Pistis (вяра) в новозаветните изследвания


от д-р Ниджей Гупта

Марк Твен веднъж казал иронично: „Вярата е вярване в нещо, за което знаеш, че не е така”. Мнозина християни, включително аз самият, биха били твърде несъгласни с дефиницията на Твен, но той е схванал добре поне едно нещо свързано с практически всички съвременни читатели на преводните Библии – те смятат, че „вярата” е свързана с „вярване”. Разбира се, трябва да съществува някаква връзка между „вяра” и „вярване’  – поради тази причина историческите християнски изповеди започват с credo, “Вярвам в”. Но съдържа ли вярата нещо повече от това вярване?

Макар в богословските и библейските изследвания това да е един „евъргрийн” разговор през последните десетилетия са били публикувани няколко важни изследвания свързани с езика на вярата в Новия завет и по-широкия свят. Два по-широки спора, които са послужели като вдъхновение за подобни изследвания са „божественото и човешкото действие” в Библията и известния спор pistis Christou. Божието и човешкото действие включва въпроси свързани с това как библейските автори виждат човешката и божествената роля в религията и спасението. В миналото учените са се фокусирали върху ключови думи и концепции като закон, дела, оправдание/праведност, завет и благодат. Но в по-ново време гръцкия термин pistis (често превеждан като вяра) е бил избутан на преден план.

Вяра в действие

Ако язвителният израз на Твен има своя съвременна немезида тя би трябвало да бъде Тереза Морган. През 2016 Морган пише една важна книга наречена Roman Faith and Christian Faith: Pistis and Fides in the Early Roman Empire and Early Church (Oxford University Press). Нейното изследване е много широко, почти енциклопедично, но до края на книгата става ясно, че по времето на Павел pistis, в повечето случаи когато се употребява, сочи към едно социално качество: „тя е свойствено релационна и характерно изразяваща се в действие към други хора” (472). Следователно естествено и дори необходимо е често да превеждаме pistis като „вярност.” Това е изключително важно прозрение когато мислим за библейския език на вярата понеже мнозина съвременни читатели на Библията са научили погрешната идея, че „вяра” е противното на вършене и че вършенето води до греха на правда-чрез-дела.

Един предшественик на книата на Морган може да се намери в монографията на Зеба Крук Reconceptualizing Conversion: Patronage, Loyalty, and Conversion in the Religions of the Ancient Mediterranean (de Gruyter, 2004), особено петата глава свързана с патронажа и благодеянията. Крук твърди, че днес ние сме склонни да виждаме религиозното „обръщение” най-вече като психологически феномен включващ промяна на „вярването” при преход от една към друга религия. Но когато новозаветните автори говорят за „обръщение” те го виждат като притежаващо здрава социална динамика, а именно, прехвърляне на нечия лоялност (т.е. pistis) от една група към друга. Обръщението не било свързано просто е приемане на нови вярвания, а включвало скъсване на връзките със старите общности, патрони и „приятели” и приемане на нови социални връзки и посвещения. Обръщението, по своето намерение и цел, било не по-малко социален феномен отколкото и лична вяра.

Нито Крук нито Морган имат за цел да изключат напълно религиозните формулировки, опит или изразност. Но те се опитват да изследват колкото е възможно по-точно и внимателно обичайното значение на pistis в употребата й в древния свят. Широката употреба просто оборва всяка представа, че pistis е свързана единствено с „вярване.” Като цяло това е дума, която носела релационен смисъл. За да схванете същността на този разговор аз ви приканвам да прочетете статията на Матю Бийтс в Currents in Biblical Research: “The External-Relational Shift in Faith (Pistis) in New Testament Research: Romans 1 as Gospel-Allegiance Test Case”. Проверете също и важната статия на Питър Оакс “Pistis as Relational Way of Life in Galatians,” Journal for the Study of the New Testament 40 (2018): 255–75.

Вяра, вярност и Царят Исус

В научната литература за езика на вярата в Новия завет през последното десетилетие никоя книга не е вдигнала по-голям шум в живота на църквата от провокативната творба на Матю Бейтс Salvation by Allegiance Alone (Baker Academic, 2016). През юни 2015 Мат изненадващо ми изпрати съобщение – по това време все още не се познавахме добре – и ми каза, че ще посети семейството си в Орегон където живея. Мат ми каза, че публикува книга свързана с pistis и иска да поговорим тъй като знае, че аз също се интересувам от pistis. Срещнахме се, ядохме бургери и говорихме за pistis. Никой от нас не знаеше, че книгата на Мат ще падне подобно на бомба. Бейтс, до голяма степен подобно на Крук и Морган (макар и без да е зависим от техните идеи), твърди, че очаквания от човека отговор на благовестието според Новия завет не е „вяра,” ако под това се разбира умствено съгласие или утвърждаване на определени концепции като Троицата или телесното възкресение. Бейтс твърди, че е много по-удачно да превеждаме pistis като „вярност,” езикът на лоялност и посвещение удачен за едно послание свързано със следването на един цар (Исус).

По този начин едно от липсващите парчета в уравнението как да тълкуваме pistis в Новия завет включва начина, по който виждаме Исус, не само като Спасител, но и като Господ и Цар. Бейтс обяснява: „Ние трябва да възстановим виждането за Исус като Цар като една централна, неоспорима част от благата вест. Владението на Исус като Господ на небето и земята определя фундаментално значението на „вярата” (pistis) като „вярност” по отношение на спасението. Исус като цар е основният обект, към който нашата спасителна „вяра”  – т.е. нашата вярност – е насочена (67). Бейтс планира да напише трилогия като втория том вече е издаден Gospel Allegiance (Brazos, 2019) където той изследва по-нататък областите и динамиките на това виждане за „вярата като вярност”.

Езикът на вярата при Павел

Едва ли сте изненадани да научите, че най-голямо внимание в  скорошните разговори за pistis в научните изследвания е дадено на езика и формулировките на Павел. През последния половин век така нар. спор pistis Christou е отговорен за голяма част от тях. (Ще се върнем на pistis Christou малко по-късно.) Но има и няколко отклонения като главата посветена на „Значението на вярата в благовестието на Павел” от монографията на Дъглас Кемпбъл The Quest for Paul’s Gospel (T&T Clark, 2005). В много отношения Кемпбъл се явява предшественик на „вътрешно-релационния” подход на Морган за pistis, макар че този аспект от книгата на Кемпбъл е получила малко внимание понеже не е ключов за съчинението му.

Друга важна дискусия за езикът на Павел за вярата се появява при Майкъл Горман Becoming the Gospel: Paul, Participation, and Mission (Eerdmans, 2015). Човек може да усети как Горман предусеща повята на книгата на Бейтс когато пише: „През 1 век апостол Павел е искал да предаде, че той не се обръща единствено към вярването на благовестието, а към ставането на благовестие и по този начин към участие в самия живот и мисия на Бога (2). Част от аргумента на Горман включва защитата на Павел на добродетелите на вярата, надеждата и любовта (1 Сол. 1:3). Вярата, надеждата и любовта не са просто учения, които Павел им предава на хартия, за да бъдат запомнени за някакъв богословски тест. „За Павел Бог е един мисионерски Бог, Чиято цел е да предаде тази вярност, любов и надежда на човечеството, така че хората да започнат да споделят божия живот и характер” (65).

През 2019 г. Джоанет Пайфър публикува своята дисертация от университета в Дърам наречена Faith as Participation: An Exegetical Study of Some Key Pauline Texts (Mohr Siebeck). Както показва заглавието Пайфър твърди, че за Павел pistis не е основно свързана с мисленето и вярването, макар че тези неща не са и отречени. Павел има предвид най-вече релационната динамика на участието в Христос, което тя нарича „себевъвличане,” което също така включва и „отричане от себе си.” Един ключов текст за Пайфър е Гал. 2:20 където pistis е свързана с единението с Христос в разпъването, което по необходимост включва отричане от себе си („Не вече аз живея”). По нейните думи „Вярата е себеотричане когато вярващия отмести погледа си от самия себе си и открие своята недостатъчност, слабост и нужда” (219). Това води до единение с Христос чрез pistis-участие: „Като едно ответно и не автономно действие, вярата е едно постоянно предаване на и зависимост от благовестието” (219).

Точно когато Пайфър издаде своята монография аз също публикувах ккнига наречена Paul and the Language of Faith (Eerdmans, 2020). Темата на моето изследване беше подобна на нейната: Какво има предвид Павел когато използва езикът на pistis? Аз съм съгласен с Пайфър, че при Павел вярата често има релационна, ориентирана към съучастие насока. Но като цяло моят подход към pistis е малко по-различен от този на Бейтс и Пайфър. Аз съм съгласен, че в гръцкия език pistis е еластична дума, способна да покрие няколко различни значения в зависимост от ситуацията. Аз отбелязвам 3 обичайни значения на pistis: вярваща вяра (която има една по-когнитивна ориентация), покоряваща се вяра (което е близо до „вярност”) и доверяваща се вяра (което покрива целия спектър от вяра до покорство). Човек трябва във всеки отделен случай да реши в какъв смисъл авторът (в случая Павел) използва думата.

Друг ключов аргумент в моята книга е, че около времето на Исус и Павел евреите започнали да използват думата pistis  като начин да посочат отношения основаващи се на добра воля, взаимна полза и задължения, което е близко свързано с еврейския завет. Всъщност евреите от времето на втория храм не използвали особено често езикът на завета, така че аз предполагам, че pistis се е превърнала в начин те да говорят за това. Ако това е вярно то би могло да има някои интересни следствия за употребата на думата при Павел.

Едно последно важно изследване, на което заслужава да ви обърна внимание – отново наскоро публикувано (2020) е книгата на Дейвид Даунс и Бенджамин Лапенга The Faithfulness of the Risen Christ: Pistis and the Exalted Lord in the Pauline Letters (Baylor University Press, 2020). Това е книга, която възкресява разговорът за pistis Christou, но предлага и нов подход към нея. Докато някои хора настояват за обективен генитивен прочит  (pistis Christou като „вярата на Христос”), а други предпочитат субективния генитив („верността на Христос” в Неговата животворна смърт) Даунс и Лапенга предефинират субективния генитив: pistis Christou като „верността на възкръсналия и възнесъл се Христос”. Те не виждат „верността на Христос” като еднократно действие на Христос в миналото, според Павел, а като възкръсналия-и-управляващ-Христос продължаващ да показва вярност към всички, които са свързани с Него чрез pistis.

(Ако трябва да наваксате с разговора за pistis Christou прочетете важния сборник есета редактирани от Майкъл Бърд и Престън Спринкъл  The Faith of Jesus Christ: Exegetical, Biblical, and Theological Studies [Baker Academic, 2009].) Освен това аз имам status quaestionis есе нареченоПавел и Pistis Christou в Oxford Handbook of Pauline Studies, ed. M. Barry Matlock and Matthew V. Novenson (Oxford University Press, 2021).

Заключителни думи

Ако не сте обръщали внимание на интересните разговори свързани с pistis и вярата в Новия завет няма по-добро време от сега! Най-доброто място, от където можете да започнете е книгата на Бейтс Salvation by Allegiance Alone. Ако желаете предизвикателно, но много възнаграждаващо изследване прочетете Roman Faith and Christian Faith на Морган. И аз се надявам, че ще прегледате и моята собствена книга Paul and the Language of Faith. Аз съм очарован от факта, че мнозина от нас, които сме работили върху темата, сме я изследвали независимо един от друг (без дори да знаем кой друг задава същите въпроси) и все пак сме достигнали до подобни заключения. В буквалния смисъл на думата в момента се извършва революция отхвърляща виждането, че вярата може да бъде приравнена на „вярване” и подкрепяща една по-релационна, свързваща и мисионерска природа на този език, особено в писмата на Павел. ¡Viva la revolución!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.