Как да не превърнем Възкресение в клише

от Радостин Марчев

Утре западния свят ще празнува Възкресение Христово. Ние трябва да чакаме още един месец, но празника вече е на хоризонта и подготовката за него започва. За пастирите това е вероятно най-натоваренто време от годината и те започват (надявам се!) отрано да мислят каква серия от тематични проповеди да подготвят, а редовите вярващи – точно обратното – пресмятат колко почивни дни ще им се паднат. Християнският календар е гъсто запълнен със събития отбелязващи последните седмици от живота на нашия Господ.

В цялата тази празнична суматоха е доста лесно Възкресение да се формализира. Тази опасност е особено голяма за дългогодишните вярващи, които са чели и препрочитали библейските текстове, слушали са множество проповеди и знаят наизуст обичайния репертоар от песни. Колкото и странно да звучи напълно възможно е най-вълнуващата вест да бъде сведена до тривиално клише.

Самият аз си дадох сметка за тази опасност преди няколко години. Решението, което намерих за себе си е около големите християнски празници да се опитвам да прочета някоя хубава книга свързана с тях. Събития като Рождество и Възкрсение винаги могат да ни кажат повече, много повече от това, което знаем, мислим, че знаем или предполагаме, че може да съществува.

Вероятно това няма да е удачно решение за всеки и други хора ще трябва да търсят различни възможности, които работят за тях. Ето обаче моят избор за тазгодишното Възкресение. Месец е достатъчно време.