За остаряването и семейството – 5


от Ръсел Мур

Преди години говорех на събитие в един университет посветено на темата за „неприкосновеността на човешкия живот”. Използвах времето си, за да говоря за защитата на децата – неродените, сираците и други уязвими малки хора, както добавих и някои допълнителни бележки за човешкото достойнство в противовес на евтаназията.

След мен на подиума се качи жена от близкия изток на средна възраст, която говори за това, че не трябва да мърморим когато сменяме пелените на възрастните хора, които са наши родители, а да помним, че преди много години те са сменяли нашите пелени. Аз разсъждавах правилно за светостта на човешкия живот с термините на най-основните забрани срещу убийството на друг човек. Моят колега идващ от култура намираща се по този конкретен предмет много по-близо до Библията – също се концентрира върху въпроса едно поколение да се грижи физически и икономически за следващото  и да прави това практично и бе да мърмори. Бях наставен от това.

Ако ние сме хора на кръста това означава, че благовестието се обръща към факта, че сме престъпили всяка заповед от закона – включително да почитаме баща си и майка си. Ако Исус е умрял за нещо ние не можем да гледаме на това него като на незначителен въпрос или като на неудобство, което трябва да бъде разрешено. Както казах по-рано в тази книга Исус внимателно опази законът заради нас, дори до самия кръст, където даде наставления за майка Си (Йоан 19:26-270. Исус обвини религиозните водачи за това, че престъпват Божията заповед понеже в ревността си да покажат външната си религиозност те пренебрегват грижата за възрастните си родители. „Защото Бог каза: „Почитай баща си и майка си“; и – „Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви“. Но вие казвате: Който рече на баща си или майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е подарено Богу, той да не почита баща си, [или майка си]. Така, заради вашето предание, осуетихте Божията дума” (Матей 15:4-6). Това са остри думи. Исус обвини тези книжници и фарисеи, че правят почти обратното на Проповедта на планината. В Проповедта Исус цитира заповеди от Закона последвани от „но Аз ви казвам…” Исус обаче само направи всяка заповед още по-трудна за изпълнение показвайки как заповедите се обръщат към нас вътрешно, а не само външно. Тези религиозни водачи обаче казвали: „но аз ви казвам” докато снижавали изискванията на закона и, дори по-лошо, правели това без да имат правото и под претекст, че служат на Бога. Ние рядко пренебрегваме нашите престарели роднини чрез подобни библейски гимнастики, но често смятаме, че това, което е най-важно са нашите собствени кариери и семейства, понякога за сметка на тези, на които дължим самият си живот.

Писанието обаче призовава не само децата да се грижат за своите родители, а и църквата да се грижи за престарелите си членове. Яков пише: „Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето що е: да пригледва човек сирачетата и вдовиците в неволята им, и да пази себе си неопетнен от света” (Яков 1:27). Яков, брата на Господ Исус, е виждал тази грижа за най-уязвимите сред нас, сираците и вдоивиците, от много близо. Йосиф приема в своето собствено семейство едно уязвимо дете  и уязвима жена: беглецът Исус, който бяга от Ирод, стремящ се да убие всички деца на Неговата възраст, и Мария, една жена забременяла извънбрачно (Матей 1:18-2:23). Новозаветните апостоли почти веднага след формирането на младата църква дават насоки как да се полагат грижи не само за техните вдовици, а и за тези, които са от езически произход и по тази причина вероятно са били пренебрегвани от по-широката еврейска общност (Деяния 6:1-7).

По подобен начин апостол Павел дава подробни напътствия на Тимотей  за това как църквата трябва да се грижи за вдовиците в нея (1 Тим. 5:3-16). Павел казва на Тимотей, че човек, „който не промишлява за своите си домашни се е отрекъл от вярата и от неверника е по-лош” (1 Тим. 5:8). Чувал съм проповед, която прилага това към съпруг, който изоставя своите жена и деца, оставяйки ги сами да се грижат за себе си. Това, разбира се, е валидно приложение, но идеята в текста отива много по-далеч от това. Непосредствения контекст е свързан с вдовиците. Едно домакинство е отговорно за своите членове не само както въпрос свързан със социалния ред, а понеже обратното е по-лошо от отпадане от вярата, казва апостола. Тези, които нямат семейства или които нямат семейства, които да се грижат за тях, не са забравени, а попадат под грижата на църквата. Това, разбира се, подобава на един Бог, Който, от началото на канона се е погрижил чрез структурата на икономиката на Израел за вдовиците и възрастните (Лев. 19:9; 23:22; Рут 2:3, 17).

В нашето време има домове за деца и домове за възрастни хора пълни със старци, чийто деца са ги забравили освен може би когато трябва да плащат сметките за тяхната грижа. Ситуацията е дори по-лоша за бедните възрастни хора, които често са в лишение и без никой, който да си спомня, още по-малко пък да се погрижи за тях. Библейският призив да почитаме баща си и майка си не означава, че едно семейство не трябва да търси институционализирана грижа за възрастните хора, които обича. Познавам един човек, чиято майка поиска да й обещае две неща: че никога няма да я остави в старчески дом и че няма да я кремира, когато почине. Тя не можеше да понесе мисълта за старчески дом, а кремирането, е: „Скъпи, това ще ме задуши до смърт”. Синът казал: „Майко, ако започнеш да се задушаваш там това ще означава, че нещо се е объкрало ужасно”. Той отказал да даде подобни обещания и беше мъдър да не го прави. В много случаи хората, които задържат възрастен родител или роднина у дома когато не са в състояние да осигурят адекватни медицински грижи за този човек всъщност вредят, а не почитат възрастния. Но това означава, че ние не можем да прехвърлим грижата за възрастните на някаква трета страна. Нуждите на човека не са просто медицински. Той се нуждае от обич, разговори  и от духовна наставление – точно тези неща, от които всеки един от нас се нуждае на всеки етап в живота. Да оставиш възрастен човек да чезне сам в някаква институция или дори сам в неговия или нейния дом без да има връзка с други хора, с Божието слово и с Госпдоната трапеза не е просто жестоко, а представлява отхвърляне на самото благовестие.

В някои отношения движената от пазара природа на църквата в наше време ни подготвя да изоставим престарелите хора много преди те да станат недееспособни. Чрез музиката и културата нашите църкви са все по-ориентирани към едно или друго поколение. По-старите общности показват по множество начини – химните, които избират, следването на традиции, дори графичния дизайн – че по-младите хора не са желани. По-младите поколения правят същото по същите начини както и чрез други неща, например силата на музиката в службите. Понякога тези търкания между поколенията ще бъдат неизбежни и относително безобидни, но когато по-младите сигнализират на по-старите или по-възрастните на по-младите „Нямаме нужда от вас” ние разделяме това, което Бог е съчетал. Голямата криза на църквата в следващата епоха може да бъде следната: как можем да споделяме едно служение едни с други когато не можем да пеем заедно едни и същи песни? Много преди да сложим по-възрастните хора там където няма да можем да ги виждаме в мрачните апартаменти или в болничните стаи ние преставаме да ги виждаме на службите на поклонение или на мисионерските ни пътувания. Някои общности, както споменах по-рано, са герентикрации, в които по-старите поколения ценят своето носталгично повторение на миналото повече отколкото по-младото поколение. Тези общности или деноминации ще умрат. Но ние не можем да направим и обратната грешка – да станем общности, за които самата гледка на по-възрастни хора, с които имаме някакви отношения или дори въобще, по принцип представлява предателство към църковния „бранд”. Когато това се случи ние сме тръгнали по пътя към това, за което Исус сериозно ни предупреди: да изпояждаме къщите на вдовиците дори когато принасяме дълги молитви (Марк 12:40; Лука 20:47).

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.