от Евсевий Кесарийски
Глава 9
Победата на възлюбения от Бога император
1. Така когато Константин, когото ние вече споменахме[1] като император, роден от император, благочестив син на най-благочестив и добродетелен баща, и Лициний, втория след него – двама възлюбени от Бога императори, почитани еднакво заради своят разум и благочестие – били подбудени срещу двамата най-нечестиви тирани от Бога, върховният владетел и спасител на всички и започнали официална война против тях имайки за свой съюзник Бог, Максентий бил победен в Рим от Константин по един забележителен начин и източният тиранин не го надживял много, а срещнал една най-срамна смърт от ръката на Лициний, който все още не бил изгубил разума си.
2. Константин, който бил висшестоящ по достойнство и имперски ранг първоначално се смилил над потисканите в Рим хора и след като отправил молитва към небесния Бог и Неговото Слово, Самият Исус Христос, спасителят на всички, като към свой помощник, той потеглил с цялата си армия възнамерявайки да възстанови древната свобода на римляните.
3. Максентий уповавайки се повече на магическо изкуство отколкото на верността на поданиците си не смеел да излезе извън градските порти, но укрепил всяко място, област и град, които му били подчинени в остойностите на Рим и в цяла Италия с голямо множество войници. Но императорът разчитайки на божията помощ нападнал първата, втората и третата армия на тиранина и ги победил всичките. И след като преминал през по-голямата част от Италия той вече наближавал Рим.
4. Тогава, за да не бъде принуден да воюва против римляните заради тиранина самият Бог извел последния, сякаш воден на верига, на известно разстояние пред портите и потвърдил заплахите срещу неччетивеца, които още от древността били записани в светите книги – наистина считани от повечето за мит, но вярвани от верните – потвърдил ги, с една дума, чрез едно дело, което показал на всички, вярващи и невярващи, които видели чудото с очите си.
5. Така както по времето на самият Мойсей и на древния уповаващ на Бога еврейски народ „Той хвърлил коня и ездача му в морето, морето ги погълна и ги покри с водите си” (Изход 15:4-5) по същия начин и Максентий заедно със своите войници и телохранители „потъна във водата като камък” когато побягнал пред силата на Бога, който бил с Константин и преминавал през една лежаща на пътя му река, над която той бил направил мост от лодки подготвяйки по този начин собствената си гибел.
6. За него мога да кажа едно нещо: „Изкопал е ров и направил го дълбок; Но той сам ще падне в ямата, която направи. Нечестието му ще се върне на самата негова глава, И насилието му ще слезе на самото негово теме” (Псалм 7:15-16).
7. Така мостът над реката се скъсал, преминаващите паднали и веднага лодките заедно с тези в тях изчезнали в дълбините, a най-нечестивият сред тях преди всички. Тогава щитоносците, които били с него както предсказва пророкът: „потънали като камък в дълбоките води” (Изход 15:10), така че този, който получил победата от Бога, ако не с думи, поне с дела, подобно на Мойсей, великият божий служител и хората, които били с него, удачно пели така както пели и за великият древен тиранин казвайки: „Нека да пеем на Господа понеже Той велико възвеличи Себе Си , конят и ездачът му хвърли в морето. Той е мой помощник и защитник и стана ми спасение” (Изход 15:1)[2] и „Кой е подобен на Тебе, Господи, между боговете? Кой е подобен на Тебе, славен в светост, Дивен та да Те възпяват, правещ чудеса?” (Изход 15:11).
8. Тези и други подобни хваления изпял на Бога Константин със самите си дела, владетеля на вселената и автор на неговата победа, докато триумфално влизал в Рим.
9. Веднага всички членове на Сената и други най-почитани мъже заедно с целия римски народ ведно с жените и децата, го посрещнали като техен избавител, спасител и благодетел с блестящи очи и цяла душа, с радостни викове и неизказана радост.
10. Но той, като човек притежаващ свойствено благочестие спрямо Бога не се зарадвал на виковете нито се възгордял от похвалите, но разбирайки, че помощта му е от Бога веднага заповядал един трофей на страданията на спасителя да бъде сложен в ръцете на собствената му статуя.
11. И когато я поставил със спасителния знак на кръста в десницата си на най-видното място в Рим, той заповядал следният надпис да бъде поставен върху нея на римски език: “С този почетен знак, истинския символ на смелост, аз спасих и освободих градът ви за игото на тиранина. И давайки свобода на Сената и на римския народ аз им върнах древната забележимост и слава.”
12. След това самият Константин и заедно с него император Лициний, който все още не бил споходен от лудостта, в която след това изпаднал, хвалейки Бога както автор на благословението си, с една воля и един ум съставили най-пълния и цялостен декрет за християните и изпратили известие за чудесата, които Бог извършил за тях и за победата над тиранина заедно с копие от декрета до Максимин, който все още владеел изтока и се преструвал на техен приятел.
13. Той, като един тиранин, бил дълбоко наранен от това, което научил. Но понеже не желаел да да се покори на други хора, нито пък, от друга страна, да откаже това, което било заповядано, поради страх от тези, които го заповядвали, сякаш със своя собствена власт той се обърнал с принуда към подчинените му управители с тази първа заповед относно християните лъжливо приписвайки си неща, които никога не бил извършвал.
Копие от превода на писмото на тиранина Максимин.
14. „Йовий Максимин Август до Сабин. Уверен съм, че е явно както на твоя твърдост така и на всички хора, че нашите господари Диоклециан и Максимиан, нашите бащи, когато видели че почти всички хора изоставили поклонението на боговете и се прилепили към благочестието на християните справедливо постановили всички, които са изоставили поклонението на тези безсмъртни богове да бъдат подложени на обществено порицание и наказание за да се върнат към почитта към боговете.
15. Но когато аз за първи път дойдох на изток с добри намерения и научих, че на някои места твърде много хора, които са в състояние да изпълняват публични задължения са прогонени от съдиите поради гореспоменатата причина аз заповядах на всеки един от съдиите оттук нататък никой да не се отнася жестоко към жителите на провинциите, а по-скоро да ги привличат към поклонение на боговете чрез ласкателство и увещание.
16. Тогава когато в съгласие моята наредба тези заповеди бяха изпълнени от съдиите никой от живеещите на изток не беше прокуждан или обиждан, а те по-скоро се връщаха обратно към поклонението на боговете понеже против тях не беше използвана никаква жестокост.
17. Но след това когато миналата година отидох с добро намерение в Никомедия и останах там известно време, жителите на града дойдоха при мен носейки образи на боговете и искрено умолявайки ме такива хора да не бъдат допускани да живеят в техните предели.
18. Но когато научих, че много хора от тази религия живеят в тази страна аз отговорих, че съм им твърде благодарен, но смятам, че това не е предлагано от всички и следователно ако има някои, които упорстват в това суеверие те могат да правят каквото им е угодно дори ако самият аз бих желал те да се обърнат към поклонението на боговете.
19. Въпреки това счетох за необходимо да дам приятелски отговор на жителите на Никомедия и на другите градове, които толкова ревностно ми представиха същата петиция, а именно, никой християнин да не живее в градовете им – както понеже това е било следвано от всички древни императори и понеже е угодно на боговете, чрез които всички хора и управления живеят – и да подкрепя молбата им, която те изказаха относно поклонението на техните богове.
20. Затова, макар преди това да бяха изпратени специални писма до твоя посветеност и по подобен начин да бяха дадени заповеди да не бъдат предприемани строги мерки в тези провинции, които желаят да следват подобно поведение, а да бъдат третирани с кротост и умереност, въпреки това, за да не понасят те обиди и насилие от висшестоящите или от някои други хора аз реших да напомня на твоя твърдост с това писмо, че ти трябва да водиш нашите провинции към грижа за боговете по-скоро чрез ласкателство и увещание.
21. Затова ако някой по свой собствен избор реши да приеме поклонението на боговете удачно е такъв да бъде приветстван, но ако някой желае да следва собствената си религия такъв остави да постъпва според собствената си воля.
22. Затова подобава на твоята посветеност да пазиш това, което ти е заповядано и да следиш никой да не получава власт да насилва жителите на нашите провинции с обиди и заплахи тъй както, какво вече писах, подобава да ги връщаме към поклонение на боговете чрез увещание и ласкателство. Но за да достигне тази наша заповед до всички провинции твоя отговорност е да я прогласиш и като едикт издаден от самия теб.”
23. Тъй като бил заставен да направи това по необходимост и не издал заповядалата по собствена воля той не бил считан от никого за искрен и заслужаващ доверие понеже вече бил показал измамно и променливо отношение при предишни подобни случаи.
24. Затова никой от нашите не се втурнал да прави събрания или дори да се покаже публично понеже заповедта му не гарантирала това, а само заповядвала на войниците да се въздържат да причиняват вреда и не казвала, че ние можем да се събираме или да вършим обичайните си дела.
25. Константин и Лициний обаче, защитниците на мира и благочестието, били заповядали той да направи това и чрез едикти и заповеди го били позволили на всичките си поданици. Но този най-нечестив човек избрал да не се покори за това докато, бивайки воден от божия съд най-накрая бил принуден да го направи против волята си.
[1] Виж книга 8, гл. 13.
[2] Евсевий следва LXX, който значително се различава от еврейския текст.
Rado's blog 