История на църквата 9 -7

от Евсевий Кесарийски

Глава 10

Премахването на тираните и думите, които те изговорили преди своята смърт

1. Обстоятелствата, които го подтикнали към подобни действия били следните. След като повече не бил в състояние да поддържа управлението, което незаслужено му било поверено, в следствие на липсата си на благоразумие и разбиране той ръководел по един повърхностен начин. И тъй като умът му бил неразумно и горделиво издигнат във всичко, дори към останалите императори в страната, които го превъзхождали във всяко отношение, по рождение, по обучение, в стойност и ум и най-вече, умереност и благочестие към истинския Бог, той започнал да се държи дръзко и да си приписва първото място.

2. Полудявайки в своята глупост той нарушил споразуменията, които бил сключил с Лициний и започнал непримирима война. След това за кратко време той довел всичко до объркване и разбунил всеки град и след като събрал цялата си сила от неизброимо множество войници той се впуснал в бой с него, въодушевявайки надеждите си с демони, които смятал за богове и с броя на войниците си.

3. Но когато се влязъл в бой той бил лишен от божието надзорничество и победата била дадена на Лициний, който по това време управлявал чрез единия и единствен Бог.

4. Първо, армията, на която разчитал била унищожена и когато всичките му стражи го оставили сам като побягнали при победителя той бързо и колакто е възможно по-тайно свалил императорските си одежди, които не му дохождали и по един страхлив, срамен и лишен от мъжество начин се смесил с тълпата и след това побягнал криейки се в полета и села. Но макар толкова да внимавал за своята безопасност той едва се спасил от ръцете на своите врагове откривайки чрез делата си, че божиите съдби са верни и истинни, както е казано: „Никой цар не се избавя чрез многочислена войска Силен мъж не се отървава чрез голямо юначество. Безполезен е конят за избавление, И чрез голямата си сила не може да избави никого.”

5. “Ето, окото на Господа е върху ония, които Му се боят, Върху ония, които се надяват на Неговата милост, За да избави от смърт душата им, И в глад да ги опази живи” (Пс. 33:17-19).

6. Така тиранинът покрит със срам се върнал в страната си. И отначало, в ужасна ярост, той посякъл мнозина свещеници и пророци на боговете, които преди това почитал и чийто пророчества го подтикнали да започне войната, като магьосници и измамници, а освен това и като застрашили неговата сигурност. След това както отдал слава на християнския бог и издал най-пълни и цялостни заповеди относно тяхната свобода той веднага бил повален от смъртоносна болест и никой не бил в състояние да намери лекарство, което да опази живота му. Законът издаден от него бил следният:

Копие от едикта на тиранина относно християните, преведен от римски език:

7. „Император Касий Гай Валерий Максимус Сарматик Пий Феликс, Инвикт Август. Вярваме, че никой не е останал невеж, но всеки, който погледне в миналото може да види и разбира, че по всеки начин и постоянно ние сме загрижени за жителите на нашите провинции и желаем те да притежават нещата, които са от особена важност за всички и за всеобща полза и с всичко, което спомага за доброто на страната и е в съгласие с вижданията на всички хора.

8. Затова когато по-рано ни стана ясно, че под претекста на отческа заповед, която божествените Диоклециан и Максимиан, издали събранията на християните да бъдат прекратени, се вършат множество изнудвания и фалшификации от официални лица и че тези злини постоянно нараствали във вреда на нашите провинции, за които сме особено загрижени да покажем подобаваща грижа, и че притежанията им в следствие на това намалявали миналата година бяха разпратени писма до управителите на всяка провинция, в които ние заявихме, че ако някой човек желае да следва подобна практика или да пази споменатата религия трябва да му бъде позволено без пречки да следва желанието си и той не трябва да бъде затрудняван или да му се пречи от никого и че всеки има свободата да прави без страх или подозрение това, което желае.

9. Но дори сега ние научаваме, че някои то съдиите са объркали заповедите ни, дали  са на поданиците ни причина да се съмняват в смисъла на нашите заповеди и са ги принудили да продължават твърде колебливо да пазят религиозните обичаи, които им са угодни.     

10. Следователно, за да може за в бъдеще всяко подозрение или водено от страх съмнение да бъде премахнато ние заповядваме този декрет да бъде публикуван, така че  да стане ясно, че всеки, който желае да приеме тази секта и религия може да направи това поради нашето позволение и че всеки както желае или му е угодно има позволение да практикува своята религия, която е избрал да следва поред обичая си. То също така му дава позволение да изгражда и божи домове.

11. Но за да може нашият дар да бъде дори още по-голям видя ни се добре да заповядаме и ако някоя къща или земя преди това е принадлежала по правило на християните и по заповед на нашите бащи е била конфискувана в някой град – без значение дали след това е била продадена или подарена  като дар на някого – всички тези неща трябва да бъдат възстановени на първоначалните им собственици, християните, за да може и в това всеки да види нашето благочестие и грижа.”

12. Тези са думите на тиранина обнародвани по-малко от година след като декретите против християните били гравирани на стълбове. И на този, на когото преди не много време ние изглеждахме като нечестиви окаяници, атеисти и врагове на живота, така че не бяхме допускани да живеем в никой град нито дори в остойностите или пустинята – от него бяха издадени декрети и заповеди в полза на християните и тези, които доскоро бяха унижавани с огън и меч, чрез диви зверове и хищни птици, в присъствието на самият тиранин и понасяха всяко мъчение и наказание и най-окаяна смърт като атеисти и нечестиви окаяници, сега бяха признати от него като пазители на религията и им беше позволено да градят църкви.  И самият тиранин засвидетелства и призна, че те притежават някакви права.

13. Направил подобни изповеди сякаш би получил някаква полза от тях, той пострадал вероятно по-малко отколкото ние бяхме принудени да понесем, и повален от неочаквания божий удар той починал по време на втората военна кампания.

14. Но краят му не бил като на някой военачалник, който докато воюва смело в битка за добродетел и приятели, често среща славна смърт. Понеже подобно на нечестивия божий враг докато армията все още се намирала на полето оставайки у дома и криейки се понесъл наказанието, което заслужавал. Понеже той бил покосен от Бога  с болки и мъчения в цялото си тяло, паднал на земята отслабнал от глад докато всичката му плът се разложила от невидимия изпратен от Бога огън, така че цялостния му изглед се изменил и останал само един образ сведен от времето до формата на скелет от сухи кости. Така присъстващите можели да мислят за тялото му като за гроб на душата, която била погребана във вече мъртво и напълно разложило се тяло.

15. И докато жегата все още поглъщала костния му мозък очите му изскочили и паднали оставяйки го сляп. Тогава все още дишайки и доброволно изповядвайки се на Господа той призовал смъртта и най-накрая, след като признал, че справедливо понася тези неща поради войната си против Христос, издишал последния си дъх.