от Радостин Марчев
Въведение
Книгата Рут е едновременно много приятна за четене и привидно съвсем проста за разбиране. Това първо впечатление обаче може да се окаже подвеждащо. Под повърхността се крие богата богословска мина пълна с важни библейски теми, които чакат да бъдат изровени. Когато добавим новозаветния контекст към старозаветното й обкръжение тяхното значение нараства значително.
Целта на това есе е, първо, да идентифицира и накратко да развие някои от тези теми. Второ, аз ще проследя начинът, по който Новия завет развива някои от тези теми, идеи и образност в христологична посока придавайки по този начин допълнително богословско значение на книгата Рут.
Общ преглед
Книгата Рут е била описвана по различни начини като новела, кратък разказ, любовна история, идилия, фолклор и т.н[1]. Точната формулировка не е необходима за нашите цели. Не е известно да са съществували спорове свързани с каноничността на книгата Рут. „От 4 век пр. Хр. нататък тя фигурира както в официалния списък на писанията приемани за Писания така и в официалните сборници, които ги съдържат[2].”
Мястото на Рут в старозаветния канон е донякъде неясно. В Септуагинта тя е поставена след книгата Съдии. Това има смисъл тъй като двете книги явно са свързани (виж Рит 1:1). Тематично те показват двете страни на една и съща монета – докато Съдии описва греховете на Израел Рут напомня, че „светлината на божията благодат и човешкия интегритет продължават да светят в малкото селце Витлеем[3].” Еврейската традиция обаче поставя Рут на различно място. Като част от петте Megilloth, петте свитъка четени ежегодно на еврейските празници[4] тя е стои или след книгата Притчи[5], или (по-често), преди Псалмите и в началото на раздела на Писанията[6].
Авторът на Рут не е известен. Талмудът я приписва на Самуил (B. Bat 14b–15a), но в самата книга не намираме никакво потвърждение за това[7]. Същата несигурност важи и за времето на нейното написване, което може да варира от епохата на цар Давид до времето след плена. Последните редове на книгата ясно показват, че тя не е написана по-рано от времето на Давид, но повече от това е трудно да се каже[8].
„Структурно, книгата Рут се дели на две неравни части: сложна история, съдържаща типичен замисъл водещ от проблем/криза (1:1-5, ср. ст. 21) до разрешение (4:13–17) и кратко родословие (4:18–22)[9].” Възможно е, макар да не е напълно сигурно, то да е по-късна добавка[10]. Но съществуването на родословието и дори неговата форма правят много вероятно целта на автора да е по някакъв начин свързана със семейството на Давид. Отвъд това отново можем единствено да спекулираме за целта на книгата.
Богословски теми
Макар да е много вероятно непосредствената цел на Рут да е свързана по някакъв начин с цар Давид книгата съдържа няколко допълнителни теми – някои от тях с богословска значимост и следствия.
1. Другата страна на Израел. Както казахме, историята на Рут е описана „в дните когато съдиите съдеха” (1:1). Но противно на греха и непокорството в книгата Съдии Рут показва една изцяло различна картина на вяра, любов и вярност. Витлеем е последователно описван като общност пазеща закона на Мойсей в почти всяко отношение. Те се грижат за слабите, пазят закона за пабиръка предназначен за бедните (Левит. 23:22, виж също Втор. 10:17-18) и изпълняват задълженията на близкия сродник gōʾēl).[11] Това напомня на читателя, че не целия избран народ е обърнал гръб на Бога. Всъщност възможно е дори да се твърди, че Витлеемската общност служи като преобраз на целия Израел.
2. Добродетелта на “hesed”. Еврейската дума hesed, която може да бъде преведена като „състрадаваща вярност” е описана както една от най-важните добродетели и теми в книгата Рут. Тя е показана в живота на Витлеемската общност като цяло, а по-конкретно е въплътена в образите на Рут и Вооз. Авторът я прави още по-забележителна противопоставяйки Рут на Орфа и Вооз на безименния „по-близък сродник”. Но човешката hesed е единствено знак за и подражание на много по-голямата hesed на Бога към Неговия народ. Тази последна идея е едно от най-значимите послания на книгата Рут[12].
3. Божията грижа за всички хора. Много подобно на книгата Йона, макар донякъде и по-завоалирано, Рут поставя темата за отношенията на Бога с народите различни от Израел. Като моавка[13] Рут естествено стои извън заветната общност. Нещо повече, Израел има горчива история на народа на Моав. Последният отказва да им позволи да преминат през територията му на път за обещаната земя. Той дори наема пророка Валаам, за да прокълне Израел. В резултат на това Бог поставя в Своя закон клауза пряко свързана с народа на Моав: „Амонец и моавец да не влизат в Господното събрание; потомците им и до десетото поколение да не влизат в Господното събрание никога”(Втор. 23:3). Въпреки това, посредством брака си с Вооз[14], Рут е приета в заветната общност и става прабаба на един от най-големите еврейски герои – цар Давид[15]. „Човек се чуди дали, гледайки избора на думи, авторът вижда връщането на Рут като представляващо едно по-голямо завръщане, обединението на Лотовото потомство (т.е. моавците) с Авраамовото (ср. Бит. 13: 19:26-37) [16].”
4. Ролята на вярата. Макар технически Рут да става част от Израел посредством женитбата си с член на общността текста намеква, че съществува и по-дълбока причина за това приемане – нейната вяра[17]. Това е подчертано най-ясно в нейната реч в 1:16-17. Вярно е, че „в съгласие с преобладаващите близкоизточни разбирания, тя разбира, че когато човек променя своята етническа и национална вярност той се поставя под властта на бога на приемащите го хора[18].” Въпркеи това е забележително, че тя не използва общата дума за Бога (Ел или Елохим), а Го нарича със заветното Му име – Яхве[19]. Макар това да не е казано ясно може да се твърди, ч Рут, подобно на Раав преди нея, е спасена и благословена понеже е поставила вярата си в Бога, на Когото е решила да бъде вярна.
Новозаветно развитие
Много от богословските теми, идеи и образност в книгата Рут са изключително интересно подети и развити в Новия завет – най-вече в един христологичен смисъл.
Непосредствената цел на книгата може и да е да обясни произхода на цар Давид, но в цялостния контекст на библейската драма това получава много и интересно и значимо продължение. Цар Давид е преобраз на Христос[20]. Той също така получава обещание от Бога (виж 2 Царе 7), че от Неговото потомство ще дойде Месията (Христос). По този начин Рут се превръща в прабаба не само Давид, а и на Христос.
Новия завет я поставя в родословието на Исус в евангелието според Матей 1. Там тя е спомената изрично заедно с още 4 жени – Тамар, Раав, Витсавее (наречена Уриеевата жена) и дева Мария. Макар все още да съществуват спорове за точния начин, по който работят родословията на Христос[21] повечето учени са съгласни, че е обичайно те да включват жени. Още по-интересно е, че вероятно четири от петте жени (Мария е изключение) са езичнички. Както Новия завет ясно казва те са включени в новия Израел, който Той създава около себе си. По този начин Исус изпълнява бжието обещание към Авраам, че всикчи народи ще се благославят в неговия потомък. (Бит. 12:3, 26:4 ср. Деяния 3:25). И „знакът” на това приемане в божието семейство е вярата – значима тема в книгата Рут.
Последно, една от важните теми в книгата Рут е свързана с близкия роднина –изкупител (gōʾēl). Старозаветния принцип показан в живота на Вооз и Ноемин (чрез Рут) отново получава много интересно развитие в Новия завет. Подобно на Давид gōʾēl е силен преобраз на Христос. В Своето въплъщение Исус става човек и по този начин става наш близък родственик – Този, Който е способен да ни изкупи чрез Своята смърт и възкресение от робството на смъртта.
Заключение
Една от характеристиките на книгата Рут е че в нея Бог изглежда пасивен. В нея липсват видения, чудеса, знаци на божествена намеса по какъвто и е да е явен начин. Но това е само привидно. Всъщност точно подозрителната липса на божествена активност е литературен похват, който прави читателя способен да я види още по-добре. Зад сцената Бог е активен и действен. Това е потвърдено от факта, че практически всяка една молитва в книгата получава отговор[22]. Неговата любов и грижа за възрастната, бедна еврейка Ноемин и непознатата, безсилна моавка Рут водят до раждането на най-големия национален герой – цар Давид. И в по-широката перспектива на Новия завет – до раждането на Христос – Спасителят на целия свят – на евреи и езичници – чрез вяра.
Ползвана литература
– Block, Daniel. Judges, Ruth: An Exegetical and Theological Exposition of Holy Scripture (Volume 6. The New American Commentary). Nashville: Broadman & Holman Publishers, 1999.
– Brown, Raymod. The Birth of the Messiah. New Haven: Yale University Press; Updated edition, 1993.
– Edwards, Jonathan. Types of the Messiah. Cornwall: Diggory Press, 2008.
– Hubbard, Robert. The Book of Ruth (New International Commentary on the Old Testament). Grand Rapids: Eerdmans, 1988.
– Morris, Leon. Ruth (Tyndale International Commentary, vol. 7). Notingham: IVP Press, 2008.
– Johnson, Marshall. The Purpose of the Biblical Genealogies: With Special Reference to the Setting of the Genealogies of Jesus. Cambridge: Cambridge University Press; 2nd edition, 1989.
[1] Виж Robert L. Hubbard, The Book of Ruth (New International Commentary on the Old Testament) (Grand Rapids: Eerdmans, 1988), 92-3.
[2] Виж също Daniel Block, Judges, Ruth: An Exegetical and Theological Exposition of Holy Scripture (Volume 6) (The New American Commentary). (Nashville: Broadman & Holman Publishers, 1999), 547.
[3] Пак там, 567.
[4] Рут е била четена на празника на седмиците – 40 дена след Пасха.
[5] Възможно е да открием логическа връзка между Рут и дородетелната жена от Притчи 31:1-31.
[6] Block, 547f.
[7] За трудностите свързани с това виждане както из а обща дискусия относно авторството на книгата виж Hubbard, 52 и сл..
[8] Block, 459ff.
[9] Пак, 556. За по-цялостна дискусия виж 557-60.
[10] Виж Hubbard, 32, 37ff.
[11] За есигурността дали законовите основания а свързани с регулациите за сродкика изкупител (Лев. 25:23–34, 47–55) или с левиратския брак (Втор. 25:5–10) виж Hubbard, 95ff.
[12] Пак там, Introduction.
[13] Това е начина, по който тя последователно (и вероятно много съзнателно) е наричана в книгата – виж 1:22; 2:2, 6,21; 4:5, 10.
[14] Същствува интересно предположение, че Рит е „полемика написана като протест срещу политиката на Езра и Неемия препятстваща бракове с хора извън Израел” Виж Hubbard, 72.
[15] Вероятно след акто се жени за Вооз Рут по-нататък е третирана като еврейка. Въпреки тоа е забележително, че противно на думите във Второзакние, давид, който споне според родословието в книгата е едва трето 9а не десето) поколение не само влиза в Господното събрание, а и го води в поклонение на Бога.
[16] See Hubbart, 117.
[17] Разбирана едновременно акто доверие в Бога и като вярност.
[18] Block, 564.
[19] Leon Morris, Ruth (Tyndale International Commentary, vol. 7) (Notingham: IVP Press, 2008), 267.
[20] Виж напр. Jonathan Edwards, Types of the Messiah (Cornwall: Diggory Press, 2008).
[21] Съществуват две такива – в Матей и Лука. За едно общо въведение виж Marshall Johnson, The Purpose of the Biblical Genealogies: With Special Reference to the Setting of the Genealogies of Jesus (Cambridge: Cambridge University Press; 2nd edition, 1989). За по-коокусирано изследване на текстовете виж Raymod Brown, The Birth of the Messiah (New Haven: Yale University Press; Updated edition, 1993).
[22] Виж Hubbard, 124 и сл..
Rado's blog 