доц. д-р Яница Иванова е преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“. Специализирала е практически корейски език, нова и най-нова корейска литература, корейска култура, компютърен корейски език, съвременна корейска литература, методика на обучението по корейски
Когато се обсъжда бързия ръст на корейската протестантска църква, най-често разглежданото събитие е Голямото съживление в Пхенян (평양대부흥) през 1907 г. То спомага за формиране на уникалната корейска християнска култура и води до важни промени в обществото. Съживлението се проявява чрез движение за покаяние и стремеж към чист и свят живот. Всъщност, по-важно от количественото измерение на това движение, е насоката, която следва за очистване от грехове, помирение между мисионерите и корейците и единството в църквата
Това не е единично явление в началото на ХХ в., но масово приемане на християнството на полуострова се наблюдава и през 1903 г. в Съживителното движение в гр. Уонсан (원산부흥운동), следва това в Пхенян през 1907 г. и през 1909 г. в Милионното движение (백만인구령운동). Това е наистина уникален феномен, тъй като и в други страни се е наблюдавало такова пробуждане за християнската вяра, но само до две вълни[1].
Джордж Маккюн (George McCune), който присъства на съживлението, съобщава, че силата му е много по-голяма от тази в Уелс и в Индия. Започва в Уонсан, стига до Пхенян и след това се разпространява по всички кътчета на полуострова и обхваща всички християнски деноминации. Тъй като се проявява особено силно в Пхенян, градът в началото на ХХ в. е наричан Ерусалим на Изтока.
Изследователи посочват, че началото на движението е поставено още на 3 септември 1866 г., когато мъченически умира уелсецът преп. Робърт Дж. Томас (Robert Jermain Thomas, 1839-1866). Той става известен като първият протестантски мисионер и мъченик в Корея, който е намушкан, бит и накрая обезглавен в Пхенян. Преди смъртта си Томас коленичи и се моли за спасението на полуострова (Ким Текуон, 2005) (Ким Текуон, 2007).
Скоро след това група корейци започват да проповядват евангелието в Корея и се молят да бъде изпратен мисионер, който „с радост да пожъне узрялото зърно“. И Суджонг (이수정), вярващ кореец в Япония, изпраща писмо до Щатите с молба да бъдат изпратени мисионери. В писмото си той казва: Ако американската църква не послуша това, Бог ще изпрати други хора в Корея, но техните заслуги ще останат в историята на корейската църква (Ким Текуон, 2007). След получаването на писмото, Съединените щати изпращат мисионери като Хорас Г. Ъндърууд (Horace Grant Underwood), първият презвитериански мисионер, назначен през 1885 г., и Х. Г. Апенцелър (Henry Gerhard Appenzeller), методистки мисионер в Корея, които започват да поставят основите на протестантството в страната. Първата корейска протестантска църква е основана през 1885 г., на следващата година е кръстена първата корейка и към края на 1887 г. има седем адепти.
Преди Голямото съживление през 1907 г., на различни места има кратки проявления. В гр. Сондо (송도, днешен Кесонг 개성), базата на Южната методистка мисия през октомври 1901 г. провежда теологична конференция, за която се обединяват северните и южните методисти. От началото на семинара до края „се усеща силното присъствие на Светия Дух“ и „подновено посвещение, което се разгаря в сърцата“. За първи път членовете на корейска църква изпитват присъствието на Светия Дух (Ким Текуон, 2007).
Такива проявления има и на Новогодишната молитвена среща, проведена в Сондо през януари 1903 г., в чест на Лунната Нова година. В църковна сграда се провеждат евангелизации всеки ден преди обед, последвани от молитвени събрания вечер. Вечерните молитви стават все по-усърдни и горещи и хората усещат върху тях слизането на Светия Дух като на Петдесетница, събитие описано в Библията в книгата Деяния на апостолите. Това духовно пробужда присъстващите. Проповедник Мун Кьонхо (문경호), който e eдин от участниците в молитвените срещи, описва движението за духовно пробуждане в Сондо в Богословския месечник (신학월보) по следния начин: Имахме евангелизации всеки ден от 11:00 до 12:30 в Основната църковна сграда в северната част на Сондо, а вечер провеждахме молитвени събрания от 19:00 до 21:00. Братята и сестрите даваха свидетелства, броят на присъстващите нарасна до толкова, че нямаше къде да се седне. Светият Дух слезе върху нас и едната вечер видях как всички плачат, на другата вечер наблюдавах братя, които хлипат и се бият в гърдите, друга вечер гледах как хората плачат горко и се молят, а после как свидетелстват и плачат и всички слушащи са свели глави и преглъщат сълзите си (Ким Текуон, 2007).
Така започва цялостно движение за покаяние, което достига и до мисионерите в страната. Става ясно, че въпреки усърдието си за евангелизиране, мисионерите изпитват чувство за превъзходство и гордост, защото идват от напреднали страни. Затова тяхната дейност не е особено успешна и докато служат са в непрекъснати търкания с членовете на корейската църква. Случва се дори самите мисионери да са упреквани от вярващите в Уонсан, че са мързеливи в молитвения си живот. Разногласия има и между първите мисионери и дошлите след тях заради желанието на новодошлите да колонизират културно страната.
Именно в такава духовна обстановка започва и съживлението на полуострова, което трябва да кажем, че не е изолиран случай, но следва тенденция, започнала още в края на ХIX в. със съживлението на Дуайт Муди (1837-1899 г.), през 1904 г. е съживлението в Уелс, същата година има такова движение и в Австралия, през 1905 г. се открива в Индия, през 1906 г. е Петдесятното движение, т.е. в един и същи период има вълни на приемане на християнството в различни страни, което подпомага мисионерската дейност.
На второ място трябва да се обърне внимание на политическата обстановка в силните държави до полуострова, които решават да поемат контрол над Корея. През 1876 г. се сключва договор на остров Канхуа (강화도조약), въз основа на който Корея попада под икономическа зависимост от Япония, през 1894 г. възниква китайско-японската война, една от целите на която е да се постигне контрол над полуострова. По-голямата част от военните действия се водят на територията на Корея. Япония предприема и война с Русия (1904-1905), за да си осигури хегемония в региона. Корея се явява буферна зона между големите Китай, Япония и Русия, които не скриват желанието си да я завладеят. Правителството не успява да се справи със ситуацията и през 1905 г. се подписва първият договор, въз основа на който Корея става васална на Япония (을사조약), а през 1907 г. абдикира последният корейски крал Коджон (고종). През 1910 г. Корея окончателно става колония на Япония. На следващата година се стига до бунт на корейците против властта, наречен Събитието със 105 патриоти. (105인 사건) и мъчителния период от 35 г. (1910-1945), когато Япония се възползва от ресурсите на страната, за да подготви настъплението си към Китай и да осъществи империалистическите си намерения в Азия (И Хьонхи, 1995). За периода от края на ХIХ-началото на ХХ в., полуостровът е желана територия от Великите сили. Хората в Корея са отчаяни от случващото се със страната им и се обръщат към християнството за помощ.
На следващо място, причина за възникването на съживленията, са курсовете за изучаване на Библията (사경회) навсякъде в страната. През 1890 г. в Корея се приема методът Невиус (Nevius method), който учи църквите да са саморазмножаващи се, самоуправляващи се и самоподдържащи се (Андерсън, 1999). Това силно мотивира корейските християни да са активни в разпространението на евангелието и дисциплинирани в личния си духовен живот. Библейските курсове подготвят основата за духовното пробуждане в корейското общество. Съживлението в Уонсан от 1903 г. започва от молитва по време на курс за библейско изучаване, съживлението в Пхенян също започва на събранията на курса за изучаване на Библията. Такива курсове стартират от 1890 г. предимно в северозападната част на страната (Ким Хуекуон, 2007).
Съживлението в Уонсан през 1903 г.
През август 1903 г. мисионери от презвитерианската и от южната методистка църква се събират в гр. Уонсан за молитва и изучаване на Библията, като молят д-р Робърт Александър Харди (1865 – 1949)[2], канадски мисионер, да ръководи срещата им. Това се случва по време, когато Харди среща много трудности в мисионерската си работа. Именно на тази среща той публично се изповядва, че не се е доверявал на Светия Дух, признава гордост и липса на вяра. Тогава Светият Дух слиза върху него. Той признава, че до този момент е смятал Запада и Изтока за нещо отделно и че няма възможност те да намерят допирни точки. Не е мислел, че корейците могат изобщо да възприемат християнството по начина, по който го приемат западняците (Съживление, 2007).
Самият д-р Харди е роден в окръг Халдиманд, Онтарио, южно от Торонто. От шотландски произход той е първото от шест деца, родени от Джеймс и Абигейл Харди. И двамата му родители умират преди той да навърши десет години и затова Харди е отгледан от леля си и чичо си Томас и Фани Шоу. Той посещава училище в Сенека, окръг Халдиманд, получава удостоверение за учител през 1884 г. и работи като учител в Сенека в продължение на две години. През 1886 г. Харди се записва в Медицинското училище в Торонто. На 27 декември 1886 г. се жени за Маргарет „Матилда“ Кели от Хамилтън. След това завършва университета в Торонто със степен бакалавър по медицина през 1890 г.
През лятото на 1890 г. Харди премества семейството си в Корея, за да служи като независим и надденоминационен лекар мисионер. Студенти по медицина от университета в Торонто (YMCA) финансират начинанието му през следващите осем години. В продължение на шест месеца в края на 1890 и началото на 1891 г. Харди служи като лекар в Кралската болница в Сеул. На 14 април 1891 г. Харди се премества в Пусан, а по-късно към него се присъединяват съпругата му Маргарет и двете му дъщери, като домът им също служи като място за медицинската му практика. През 1892 г. Харди се премества за кратко в Нагасаки, Япония, но поради влошено здравословно състояние се завръщат в Пусан по-късно същата година.
Когато канадският мисионер Джеймс Скарт Гейл (James Scarth Gale,1863 – 1937). прекратява връзките си със своите поддръжници от YMCA, за да се присъедини към Американската презвитерианска мисия, YMCA губи единствения си представител в Корея. По предложение на Харди, MS-YMCA и UC-YMCA се обединяват, за да сформират мисията на канадските колежи (CCM) с Харди като техен представител и бенефициент в Корея. Въпреки това той се сблъсква с конкуренция от други мисионери в Пусан и финансови затруднения поради ограничената подкрепа от Торонто. През ноември 1892 г. Харди решава да премести мисията си в Уонсан, където тогава живее Гейл. В Уонсан Харди започва да подражава на методите на друг мисионер, Фенуик, за самодостатъчност като допълва прехраната си със земеделие, скотовъдство и производство на плодове. Семейство Харди остава в Уонсан до 1896 г.
През юли 1896 г. Харди премества семейството си в Канада и се връща сам в Уонсан през октомври 1897 г. През 1898 г. Гейл се премества в Сеул, а Харди се присъединява към Южната Американска методистка епископална църква когато договорът му за подкрепа приключва. С американската методистка мисия Харди за пръв път е натоварен с установяването на медицинска практика в гр. Сондо, провинция Хуанхе в днешна Северна Корея. Той остава там по-малко от година, преди да се премести отново в Сеул през август 1899 г. Именно в Сеул, на 11 ноември 1900 г., епископ Уилсън ръкополага Харди за дякон в Южната методистка епископална църква.
Малко след 1900 г. Харди спира да практикува медицина, за да се концентрира върху мисионерската си работа. От 1902 до 1909 г. на Харди е възложена задачата да евангелизира в района на Уонсан и по-голямата провинция Кануон.
През август 1903 г. става обратът в неговото служение, което едва тогава започва да дава плод. Харди се изповядва по време на молитвената среща през август, по-късно и по време на следващи по-големи събрания в Северна Корея, Харди казва същата изповед, която подбужда много западни мисионери и местни корейци да изповядват собствените си грехове, което довежда до масово приемане на християнството.
Джонатан Гофорт, мисионер в Китай, пише: Корейските християни се срещнаха на конференция и бяха много явно развълнувани. Методистките мисионери проведоха съвместно молитвено събрание в Уонсан, на което д-р Харди изповядва, че след години дейност в Кануон още не е спечелил плодове. Събранието стана свидетел на искрената изповед на д-р Харди и пълнотата на Светия Дух, други присъстващи мисионери и християни също получиха Светия Дух и огънят на съживлението започна да се разгаря.
Самият д-р Харди разказва: Когато Светият Дух слезе върху мен, Той първо ми заповяда да призная своя провал и причината за него пред моите колеги мисионери, с които прекарвах по-голямата част от деня през моя мисионерски живот. Това беше дълбоко болезнено и унизително. Не е ясно дали изповедта на д-р Харди в Уонсан е била една и съща като на конференцията на мисионерите, където е водел молитвата, но знаем, че той се е изповядвал поне два пъти на различни места. В методистката църква в Уонсан д-р Харди признава, докато се бори със сълзите си: Имах силни расови предразсъдъци към корейския народ. Не бях изпълнен със Светия Дух. Събралите си също искат прошка заради омразата, която са изпитвали към него (Голямото съживление, 2007).
В продължение на три години д-р Харди е канен да провежда съживителни събрания в различни области. Той е помолен да говори в църква Кесон, където плаче и изповядва греховете и призовава присъстващите: „Душата ви ще се възстанови, покайте се, изповядайте се, за да можете да се очистите от всичките си грехове и да станете истински вярващи пред Господа. Вярата ви ще бъде подновена!”. Д-р Харди посещава десетки мисионерски станции в цяла Корея и изнася проповеди. Така започналото движение за духовно пробуждане продължава в сила и дава духовни резултати до средата на 1906 година.
Съживлението кара мисионерите да стигнат до извода, че те и корейците са братя и че и самите корейци могат да достигнат до истинска дълбочина във вярата си.
Съживлението в Пхенян (평양대부흥, 14.01.1907)
Различни източници се разминават в датата на началото на съживителното движение в Пхенян, като посочват 06.01.1907 г. или 14.01 същата година. Може би най-достоверна информация за събитията около началото на масовото християнско движение в Корея са спомените на презвитерианския пастор Греъм Ли (Graham Lee), озаглавени Как Духът дойде в Пхенян, Корея, публикувани през март 1907 г. в списание Chinese Recorder and Missionary Journal (стр.172-175), издаван в Шанхай в периода 1867-1941 г. Вестникът поставя следния Увод на неговата история:
Това е разказ от първа ръка за ключовата среща, когато Духът слиза със сила чрез водача. Това е задължително четиво за съживлението, настъпило през 1907 г (Ли, 1907).
Свидетелството на пастор Греъм Ли
През август 1906 г. мисионерите от Пхенян проведохме библейско изучаване за една седмица с цел задълбочаване на собствения ни духовен живот. Д-р Харди от Уонсан дойде и ни помогна много. На тази среща се роди желанието в сърцата ни Божият Дух да поеме пълния контрол над живота ни и да ни използва мощно в Неговото дело. Веднага след нашата конференция отидохме в Сеул, за да присъстваме на нашата годишна среща и там се срещнахме с д-р Хауърд Агню Джонстън (Howard Agnew Johnston), от когото мисионерите в Сеул бяха силно благословени. Д-р Джонстън дойде в Пхенян и докато беше с нас, говори с нашите корейски братя, разказа им за прекрасните проявления на Духа в Индия и неговите разкази подбудиха у мнозина голямо желание да получат същата благословия. От тогава, корейци и мисионери започнаха да се молят за съживление.
Върнахме се от Годишната среща и проведохме някои специални служби, молейки се за изливане на Божия Дух, но все още не получавахме отговор. Корейците се радваха на събранията, но Духът не беше в контрол. Продължихме обаче да се молим и по Коледа в сърцата на нас, мисионерите, се роди желание да имаме специална седмица на молитва. Това беше от голяма полза за всички нас. Преди тези срещи да приключат, беше започнал зимния ни курс и около седемстотин мъже прекараха две седмици в изучаване на Библията. Бог ни даде голямо желание в сърцата да имаме специално благословение за този курс, така че ние, презвитерианските мисионери се съгласихме да се срещаме всеки ден по обяд и да се молим. Това много ни вдъхнови, тъй като тези обедни молитвени събрания бяха дълбоко ползотворни за нас.
На 6 януари започнахме вечерни срещи за курсистите и хората от града в Централната църква, в което се обединиха и четирите презвитериански църкви. Знаехме, че сградата ще бъде твърде тясна за смесена публика, затова уредихме събранието да бъде само за мъже и помолихме жените да се срещат отделно на четири различни места, а курсистите да се срещат в параклиса на Академията. Централната църква побираше около хиляда и петстотин души и беше пълна всяка вечер. Хората на събранията нарастваха всяка вечер до събота вечерта, когато службата беше най-добрата от цялата седмица. В неделя сутринта поотделно във всички църкви се проведоха редовни богослужения и вечерта се събрахме отново в Централната църква. Очаквахме невероятни неща от това неделно вечерно събрание, но вместо да получим голяма благодат, имахме най-странното преживяване. Богослужението изглеждаше мъртво и Божият Дух сякаш се беше отдалечил от нас. След обръщение и няколко дребни лични свидетелства, ние се прибрахме с натежали сърца у дома, чудейки се къде е проблемът. До този момент, по време на събранията, имаше искрени живи свидетелства с изповеди за грехове, но в неделя вечерта всичко изглеждаше възпрепятствано, а службата – мъртва и формална. Корейските братя се чувстваха по същия начин като нас, мисионерите. Неделната вечер беше мрачна. На нашето обедно събиране в понеделник извикахме към Бог за помощ и Господ ни чу и изля благословението си в понеделник вечерта.
Отидохме на вечерната служба в понеделник без да знаем какво ще се случи, но се молехме през цялото време Бог да чуе и да отговори. Когато стигнахме до сградата, мисля, че всички чувствахме, че нещо предстои. След кратко обръщение имахме обща молитва на глас, всички присъстващи се присъединиха. Общата молитва, между другото, беше една от характеристиките на тези събрания. След молитвата имаше няколко свидетелства и тогава водещият обяви коя песен ще се пее, помоли публиката да се изправи и заяви, че всички, които искат да се приберат у дома, могат да го направят, тъй като възнамеряваме да останем до сутринта ако има мъже, които желаят да изповядат греховете си. Много от хората си отидоха, но останаха около пет-шестстотин души. Събрахме се в едната част на сградата и след това започнахме събрание, което никой от нас до този момент не беше виждал. След молитвата имаше призив за покаяние и веднага Божият Дух сякаш слезе върху присъстващите. Започнаха да се изправят човек след човек, да изповядват греховете си. Хората се гърчеха в плач, хвърляха се на земята и удряха по пода с юмруци в съвършено страдание заради греховете си. Моят готвач се опита да се изповяда, сам се спря и ми извика през стаята: „Пасторе, кажи ми, има ли надежда за мен; мога ли да бъда простен?“ и след това се хвърли на пода и плачеше и плачеше и почти крещеше в агония. Понякога след изповед цялата аудитория избухваше в гласна молитва и въздействието на тази аудитория от стотици мъже, които се молеха заедно, беше неописуемо. След поредната изповед хората избухваха в неконтролируем плач и всички ние не можехме да се сдържим да не плачем. И така срещата ни продължи до два часа през нощта с изповед, плач и молитва. Няколко от нас знаеха, че в сърцата на някои от видните мъже в църквата имаше омраза, особено между г-н Канг и г-н Ким, и се надявахме, че всичко ще излезе наяве и ще бъде изповядано по време на събранията. В понеделник вечерта г-н Канг събра сили и разказа как е мразел г-н Ким и му поиска прошка. Беше прекрасно да видя, че гордият, силен мъж се срива и след това се овладява и след това отново се срива, докато се опитва да каже как е мразел господин Ким. Когато настъпи два часа, все още имаше мъже, които искаха да се изповядват, но тъй като в сградата застудяваше, а и имахме още една вечер, решихме, че е най-добре да затворим.
Вторник по обяд на нашата молитвена среща ние мисионерите се срещнахме със сърца, пълни с благодарност за прекрасното богослужение от предходната вечер, и отново помолихме Бог за по-голяма благодат във вечерната служба във вторник. Проведохме службата по същия начин, както в понеделник. След обръщение на г-н Кил, най-талантливия ни корейски проповедник, ние освободихме всички желаещи да се приберат у дома и отново останаха близо шестстотин. Службата беше почти същата като тази в понеделник вечерта, но с още по-силно проявление. Някои от нас се молеха за двама мъже, особено за г-н Ким и г-н Чу, тъй като чувствахме, че тези двама мъже имат неща в живота си, които трябва да бъдат изповядани. Кулминацията настъпи, когато г-н Ким придоби необходимата смелост. Той седеше на платформата и изведнъж стана и излезе напред и веднага му беше дадена възможност. Той призна, че в сърцето си има омраза към останалите братя и особено към господин Блеър, а след това се срина. Агонията, през която премина, беше ужасна и неописуема. Той падна на пода и се държеше като човек с пристъп. Когато той се съкруши, цялата публика избухна в сълзи и всички плачеха и плачеха. Ние, мисионерите, плачехме като останалите и просто не можехме да се спрем. Докато хората плачеха, г-н Канг стана да се моли, но така започна да страда в молитвата, беше напълно съкрушен и заплака, сякаш сърцето му е на парчета. Събралите се около него братя го прегърнаха и скоро той се успокои. Беше прекрасно да го видиш как отива при г-н Ким, прегръща го с любов и плаче с него. Когато г-н Ким се свлече, той се обърна към г-н Блеър и каза: „Пастор Блеър, можеш ли да ми простиш, можеш ли да ми простиш?“ Господин Блеър стана да се моли, каза два пъти „Отче“ и не можа да продължи по-нататък; остана без думи. Присъстващите продължаваха да плачат и изглеждаше така, сякаш не можеха да спрат. Накрая трябваше да изпеем химн, за да ги успокоим, защото се страхувахме, че някои може да загубят контрол над себе си. По време на пеенето те утихнаха и след това изповедите започнаха отново и така продължи до два часа. Едно от най-поразителните неща тази вечер беше молитвата на един от студентите. Той помоли за разрешение да направи публична изповед пред Бог и му беше дадена възможност. С накъсан глас той започна да се моли с такава молитва, каквато не съм чувал преди.
Имахме видение за човешко сърце, оголено пред своя Бог. Той призна за прелюбодейство, омраза, липса на любов към жена си и няколко други грехове, които не помня. Докато се молеше, той плачеше; всъщност той трудно можеше да се контролира и докато проливаше сълзи, аудиторията плачеше с него. Всички се чувствахме сякаш сме в присъствието на живия Бог.
С това богослужение курсът приключи и ние се чудехме дали тези проявления няма да спрат. Каква радост беше да открием, че в нашите четири молитвени събрания в сряда вечерта се прояви същата мощна сила. Бях обявил, че ще бъдат избрани двама презвитери в Централната църква в сряда вечерта и по пътя към службата се чудех дали ще е добре този избор да се направи именно тази вечер. Веднага щом влязох в сградата почувствах, че през нощта няма да бъдат избрани презвитери. Човек можеше да усети присъствието на Божия Дух.
След кратко обръщение всички, които искаха да се приберат, бяха освободени. Веднага щом публиката замлъкна, ние имахме обща молитва на глас и веднага след това няколко мъже скочиха на крака, което означаваше силно желание да изповядат греховете си. След няколко изповеди настъпи кулминацията, когато презвитер Чу получи кураж да се изповяда. През цялото това прекрасно събиране във вторник вечерта той седеше и приличаше на човек, получил смъртната си присъда. Бяхме сигурни, че той има някакъв ужасен грях, който да изповяда, и се молехме Бог да му даде сила. Той беше седнал на платформата и изведнъж го заварих да стои до мен и тогава сърцето ми се зарадва. Разбрах, че се е предал и че Божият Дух вече е в състояние да го очисти. Той започна със сподавен глас и толкова се вълнуваше, че трудно можеше да артикулира. Докато продължаваше, думите му ставаха по-ясни и тогава всичко излезе на бял свят. Той изповяда прелюбодейство и злоупотреба със средства и докато разказваше за това, той беше в най-страшната агония, която някога съм виждал, изразена от някое смъртно същество. Той трепереше от глава до пети и се страхувах, че ще падне, затова го обгърнах с ръка, за да го държа изправен. Обхванат от ужас, той извика: „Имало ли е някога такъв ужасен грешник като мен?“ и след това удари с всички сили амвона с ръце. Накрая се сви на пода и се гърчеше и гърчеше в агония, молейки за прошка. Изглеждаше така, сякаш ще умре, ако не получи облекчение. Беше ужасно да ставам свидетел, но о! беше толкова красиво да видя как братята от Корея се събират около него, прегръщат го и го утешават по време на мъките му. Веднага след като г-н Чу се срина, цялата публика избухна в плач и те плачеха, викаха и ридаеха и изглеждаше така, сякаш не можеха да спрат. Трябваше да започна песен, за да ги успокоя. Проведохме срещата малко по-дълго и след това разпуснахме хората, благодарни, че Божият Дух все още се проявява сред нас, и повече от благодарни, че презвитер Чу беше събрал сили да направи своята изповед.
В четвъртък сутринта Духът слезе върху началното девическо училище. Докато някои от нас минаваха край училищната стая, чухме звук от плач и знаехме, че същата сила е там. Мис Бест слезе веднага да се погрижи за тях. Чувайки за случващото се в това училище, г-жа Бернхайзел (Mrs. Bernheisel) слезе до девическото училище в града, за да види как стоят нещата там. Тя каза няколко думи на момичетата и те веднага започнаха да плачат и да изповядват греховете си. На нашето мисионерско молитвено събрание в сряда на обяд се прояви същата тази сила. Вместо половин час молитвена среща останахме до два часа, плачейки и изповядвайки греховете си. Никога преди не съм присъствал на молитвено събрание като това. Божият Дух буквално слезе върху нас и ние не можехме да се сдържим да не плачем и да не изповядваме греховете си. Изглеждаше така, сякаш Бог се опитваше да изчисти от нашата общност всичко, което би попречило или причинило обида.
В понеделник и вторник вечерта се провеждаха събрания само за жени и отново се прояви Божията могъща сила. Напрежението беше толкова наситено, че една жена изпадна в безсъзнание, а други почти загубиха контрол над себе си.
Събранията приключиха и хората се радват с голяма радост, но навсякъде в провинцията работата продължава. С господин Блеър току-що се завърнахме от курс в провинцията и в този курс проявите бяха абсолютно същите, ужасна агония поради греха и голяма радост и мир след изповядването му.
По този начин в нашия град започна едно благодатно дело, за което ние благодарим на Бога с най-големи благодарности, молейки се това, което видяхме, да бъде просто сянка на по-големите благословения, които Бог все още е запазил за нас, а и не само за нас, но за цялата тази земя. На Бог да бъде цялата почит и на името Му да бъде слава от века и до века.
Както пастор Греъм Ли споделя, един от водещите проповедници по време на тези януарски събрания е бил пастор Кил Сонджу (길선주|吉善宙, 25.03.1869 – 26.11.1935). Всъщност, той е един от първите, които публично се покайват пред всички събрали се. Докато ръководи молитвата в църква Чандехьон (장대현교회) в Пхенян, Кил изповядва гласно: Аз съм като Ахан[3]. Бог не може да излее благословение заради мен. Преди една година приятел ме повика на смъртния си одър и ми каза да се погрижа за дома му. Аз му отговорих да не се притеснява, защото ще поема грижата, но откраднах огромна сума от имуществото му, която се равнява на сто долара. Аз преча на Божието дело. Утре ще върна парите на вдовицата му. Изповедта му подбужда и други вярващи да започнат да се покайват и това става искрата на съживлението в Пхенян (Блеър, 2017).
Кил Сонджу е един от първите корейски протестанти, ръкоположен за презвитериански служител. Псевдонимът, който ползва, е Йонге (영계, 靈溪 – духовен поток). Кил е роден в град Анджу в южната провинция Пхенян и още на младини проявява интерес към религията, изучава шаманизма и дзен будизма, има период, в който живее като отшелник в планината. Чува благовестието от мисионери и през 1897 г., когато е на 28 г. приема протестантството. Още докато изповядва шаманизма, той е духовен водач, който изгражда последователи. Когато приема протестантството, той отново проявява лидерски способности и става един от водещите в корейското съживление. През 1907 г. Кил Сонджу е от първия випуск завършили презвитерианската семинария Чосон и става един от първите седем презвитериански пастори. Той проявява интерес към образованието и е активен в управлението на училище Суншил (숭실학교 и училище Кьоньон (경영) в Пхенян.
Освен извършването на духовна дейност, Кил се проявява и като патриот. Когато през 1897 г. просветителят Ан Чанхо (안창호) основава в Пхенян клон на Комитета за независимост. Кил става активен член на движението и заедно с други протестанти развива социална дейност. 1910 г. Корея става официално колония на Япония. 1911 г. има един т.нар. Инцидент със 105-мата. Най-големият брат на Кил, Кил Чинхьон (길진형) е арестуван, разболява се по време на разпитите и умира през 1917 г. На 01.03.1919 в Корея се надига движение за независимост от японското управление, което започва с декларация, подписана от 33-ма души. Един от тях е Кил Сонджу, за което е арестуван. Всъщност, на събранието, на което се изчита съдържанието на декларацията, Кил е един от четиримата, които в този момент са в провинцията и не присъстват. Той предоставя личния си печат на И Сънхун (이승훈, впоследствие един от първите римокатолически мъченици в Корея), който го поставя вместо него. Въпреки това е арестуван и прекарва година и седем месеца в затвора. От всички 32-ма арестувани той единствен е оправдан. Другите излежават присъдата си. Само трима от излезлите от затвора променят убежденията си и започват да работят за японското правителство. Останалите продължават с патриотичната си дейност. Кил Сонджу задълго не е признаван като част от движението за независимост, тъй като не присъства на срещата на 33-мата и е единственият оправдан, но на 15.08.2009 г., когато се празнува Денят на освобождението от Японско управление (1910-1945), посмъртно е почетен с Орден за основаване и освобождение на страната (И Чаншик, 1997).
След като излиза от затвора, Кил продължава с проповедническата си дейност и през 1935 г. умира от мозъчен кръвоизлив в църква Кансо в провинция Южен Пхенян докато води библейско изучаване.
Милионното движение (1909-1910)
През 1905 г. приелите християнството на Корейския полуостров са 50 000, като 30 000 от тях са в района на Пхенян. През 1909 г. вярващите са вече 200 000 души. През 1909 г. мисионери като Стоукс ( M.B.Stokes) от американската Южна методистка църква започват молитвено събрание в Кесон, което пътува да евангелизира и в провинцията. Стоукс приканва християните да се стремят към привличане на 50 000 новоповярвали за една година. През септември 1909 г. Мисионерската асоциация (선교연회) обявява, че към Христос са се обърнали 200 000 души, а през октомври Комитета по евангелизационно мисионерство (복음주의선교부통합위원회) обявява като цел достигането на 1 млн. души. В резултат на това във всички християнски деноминации се сформира специален комитет и се започва мащабно съживително движение. То се разраства предимно през 1910 г..
В този период мисионерите отчитат, че броят на християните в страната е между 140 000 и 200 000 души и достигането на 1 млн. души изглежда като невъзможна задача. В японските доклади може да се види, че движението се развива на периоди. Първата му вълна е от април-юли 1910 г., следващата е през август-ноември същата година и последната е от декември 1910 до март 1911 г. Мисионерите предвиждат, че ако през първия етап всичките 140 000 души прозелитизират един човек, през втория етап ще са 280 000, след това – 560 000, а през последния ще са 1 120 000 души. Когато през август 1910 г. на полуострова напълно се установява протекторат, движението се разраства. Тогава в презвитерианските църкви, които са най-многобройните, се създават специални комитети, които активно ръководят кампанията. мисионерите канят американските евангелизатори Чапман (J. W. Chapman) и Александър (C. M. Alexander), за да водят съживителни събрания, а спътникът им Дейвис (G. T. B. Davis) остава в Корея и обикаля по различни райони да ръководи събрания. В Сеул се основава надденоминационна Благовестителска организация, а в кампанията се включват и учители и студенти от християнските училища. Правят се общи молитвени събрания, ежедневни молитвени събрания, посещения по домовете, продажба на евангелия и т.н. В периода са раздадени стотици хиляди копия на евангелията и милиони благовестителски брошури. Именно тогава за първи път се появява изразът „дневен принос“ (날 연보, 獻日), което означава хората не само да дават дарение, но и да служат лично през деня в евангелизационния процес. Така само в района на Пхенян за това се посвещават хиляда души, а в провинцията достигат до 100 000 души (Принос, 2003) .
Въпреки мащабната кампания, деноминациите не виждат голям количествен растеж. През 1911 г. презвитерианската и методистката църква наброяват 181,296 вярващи, а през 1912 г. отчитат спад до 157,902. През 1910 г. броят вярващи едва се задържа същият. В гр. Тегу в южната част на страната по време на евангелизация петстотин от събраните хиляда души заявяват, че ще станат християни, но впоследствие само петдесет от тях остават в църквата (Съживление, 2007).
Въпреки обезкуражителните данни, мисионерите не отчитат движението като провал. Както твърди пастор Блеър, „за изминалата една година над един милион души се заинтересуваха от Рая“ (Блеър, 2017). Това е оценката и на останалите мисионери, които посочват, че са пожънали различни резултати от движението. Много от тях отбелязват, че кампанията успешно е намалила социалния хаос, предизвикан от налагането на японска окупация. Въпреки липсата на количествен растеж, движението има качествено влияние върху църквата и затова се нарежда към съживителните движения заедно със съживленията в Уонсан и Пхенян и впоследствие допринася и за количествения ръст на вярващите чрез изграждането на модел на поведение и действие. Все пак, има и критики към движението. Например, статия във в-к Ежедневник Велика Корея (대한매일신보) от 05.04.1910 посочва, че японските власти не могат да открият по коя точка да се противопоставят на движението, което е доказателство, че представителите му отбягват ангажиране в социалните, политическите и исторически процеси (Движение, 2006).
Последствия от съживлението
Първият ефект от съживлението е влиянието, което то оказва върху корейското общество. Ако прочетем внимателно изповедите, които хората правят по време на събранията, те включват не само признания в общочовешки грехове като убийство, прелюбодейство, кражба, лъжа и проява на насилие, но и разказване на мръсни шеги, издържането на наложница, ранен брак, робовладелство, алкохолизъм, тютюнопушене, поклонение на предците и следване на суеверия. Повечето са практики и действия, които не са считани за непристойни според традиционния морал на династия Чосон.
Например, г-н Ким от Сеул изразява вярата си като отпраща наложницата си, спира с алкохола и хазарта и изхвърля любимата си лула. Друг мъж, който има наложница от 10 години и дори има деца от нея, след събрание в гр. Хонсон осъзнава, че е грях да имаш наложница, отпраща я и отива в Сеул, за да учи медицина. В гр. Канхуа полицейският инспектор Чо Санчон (조상정) стига до извода, че робовладелството е варварски акт. Донася в църквата документа, с който е закупил робиня, изгаря го и й дава свободата. След това и двамата стават християни. В гр. Йонбьон една жена има робини – майка и дъщеря, закупени на висока цена. Тя дава свободата и на двете, но майката решава да остане с бившата си господарка. Когато дъщерята се жени, жената й дава дарове като на собствена дъщеря (Ким Текуон, 2007). Тези записки показват, че корейските християни стават носители на нов вид етика и морал.
Друго проявление на съживлението е надигане на движение за компенсиране за щетите. Един интересен феномен в корейската църква е, че след като хората масово изповядват публично греховете си, не стигат само до тук, но започват да обикалят и да издирват хората, на които са нанесли щета. Има много примери за връщане на пари и откраднати предмети и искане на прошка за нанесена обида. Например мъж, познат като комарджия, връща цялостно сума, която дължи на брат си. Младеж, който докато работи в златна мина, системно краде и е натрупал значително количество злато, след като приема Христос, връща присвоеното злато, като с това рискува да загуби свободата си. За щастие, началникът му го оставя на работа и му гласува още по-голямо доверие.
Самите мисионери са изумени как новоповярвалите обикалят из градовете да търсят хората, които са обидили или ограбили. Много корейци връщат на мисионерите предмети, които са си присвоили от тях. След това самите вярващи поставят много високи критерии за морал и започват сами да разискват помежду си въпроси като ранните бракове, образованието, моралната чистота и тютюнопушенето. Така се стига до следващ ефект от съживлението, а именно налагане в църквите на забрана за консумация на алкохол и употреба на цигари. Корейските църкви се надигат и започват да пропагандират по медиите за лошия ефект от цигарите и алкохола и да изключват от средите си тези, които въпреки предупрежденията нарушават забраната. Призиви за въздържание от тези пороци се откриват и в корейските християнски химни.
Стига се и до драстични мерки от страна на християните да ограничат влиянието на вредни субстанции. През 1928 г. пастор Сон Сансок (송상석), председател на Асоциацията по контрола, основана от презвитерианската църква, разрязва средния пръст на лявата си ръка и пише писмо с кръвта си към властите да забранят употребата на алкохол и цигари от непълнолетни. Това се случва, когато Корея вече е от 18 години под японска окупация. Всъщност, в Япония такъв закон съществува от 1900 г., но той не се спазва стриктно в окупираната територия и дори властите изнасят всички порочни практики в Корея. Легализират проституцията, изграждат улици с червени фенери, разрешават употребата на наркотици и водят населението до обедняване. Корейските църкви активно се противопоставят на всички тези практики на окупаторите. Те застават на позиция против наркотиците, наложническата система, проституцията и хазарта. Наркотиците се разпространяват на Корейския полуостров от 1892 г. и през 1904 г. вече представляват сериозен проблем. През 1916 г. властите легализират проституцията, която достига до цялата територия. През 1922 г. само в Сеул на улицата работят 766 японски момичета и 12 000 корейки (Ким Текуон, 2007). Християните продължават да призовават за премахването на улиците с червени фенери, да се забранят всички вредни субстанции, за да се запази обществото. През 1923 г. в Пхенян се събират 12 YMCA организации, които надигат глас против пороците и наложническата система. Много подобни организации се създават на полуострова да призовават за морална и духовна чистота. Властите им се противопоставят и до края на японското управление корейската църква не успява да надделее. Това се случва чак след освобождението от японската окупация.
Църквата се противопоставя и на практиката за издържане на наложници. В резултат на това през 1915 г. е приет закон наложниците да не бъдат включвани в семейния регистър, но едва през 1943 г. наличието на наложница е прието в съда като основание за развод и през 1953 г. се счита като акт на прелюбодейство и може да се твърди, че изчезва като практика през 60-те години на ХХ в. Въпреки че тази система за поддържане на няколко съпруги е призната в обществото, в християнските среди тя е напълно отречена, а хора, които нарушават правилото да имат само една съпруга, са изключвани дисциплинарно за няколко месеца от общността. Църквата доктринализира моногамията като нарушаване на Седмата Божия заповед, което по него време е нещо революционно за корейското общество.
Християнската църква се противопоставя и на суеверните практики и идолопоклонството, които са общоприети преди съживлението от 1907 г.
Наблюдават се и още ефекти от надигналото се движение за приемане на християнството в началото на ХХ в., а именно: стремеж за реформиране на обществото, повишаване на статута на жената, премахване на класовата система, стремеж за постигане на по-високо образование, промяна в светогледната система, национализъм, промяна на възгледите на мисионерите за Корея. Именно поради промените в Пхенян, град, в който в началото на века се ширят наркотиците и проституцията, е започнал да се нарича Ерусалим на Изтока, а Корея, която тогава носи името Чосон (Chosеon), да се нарича The Chosen (Избраната) (Съживление, 2007).
Съживлението в Пхенян дава тласък и за съживлението в Манджурия в Китай. Именно тогава се поставя и традицията за изпращане на корейски мисионери в чужбина. През 1907 г. в презвитерианската църква е решено И Кипун (이기풍) да бъде изпратен на о-в Чеджу, най-големия корейски остров. След това корейската църква продължава да изпраща мисионери в Япония, Владивосток и Китай, което я прави църква, ориентирана към мисионерската дейност в по-близки и по-далечни места (Ким Йонхан, 2007).
Основен ефект от съживлението е обединението, което води в корейската църква между различните деноминации и между мисионери и корейци. В резултат на това започват да се правят обединени образователни и медицински проекти, мисии в чужбина, евангелизации и преводи на Библията.
Заключение
Духовното пробуждане в началото на ХХ в. в Корея се проявява като движение за изучаване на Библията, молитва и движение за покаяние и компенсиране на щетите. Личната промяна в живота на вярващите води до качествени промени и в корейското общество чрез противопоставяне на предишни практики и стремеж към чист и свят живот. Той включва въздържане от алкохол, цигари и наркотици. Благодарение на съживлението се променя и начина, по който се гледа на жената, като се отрича наложническата система. Корейската църква нараства бързо само за няколко години благодарение на единството между мисионерите и корейците. Въвеждат се практиките за ранна утринна молитва и за изпращането на корейски мисионери в чужбина.
Освен като духовно движение, то се проявява и като социално движение, тъй като се повишава интересът към образованието и издигането на позицията на жената. Въпреки че няколкото вълни на духовно пробуждане не са строго политически ангажирани, представителите на движението имат ясно изразена гражданска позиция, с която се противопоставят на японските власти, завзели напълно властта само няколко години по-късно.
Библиография
Андерсън, 1999, Gerald H. Anderson: Biographical Dictionary of Christian Missions, Eerdmans Pub Co.,1999.
Бакхолър, 2009: Mathew Backholer: Revival Fires and Awakenings. Thirty-Six Visitations of the Holy Spirit – A Call to Holiness, Prayer and Intercession for the Nations, Byfaith Media, 2009.
Блеър, 2017: William Newton Blair: The Korea Pentecost – And other Experiences on the Mission Field, The Pacific Gates University Press edition, 2017.
Голямото съживление, 2007: 2007년 평양대부흥 – in: http://www.1907revival.com/news/articleView.html?idxno=10045 – достъпен към 25.03.2021.
Движение, 2006: Разгръщане на милионното движение (백만인구령운동의 확산) – in: http://www.1907revival.com/news/articleView.html?idxno=148 – достъпен към 15.03.2021.
И Хьонхи, 1995: Събитието със 105-мата (이현희: 105인사건) – in: Енциклопедия по корейска народна култура (http://encykorea.aks.ac.kr/Contents/Index?contents_id=E0022233) – достъпен към 18.03.2021 г.
И Чаншик, 1997: Кил Сонджу (이장식: 길선주) – in: http://encykorea.aks.ac.kr/Contents/Item/E0008542 – достъпен към 26.03.2021.
Ким Йонхан, 2007: Корейското движение за духовно пробуждане, което изцяло променя страната (김영한: 한국을 뿌리째 뒤바꾼 영적 각성 운동) – in: https://www.christiantoday.co.kr/news/189637 – достъпен към 12.03.2021.
Ким Текуон, 2007: Кратка история на съживлението в ранната корейска църква (김태권: 한국 초대교회 부흥 약사) – in: Конференция по повод 100 години Корейско съживление (https://www.cjob.co.kr/christianity/569) – достъпен към 20.03.2021 г.
Ким Хуекуон, 2007: Огънят, който трябва да съживим от историята (김회권: 역사적 화석에서 되살려야 할 ‘불씨’) – in: списание Християнска мисъл (기독교사상), 01.2007 (http://www.gisang.net/bbs/board.php?bo_table=gisang_special&wr_id=356&main_visual_page=gisang) – достъпен към 15.03.2021.
Ли, 1907: Graham Lee: How the Spirit Came to Pyeng Yang, Korea, – in: https://www.path2prayer.com/revival-and-the-holy-spirit/the-korean-revival/pastor-graham-lees-testimony – достъпен към 22.02.2021.
Принос, 2003: В ранната корейска църква имаше дневен принос (한국 초대교회 ‘날 연보’ 헌신 있었다) – in: http://www.ecumenicalpress.co.kr/article.html?no=39629 – достъпен към 25.03.2021
Съживление, 2007: Голямото съживление в Пхенян през 1907 г. (1907 평양대부흥운동) – in: http://www.imdusa.org/for2007/aboutfor2007-3.html – достъпен към 22.03.2021.
[1] Например съживителните движения, ръководени от Джонатан Едуардс (Jonathan Edwards) и Джордж Уайтфийлд (George Whitefield) в Америка в периодите 1734-36 г., 1740-1742 г.
[2] Прозвището, което получава в Корея, е Хари Йонг (кор.: 하리 영; кит.: 谮翠薇).
[3] Ахан – човек, присвоил си незаконно имущество. Историята е описана в Библията, в книгата Исус Навиев 7 гл.
ВИЖ ОЩЕ ОТ Д-Р ЯНИЦА ИВАНОВА:
Rado's blog 