мен , не могат да поучават и да властват над мъжете , защото това противоречи на естеството. Пастирското служение е облечено във власт и изисква определено покорство и от мъжете и от жените. Няма да обяснявам че това е в противоречие с 1 Петрово 3:1 ,1 Коринтяни 14:34 , Ефесяни 5:24 …” Но както църквата се подчинява на Христа, така и жените нека се подчиняват във всичко на своите мъже.”
    Ето как ап. Павел описва коринтяните … „6. Понеже, братя, вижте какви сте вие призваните, че между вас няма мнозина мъдри според човеците, нито мнозина силни, нито мнозина благородни.
    27. Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; също избра Бог немощните неща на света, за да посрами силните;
    28. още и долните и презрените неща на света избра Бог, да! и ония, които ги няма, за да унищожи тия, които ги има,
    29. за да не се похвали ни една твар пред Бога.” Едва ли са изучавали подробно, нещо друго/например римските закони от преди 200 години/ освен Словото Божие.На непроменимо мнение съм , че ако на нечестиви човеци им платиш и осигуриш време и комфорт , ще ти изнамеря всякакви доказателства за каквото се сетиш!И няма да ти стигне живота да провериш всичко. Трябва да внимаваме какво пишем , щото нали знаеш за професора , книгите му и огъня в ада! Поздрави!

  4. Първата част на поста няма никаква връзка с това, за което говорим поне докато не покажеш, че в ст 21-2 и 34-5 Павел има предвид един и същ закон. Няма логична причина по два различни въприоса човек да не се позове на два различни закона. Нищо не налага това.
    Втората част аз ще оспоря. Когато се съгласяваш, че подтисничеството на жените от страна на мъжете през историята е следствие от грехопаднеието, а не заповед от Бога в това сме съгласни. Но че това трябва да почитаме и спазваме е точно толкова вярно колкото и че християнскта ни вяра ни забранява да даваме обезболяващи на родилките („с болка ще раждаш чадата си“) или да се борим срещу плевелите („тръни и бодили“) за по-добра реколта – и двете неща споменати в същия пасаж от Бит. 3, за който говорим.
    Да, в нашия счупен свят подтисничеството на жените няма да изчезне напълно докато Христос не се върне отново, но поощряването му не е нещо добро и заповядано от Бога – то е следствие от грехопадението и зло, срещу което църквата е призована да се бори.
    Накрая, не в 1 Кор. 12-14 изобщо не е повдигната темата дали жени могат да бъдат пастири и т.н. Нито пък текста може да е забрана жените да проповядват – няма как да задаваш въпроси понеже нещо не ти е ясно ако самият ти проповядваш или поучаваш. Но точно това казва Павел на причиняващите безредие с говоренето си жени – „мълчете и ако нещо не ви ясно питайте мъжете си у дома“. Ти просто четеш своите опасения в текст, който говори за нещо съвсем различно понеже адресира различен проблем.

  5. Аз лично напускам този блог. Съжелявам, но блога ви стана антихристиянски и профеминистки. Вие нямате нищо общо с Христос и Неговото учение. Наистина изгубихте уважението на хората с лъжите и измислиците си. Нали знаете какво гласи деветата Божия заповед? Не беше ли „Не лъжи“? А вие защо лъжете г – н Марчев?

  6. Обикновено изтривам подобни коментари, но този го оставям понеже е показателен за част от това, което у нас минава за християнство – когато няма аргументи ние ги заменяме с лични квалификации и обиди. Разбира се, в името на Христос.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.