от Фред Сандърс
Както показват тези примери когато изгубим своята способност да виждаме ясно Троицата както пряко свързана с благовестието ние сме склони да я свеждаме до един въпрос на авторитет и умствено покорство. Не е чудно тогава, че учението за Троицата е било третирано като нещо обременяващо за мнозина евангелски християни. Но тази дисфункция на учението е само едната му страна за евангелското тринитарианство. Другата страна на историята е, че живота на всяка здрава църква и на всеки искрен християнин е една изява на делото на Троицата. Евангелското християнство, дори когато третира учението за Троицата като някакъв чужд артефакт, с който му е трудно да работи, въпреки това винаги е вече потопено в тази богата тринитарна реалност на благовестието. Често ние се намираме в странната позиция да бъдем тринитарни без да осъзнаваме това или да живеем в една връзка с Отца, Сина и Светия Дух, за която можем да дадем единствено слабо и неадекватно обяснение. Ние притежаваме самото нещо, но действаме сякаш не знаем, че го имаме.
Пътят напред за евангелското тринитарианство е да се докосне до тези дълбоки тринитарни корени в нашата собствена история като евангелски християни. Основният начин, по който това може да се случи е посредством култивирането на едно дълбоко разбиране за благовестието на спасението във всичките му тринитарни контури. Това, от което се нуждаем е един напредък в богословското си разбиране, който не ни довежда то нещо ново, но ни насочва към дълбините и богатствата намиращи се в евангелските ресурси в сърцето на евангелското християнство. Евангелските християни трябва да се научат да виждат голямата картина на библейското тринитарианство като едно свързано цяло вместо като серия от изолирани части.
Заслужава си да се запитаме защо трябва да сме загрижени да достигнем до едно ясно разбиране, че тринитаринатството е благовестието. Ако е възможно да бъдем подсъзнателно тринитарни като християни каква е ползата да направим и следващата стъпка ставайки явни такива. Ползите са твърде многобройни и големи, за да ги описвам, но всички те произлизат от това, което можем да наречем когнитивен скок от липсата към наличието на увереност. Когато извадим една толкова важна идея от умствения си килер и я поставим в светлината на съзнателното си внимание ние променяме всичко в богословското си разбиране. Освен това ние излизаме от абсурдната ситуация да бъдем тринитарни без да знаем, че сме тринитарни.
Всеки, който е срещал Бог в Христос чрез Светия Дух е познал Троицата. Но не всеки в това положение знае, че познава Троицата. Когато се придвижат до това следващо ниво на познание, така че да знаят, че познават Троицата ярка светлина пада върху всичко, което са знаели досега. Ситуацията прилича на една забележителна учебна опитност, която имах като дете. Стоях пред ливадата на фермата на баба ми гледайки как облаците преминават пред луната. Беше ранна вечер, слънцето току що беше залязло, луната вече беше много ярка и облаците бързо преминаваха пред нея. Беше много красиво и аз стоях пред ливадата и просто я гледах. Чичо ми Дан, се появи и попита: „Какво гледаш?”
Казах: „Гледам облаците преминаващи пред луната.”
Той попита: „За какво си мислиш като ги гледаш?”
Отворих: „Ами, чакам да видя дали някой от облаците ще мине зад луната. Досега всички са преминавали пред нея.”
Чичо Дан постоя там, гледайки заедно с мен облаците и след малко попита: „Къде се намира луната?”
„В космоса.”
Мина още малко време. „А къде се намират облаците?”
„В горната част на атмосферата,” отговорих аз.
Още мълчание.
„А…ясно,” просветна ми накрая. „Ще трябва да чакам дълго преди облак да мине зад луната. Всъщност никога няма да се случи.”
Винаги когато мисля за тази история се връщам към въпросът: Знаех ли аз, че облаците са по-близо до мен от луната или не го знаех? В умът си имах цялата информация, от която се нуждаех, за да достигна до верните заключения, но така и не достигнах до тях. Това беше ситуация, в която аз знаех нещо, но не знаех, че го знаех. И това ме постави в неудобна позиция, в която беше много вероятно да кажа нещо глупаво и дори да си изгубя времето чакайки нещо, което никога нямаше да се случи.
Ако се доверявате на Исус като на свой Спасител вие вече познавате Троицата. Но има голяма полза и да знаете, че я познавате. Има голяма полза да знаете, че сте християнин понеже сте приели Духа на осиновление от Отца, Дух, Който ви прави способни да наричате Бога „Отец”. Троицата се намира в благовестието, точно както се намира и в живота на всеки вярващ. Тази тринитарна реалност е част от християнския живот без значение дали знаем това или не.
Същностното тринитарианство, това, което има значение и променя всичко, не се случва във вакуум. Учението за Троицата, макар да може да бъде изложено като една серия от твърдения съдържащи истина за Бога („Бог е една същност в три лица”), включва много повече от това. Тринитарианството е обграждащата рамка, в която се случва всяка християнска мисъл и в която християнските изповеди намират своите основополагащи приемания. Тя е по-дълбоката граматика на всички централни християнски твърдения. Следователно когато богословите от патристичната епоха накрая я изразили ясно като една точка на вяра (започвайки с Никейския събор от 325 г., макар той да има очевидни предшественици) те не просто добавили една точка към списъка на вярвания, а поставили в центъра на християнското внимание един елемент, който дотогава се намирал в периферията. Правейки това те направили възможно за следващите поколения богослови да мислят цялостно за цялата структура на спасителното познание на Бога в едно единствено действие на фокусирано търсене. В прехода от имплицитанта увереност в божието триединство и неизразена опитност за спасението към ясна изповед на вяра в Отец, Син и Свети Дух, християнската вяра узряла епистемологичнмо. След като винаги познавали Троицата сега християнските мислители знаели, че те познават Троицата.
Rado's blog 