Защо социалната справедливост не е библейската справедливост


от Радостин Марчев

Провокативното заглавие съвпада с името на една сравнително кратка книга, която току що завършвам. Трябва да призная, че рядко ми се е случвало да остана с толкова противоречиви впечатления.

Авторът, Скот Алън, президент на организацията Disciple Nations Alliance, твърди, че през последните десетилетия в западното общество тихо се е извършила една подмяна на понятията. В този смисъл той не казва, че социалната справедливост няма библейски основания или че Библията не говори много за социална справедливост – точно обратното. Това, което Алън казва е, че в настоящия момент под социална справедливост се разбира преразпределение на благата от приеманите за привилегировани категории (бели, мъже) към потисканите (цветнокожи, жени, LGBT+). Той свързва това с влиянието на т. нар. „културен марксизъм” идващ от „франкфурктската школа” и „критичната теория” (critical theory),  която до голяма степен е завладяла университетите и оказва влияние върху предефиниране на понятия в цялостното общество. Тактиката на тези движения, сред които важна роля играе  Black Lives Matter, е новата  cancel култура, която се гради на обвинения, отричане, вменяване чувство на вина. Така крайната цел се оказва унижаване и унищожаване на приемания за враг вместо съвместно съжителство на хора и групи, които макар и различни се приемат една друга. Последно, опасението на Алън е, че голяма част от християните – вкл. евангелските християни в Америка – са приели този светоглед и така, без да осъзнават това, участва в една дълбоко нехристиянска дейност.

Това, което Скот Алън казва за същността на библейската справедливост аз намирам за правилно и вярно. Напълно подкрепям и неговото виждане, че християнската вяра не трябва да противопоставя проповядването на благовестието на грижата за слабите, бедните и потиснатите. Още по-свеж е неговият призив християните да се ангажират с културата, в която живеят вместо да се изолират в християнски гета. Освен това Алън очевидно е способен на нюансирано мислене. Той ясно казва, че съзнава съществуването на реалности като скрит (вкл. структурен) расизъм и огромното влияние, което средата оказва за формиране на личността – нещо, което трябва да се има предвид наред с изтъкването на личния избор. Накрая, доколкото мога да преценя, тенденциите, които той описва като негативни са в една или друга степен реални.

В същото време аз оставам с впечатлението, че в големи части от книгата той въпреки това работи с черно-бели категории. Лично аз не съм в състояние да посоча нито един евангелски християни (вкл. споменатите от автора), който да приема цялостно „дяволското” учение, което той подробно описва. Това, което някои християни правят е да са съгласни, че има неща, които личности или мисловни школи нехристиянски или дори антихристиянски по своята цялостна същност все пак са разбрали добре и правилно. Марксизмът може да е последното нещо, което християните могат да приемат, но ударението, което той поставя върху влиянието на средата за формиране на личността е нещо, което склонните към прекален индивидуализъм и акцентиращи личния избор западни християни може би трябва да чуят. Парадигмата за виновния по презумпция в расизъм и сексизъм бял мъж може да е погрешна, но вероятно не е невъзможно в някои части на нашите общества действително да присъстват подобни реалности на расизъм и сексизъм, а в дадени обществени структури да съществуват проблеми, които подпомагат това. И цялостното изземване на средствата и благата за производство от държавата и тяхното равно последващо преразпределение може да е ужасна от икономическа гледна точка идея, но това не означава, че всякаква форма на преразпределение трябва да бъде изцяло погрешна (в тази връзка виж чудесните бележки на Роджър Олъсн ТУК). Всъщност аналогията с ромите в България покрива повечето ако не и всички споменати току що неща. В този смисъл аз намирам критиката на Алън на някои християни (особено на Ерик Мейсън и неговата книга Woke Church: An Urgent Call for Christians in America to Confront Racism and Injustice) за едновременно наивна и нечестна. Всъщност моето смътно усещане е, че макар да отрича cancel културата на моменти Алън не се колебае да се възползва от нея – вкл. когато използва като плашила определени изрази, за да предизвиква отрицателни асоциации без да уточнява, че те могат да се разбират по различен начин (Отново виж примера с critical race theory даден от Роджър Олсън).

По-нататък, струва ми се, че краткият анализ на постмодернизма като способстващ подобни съвременни тенденции е най-малкото едностранчив. Не само, че постмодернизма е понятие, което съвсем не е лесно да се дефинира или идентифицира изцяло с автори като Дерида или Фокалт, но и една от най-забележителните му характеристики е алергията му към метанаративи. В този смисъл постмодернизма едва ли е ней-добрата среда за развитие на марксизма, който представлява именно силно изявен метанаратив. Още по-малко вероятно ми се вижда твърдението, че големите и богати корпорации в Америка и западния свят подкрепят подобно марксистко учение, което носи със себе си именно идеята за изземване на богатствата от тях и преразпределението им на други хора. Всъщност личното и впечатление е, че всеки американец, който чуе, че подкрепя национализация или някакво друго подобно преразпределение ще умре от смях. Накрая, на моменти чисто богословските убеждения на автора си казват думата по един не особено привлекателен начин. Когато достига до негативните цели на съвременната социална справедливост той посочва разрушаването на традиционното семейство като тази тенденция в църквите според него се изразява с отхвърлянето на водачеството на мъжа. Внушаваните изводите за егалитарния прочит на библейските доказателства са достатъчно ясни.

Както казах, завършвам книгата със смесени и много противоречиви чувства. Усещането ми е, че всъщност Скот Алън е по-дълбок и по-нюансиран в своите виждания от това, което показва. Възможно е причината да е сравнително малкия формат (едва около 200 стр. – крайно недостатъчни за подобна тема или по-скоро палитра от теми). Но в настоящия вид на книгата аз виждам прекалено много опростяване, черно бяло представяне и абсолютизъм от вида или/или. А реалността обикновено е по-сложна – много по-сложна.               

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.