от Фред Сандърс
Джон Бънян (1628-1688) посветил само едно дълго разсъждение на това учение наречено „За Троицата и един християнин.” Заглавието загатва за изнесен към нещо практично и дори поучително. Описателното подзагвалие уточнява кое е то: „Как един млад или объркан християнин трябва да се държи по отношение на тежкото учение за Троицата.” Проблемът, който Бънян иска да разреши за „младия или объркан християнин” е, че Троицата е едно трудно учение, привидно противоречащо на разума и предполагащо, че едно нещо е три и обратното. Този интелектуален конфликт може да доведе вярващия до положение да постави под въпрос това, което е казано в Писанието, нещо равносилно на това да постави под съмнение Самия Бог.
Но Бънян предупреждава: „Голямо нечестие както и непоносима арогантност е да идваме при Божието Слово като вече сме решили, че това, което четем трябва или да бъде разбрано от нас или то пада на земята като безмаслена грешка.” Удачният отговор на това трудно учение е да подчиним своето човешко виждане на по-голямата божия мъдрост. „Но Бог е по-мъдър от човека затова се бой от Него и трепери от Словото Му казвайки: Все пак с бгоугодно съмнение в собствната си непогрешимост, това, което виждам не ме учи и единствено Ти си мъдър Бог. Що се отнася до мен пред Теб аз съм като животно[1].”
Бънян със сигурност посочва едно удачно отношение пред лицето на божията мъдрост, но ние можем да попитаме как по-конкретно учението за Троицата води разумът му към смирение. Защо именно тук ние сме поканени да преклоним своето разбиране пред непознаваемостта на божите тайни мисли? Отговорът за съжаление изглежда е, че когато Бънян мисли за учението за Троицата той гледа на него като на нещо твърде отдалечено от въпроса за спасението, но авторитетно открито и необходимо да бъде вярвано. Учението изглежда се е превърнало от тайна за спасение в проблем на интелектуална последователност[2].
Айзък Уотс (1674-1748) усещал същото напрежение, но до неговото време вече съществувал значим спор дали това трудно учение изобщо е библейско[3]. Спорът оказал своето влияние върху Уотс и макар повечето от неговите химни и проповеди да представляват едно славно наследство на тринитарното поклонение в края на живота си той станал много по-малко убеден в традиционната догма на учението. Уотс поставял себе си под авторитета на откровението в Писанието не по-малко от Бънян, но бил дълбоко загрижен за това пред какво учение се очаква той да се преклони: „Скъпи и благословени Боже, ако Ти е угодно в някое ясно писание да ми покажеш за кое от различните мнения за светата Троица сред спорещите християнски партии моето непредубедено сърце трябва да отвори себе си и да приеме и прегърне откритото от Бога.”
Само ако Бог му откриел „ясно, в някое писание, че Отец, Син и Светия Дух са три истински различни личности” от една божествена природа, Казва Уотс, „никога не бих се оставил да бъда измъчван от толкова много съмнения, нито да се изправям пред толкова големи страхове да не се обърна просто към човешки заключения вместо към божието учение. Тогава аз смирено и веднага бих приел Твоите думи дотолкова доколкото бих бил в състояние да ги разбера, като мое единствено правило на вярата.” Никъде в страстните си молитви Уотс не показва, че той е бори с една тайна на спасението. Всичките му тревоги произлизат от ситуацията, пред която е изправен, т.е. от едно учение, за което няма този вид непосредствена библейска подкрепа, която да обвърже съвестта му като правило на вярата и представлява просто интелектуална трудност. „Как може толкова слаби творения някога да приемат едно толкова странно, толкова трудно и толкова неясно учение като това[4]?”
Начинът, по който това напрежение се изразява в размислите на евангелските християни е забележително илюстриран от холинес, цветнкожата евнагелизаторка Аманда Смит (1837-915) в нейната автобиография „Историята на работата на Бога с г-жа Аманда Смит[5]”. Без да обяснява какво я провокирало Смит пише, че тя „се оказала в голямо затруднение относно Троицата…Не можех да разбера как е възможно да съществуват три различни личности и все пак те да бъдат едно. Мислех за това всеки ден и се молех за светлина, но помощта не идваше. Четях Библията, но помощ отново не идваше.” Смит описва две седмици през които нейното объркване се увеличавало и тя се почувствала водена към определена опитност на лично откровение, един вид интелектуална аналогия на откровението за пълното освещение, очаквано от холинес вярващите в Америка. Насърчена че „всяко балгословение, което получаваме от Бога е чрез вяра” Смит се запитала: „Ако чрез вяра защо да не сега?”
„Обърнах се и коленичих до стария пън, който стоеше в ъгъла на стаята и казах на Господа, че искам да разбера Троицата и че се страхувам от фанатизма и искам Той да ми обясни ясно нещата свързани с Него. Не зная колко дълго се молех, но, о, душата ми беше изпълнена със светлина от великото кръщение, което се изля върху мен. Почти паднах на земята, но устоях докато Господ ми Се откриваше толкова ясно, че оттогава Го разбирах. Не мога просто да го обясня на другите, но Бог ми даде да го разбера, така че по-нататък нямах вече въпроси. Слава на Господа! След това Той ми показа още три неща[6].”
Така за евангелските християни от Бънян, до Смит и до настоящото време, учението се е свило до някакъв набор от твърдения, които трябва да държим в ума си като думи, отделени от някаква пряка опитност или смисъл. Понеже вярваме в божията сила да открива истината ние вярваме, че това е едина открита истина: Бог е триединен. Изглежда, че няма някаква причина Бог да не беше ни открил някаква друга пророзиция например, че е четворица, петица или син. Карл Ренар е известен с оплакването си свързано с паралелната ситуация в рикокатолическото богословие, в което изглежда, че “тази тайна е била открита за наша собствена полза…ние правим твърдения за нея, но като една реалност тя няма нищо общо с нас[7].” Макар че учението все още може да бъде преподавано прилежно и също толкова прилежно заучавано то от дълго време е виждано като една абстрактна серия от твърдения, една несмилаема традиция или открити идеи. Подобно на нещо, което би трябвало да е живо, но е мъртво, то остава неподвижно и гние.
[1] John Bunyan, “Of the Trinity and a Christian,” The Works of John Bunyan, ed. W. R. Owens (Oxford: Clarendon Press, 1994), 12:403–5.
[2] Всъщност Бънян има много по-добро разбиране за динамиката на библейското тринитарианство отколкото признава. Виж по-олу (гл. 7) за неговата тринитарна дефиниция на молитвата. Бих казал, че Бънян всъщнот е типичен евангелски християнин в това, че той е по-тринитарен отколкото си мисли, че е.
[3] За фон виж Philip Dixon, Nice and Hot Disputes: The Doctrine of the Trinity in the Seventeenth Century (London: T&T Clark, 2003).
[4] Тази дълга молитва наречена „Обръщането на автора към великия и всеблажен Бог за едно описание на това, което той е написал за тринитарния спор” може да се намери в секция 21 на “Remnants of Time Employed in Prose and Verse, or Short Essays and Composures on Various Subjects,” in The Works of the Rev. Isaac Watts in Nine Volumes (London: Longman, Hurst, Rees, Orme and Brown, 1813), 9:505–12. Цитата е от стр.. 507. Тези бележки на Уотс трябва да се разглеждат в цялостния контекст на неговото творчество, в което тринитарната посветеност е очевидна и, както е в химните, горещо утвърждавана.
[5] Amanda Smith, The Story of the Lord’s Dealings with Mrs. Amanda Smith, the Colored Evangelist (Chicago: Meyer and Brother, 1893); repr. from original typesetting in the Schomburg Library of Nineteenth-Century Black Women Writers (New York: Oxford University Press, 1988).
[6] Пак там 141-2
[7] Karl Rahner, The Trinity (1967; English trans. New York: Herder and Herder, 1970), 14.
Rado's blog 