Слизал ли е Христос в ада


от Радостин Марчев

В Апостолската и  Атанасиевата изповеди на вярата има един интересен ред, който казва, че след като е умрял на кръста и е бил погребан Христос е „слязъл в ада“. Традиционно идеята влагана в него най-общо е, че през трите дена между Своята смърт и възкресение душата на Христос е отишла на мястото (разбирано не задължително в материален смисъл), където отиват душите на всички починали хора.

Това трябва да бъде виждано в контекста на по-широкото християнско разбиране за въплъщението на Христос. При него вечната ипостас на Сина приема в Себе Си човешка природа като по този начин формира една личност с две природи – човешка и божествена. При въплъщението не се добавя нова, човешка испостас (лице, личност), а личността на Бога-Слово приема човешка „плът“ – т.е. цялостна човешка природа включваща човешки ум, човешка душа, човешка воля и човешко действие (енергия). В богословието това е известно като „въ-ипостасяване“ и е разработено подробно от Леонтий Византийски. Именно за това можем да говорим за една единствена личност, която е едновременно и Бог и човек. При смъртта на Христос човешката душа, която Той е направил Своя Собствена отива на мястото на мъртвите без обаче при това да престава да бъде ипостасно свързана с Христос. Именно последното предопределя неизбежността на възкресението и повторното й свързване с тялото.     

Всичко това обаче е доста смущаващо за голяма част от протестантите. Тези от тях, които повече или по-рядко цитират изповедите обикновено не обръщат внимание на израза. Това се отнася в още по-голяма степен за църквите, в които такава традиция липсва. Но и за двете е характерно, че в тях практически липсва поучение по този въпрос.

Причините за това са много, но поне две си заслужава да бъдат споменати. Първата е поставения през последните няколко години въпрос за същността на душата и тялото т.е. за човешката антропология. Под това нямам предвид спора за двухотомната или трихотомна (или дори полихотомна) човешка същност. Традиционно християните са казвали, че човек се човек е състои от материално тяло и наметатериална душа, които се различават природно една от друга. И докато тялото умира душата продължава да живее (тя е безсмъртна макар и по благодат, а не по природа) повече или по-малко самостоятелен живот, който е реален, макар и не пълноценен и очакващ възкресението на тялото. Днес обаче различната природа на душата и тялото са оспорвани от редица богослови като душата се разглежда като същностен за човека субпродукт на определена организация на материята, която трябва да бъде специално подпомагана от Бога, за да не престане да съществува след смъртта на тялото[1]. Това е сам по себе си изключително сложен и интересен дебат, който в момента няма да коментирам.

Втората причина е разбирането на мнозина протестанти, че това е учение, което се крепи единствено на един библейски пасаж, който при това не е никак лесен за разбиране. Става дума, разбира се, за 1 Петър 3:18-22

Защото и Христос един път пострада за греховете, Праведният за неправедните, за да ни приведе при Бога, бидейки умъртвен по плът, а оживотворен по дух; с който отиде да проповядва на духовете в тъмницата, които едно време бяха непокорни, когато Божието дълготърпение ги чакаше в Ноевите дни, докато се правеше ковчега, в който малцина, то ест, осем души, се избавиха чрез вода. Която в образа на кръщението и сега ви спасява, (не измиването на плътската нечистота, но позива към Бога на чиста съвест), чрез възкресението на Исуса Христа; Който е отдясно на Бога, като се е възнесъл на небето, и Комуто се покориха ангели, власти и сили.

Разбира се, подходът към богословието основан на принципа „Дайте ми ясен стих от Библията, който казва това или няма да вярвам в него“ е варварски. Изхождайки от него никой не би трябвало да вярва в Троицата, макар че тя е едно от основополагащите християнски учения. Приемането или отхвърлянето на дадено учение е много по-сложен въпрос свързан с цялостната същност и контекст на библейското откровение. Въпреки това д-р Матю Емерсън, в своята книга „He Descended to the Dead“: An Evangelical Theology of Holy Saturday твърди, че това учението за слизането на Христос в ада изобщо не се крепи на един единствен неясен пасаж. Ето още няколко текста, които той добавя.

Деяния 2:25-28 (ср. Псалм 16:8-11)

Защото Давид казва за Него: – „Винаги гледах Господа пред себе си; Понеже Той е от дясно ми, за да не се поклатя; Затова се зарадва сърцето ми, и развесели езикът ми, А още и плътта ми ще престоява в надежда; Защото няма да оставиш душата ми в ада, Нито ще допуснеш Твоят Светият да види изтление. Изявил си ми пътищата на живота; В присъствието си ще ме изпълниш с веселба“.

Матей 12:40 (виж обяснението на Емерсън защо тук става дума за нещо повече от просто погребението на Христос)

Защото, както Иона беше в корема на морското чудовище три дни и три нощи, така и Човешкият Син ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи.

Ефесяни 4:7-10

А на всеки от нас се даде благодат според мярката на това, което Христос ни е дал Затова казва: – „Като възлезе на високо, плени плен И даде дарове на човеците“. (А това „възлезе“ що друго значи, освен че бе и [по-напред] слязъл в местата по-долни от земята. Тоя, Който е слязъл, е същият, Който и възлезе по-горе от всичките небеса, за да изпълни всичко).

Текстът може да се разбира в поне 3 различни смисъла свързани с

1. Въплъщението (слизането) на Христос на земята

2. Идването (слизането) на Светия Дух на Петдесетница след възнесението на Христос.

3. Слизането на Христос в мястото на мъртвите през трите дена между Неговите смърт и възкресение.

Въпреки това за третия вариант може да се изгради доста силна езкегетична защита.

Римляни 10:7 (ср. с Втор. 30:12-14)

или: Кой ще слезе в бездната сиреч да възведе Христа от мъртвите?“

Откровение 1:18

бях мъртъв, и, ето, живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада.

Тук Емерсън цитира Г. Бийл, който пише: „Основният образ има за цел да покаже, че чрез победата на възкресението Христос е станал господар над мястото на мъртвите, в което преди това е бил затворен. Сега той не само, че не е държан повече от връзките на смъртта, но и Самият То има власт да определя кой да бъде освободен или задържан в нея[2].“  

Анализът на Емерсън е впечатляващ, а екзегетиката, с която тълкува библейските пасажи заслужава внимание. Каквото и да смятаме за неговото виждане (което всъщност е традиционното християнско) виждане то заслужава сериозно внимание.

Заслужава си да направим още две бележки.

Първо, под думата „ад“ в изповедите се разбира единствено „място на мъртвите“ без всякаква добавена идея за място на мъчения както може да се предположи от повечето преводи.

Второ, макар този ред да не се намира в Никейския символ на вярата той се предполага е нея от израза „беше погребан“. В това отношение източната традиция не се различава от западната. Една от най-известните православни икони показва как Христос възкръсва строшавайки портите на смъртта и извеждайки от ада (мястото на мъртвите) Адам и Ева, заедно с всички останали старозаветни светии очаквали с вяра Неговото идване.

В писмен вид Йоан Дамаскин, вероятно най-големият патристичен систематизатор на източната традиция, казва: „Следователно, ако и да умря като човек, и светата му душа да беше разделена от непорочното Му тяло, все пак божеството остана неразделено и от двете, т.е. от душата и тялото, и дори в този случай едната ипостас не се раздели на две ипостаси, защото и душата и тялото от начало получиха битие  в ипостасата на Словото, и въпреки че бяха разделени едно от друго по време на смъртта , все пак всяко от тях остана в едната испостас на Словото[3].“   

При всички случаи книгата на Емерсън обещава да се окаже едно от най-интересните дотук четива за тази година.


[1] За справка виж напр. Джоел Грийн и Нанси Мърфи с допълнителната литература, към която те препращат.

[2] G. K. Beale, The Book of Revelation, NICGT (Grand Rapids: Eerdmans, 1999).

[3] Йоан Дамаскин. Точно изложение на правеолавната вяра. (София: Изток-запад, 2019), 377.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.