Да отговорим на културата на чистотата


от Радостин Марчев

Едно от най-интересните развития в младежките християнски служения през последните няколко години е сериозната критика на т.нар. „култура на чистотата“. Моето поколение младежи израсна до голяма степен в нейната сянка и тя беше приемана за даденост в повечето евангелски църкви. Най-общо културата на чистотата поставя силен акцент върху необходимостта младите хора да запазят своята сексуалност за брака. Това, разбира се, е стандартна християнска позиция, която аз изцяло подкрепям. Проблемът възниква, когато тя е придружавана с редица други характеристики и ударения, които не са нито библейски нито полезни. Всъщност, макар да се представят за такива те много лесно могат да причинят сериозна вреда. Част от тях аз описах в ревюто на една друга книга „Тъмната страна на „културата на чистотата,““ с която смятах, че съм приключил темата. Книгата на Рейчъл Уелчер „Да отговорим на културата на чистотата“  обаче е толкова разумна, балансирана, критична и в същото време утвърждаваща здрави библейски ценности, че си заслужава да бъде прочетена внимателно от всеки. Всъщност авторката има няколко толкова добри попадения, че когато се натъкнах на тях ми идеше да се ощипя от яд как съм ги пропуснал до този момент.

Едно от нещата, които Уелчер пише е, че по своята същност културата на чистотата лесно вкарва през задната врата евангелието на просперитета – дори в църкви, които иначе яростно го отричат. Тя посочва, че наставленията младите хора да останат сексуално чисти до брака обикновено се съчетава с посланието, че това ще се отплати с невероятен секс и семеен живот. Последното играе ролята на „моркова,“ който създава необходимата мотивация в младежите да „играят по правилата“. Въпреки доброто желание обаче подобен подход е сериозно неправилен и то в няколко отношения.

Първо, Бог никога не  е обещавал, че ще даде чудесно семейство и невероятен секс на всеки, който остане девствен до сватбата. Това, както казах, е една друга форма на евангелието на просперитета, което неусетно се промъква и приема в голяма част от църквите. И, подобно на посланието за финансов успех и здраве, то често дава „дефекти“. Когато това се случи, когато сексуалните преживявания на една християнска двойка не се окажат толкова добри (поради ред възможни проблеми – от личностни до здравословни) или семейния живот не върви добре (отново, нещо, което далеч не е невиждано чудо сред християните) митът рухва оставяйки след себе си обезверени и огорчени хора, които не знаят какво да правят и обвиняват Бога за това, че ги е излъгал. Разбира се, Бог никога не е давал подобни обещания – но културата на чистотата не се скъпи да прави това вместо Него. Правейки това тя създава допълнителен проблем понеже насърчава следването на Бога за лична изгода. Християните наистина вярват, че Бог „възнаграждава ония, които Го търсят“. Християните обаче не трябва да следват Бога понеже Той им обещава чудесен секс и прекрасен брак. Всъщност аз вярвам, че за да съществува сериозно християнско ученичество младежите съзнателно трябва да бъдат конфронтирани с въпроса: „Какво ще стане ако Бог не ти даде това? Би ли обичал и следвал Христос ако знаеше, че това ще ти донесе единствено трудности и проблеми, че кариерата ти ще страда, а роднините ти ще се отвърнат от теб. Би ли следвал християнките морални принципи дори и в този случай – заради това, което Бог е и заради това, което вече е направил за теб на кръста?“

Второ (или трето) подобно послание неусетно, но неминуемо превръща секса и семейството в идол. Тези неща става едни от най-важните показатели и барометри за християнски живот и за църквата. Заедно с това те неминуемо нараняват цели групи хора в църквата – несемейните (неженените, разведените, овдовелите), хората борещи се с безплодие (според някои статистики 1 на всеки 8 двойки) и дори християни, които изпитват привличане към противоположния пол, но са решили да живеят според християнските ценности и да не им се поддават (при което, разбира се, тези влечения не изчезват). За тях в църквата практически няма място, културата на чистотата няма какво да им каже, а техните състояния са проблем, който трябва да бъде решен, вместо рана, която да бъде превързана – а понякога и лично решение, за което не съжаляват.

Накрая, макар със сигурност целта да не е такава, културата на чистотата има склонност да създава като един by-product чудовищно лицемерие. Както казах аз със сигурност не съм против това младежите да се пазя сексуално чисто до брака, да си наложат разумни граници в начина, по който се обличат и в близостта, която допускат с противоположния пол, макар че съм наблюдавал как в това законничеството надига грозната си глава. Но когато върху тези неща се поставя прекалено голямо ударение то може да доведе до сериозна духовна заблуда. Една млада жена може да се облича скромно и да се държи напълно порядъчно в църква и в същото време да „прелюбодейства в сърцето си“. Един младеж може да се опази технически девствен до сватбата, но в същото време да има цял виртуален порно харем. (Статистиките показват, че евангелските младежи наистина губят битката с порнографията.) Но понеже не са нарушили външните правила те могат да смятат, че все още са изпълнили божиите изисквания и дори да култивират своеобразна духовна гордост от това. Разбира се, аз не казвам, че начина, по който се държим, обличаме или оставаме физически сексуално чисти е без всякакво значение – точно обратното. Но християнската чистота следва обратния път – ние пазим определи външни морални норми не понеже те ни правят чисти, а понеже сърцата ни вече са били очистени от Христос. Именно това е истинската чистота. Това е начинът проститутката Раав да стане прабаба на Христос и поддалият се влечението на хормоните младеж в нашата църква да бъде отново девствен – дори чисто технически физически той вече да не е такъв. Всичко друго, макар да не е напълно безполезно в някои случаи, е нещо различно от евангелско послание. Можем да го наречем морализаторство, етика или както ни харесва, но никога не трябва да го наричаме християнство понеже то не е такова и не съдържа истинската блага вест.

Откъс от книгата на български език можете да прочетете ТУК и ТУК.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.