Кой е добър християнин?


от Радостин Марчев

Нека да кажа още от самото начало, че намирам въпросът за глупав. Никой християнин не е добър – никой не става християни понеже е добър нито продължава да е такъв понеже успешно покрива някакви критерии основани на лични постижения. Както казва един богослужебен текст: „Ние не сме достойни да събираме дори трохите под Твоята трапеза. Идваме при теб не поради нашите добри дела, а заради Твоите благи милости.” Подобно мислене превръща благодатта в закон и автоматично прехвърля дискусията в тема различна от християнството. Предполагам, че това е ясно на повечето четящи тук. Въпреки това ние оценяваме качеството на християнския живот на хората около нас. Много може да се каже дали това въобще е редно („Кой си ти, що съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада”- Римляни 14:4.), но пък е трудно да се спори, че често, съзнателно или не, всички го правим.

Това, което е по-интересно за мен са критериите, според които оценяваме. До известна степен те са лични, но всяка църковна общност създава култура, която съдържа в себе си подобни критерии. Само по себе си това не е добро или лошо – то е неизбежно когато група хора се събират заедно и по никакъв начин не е ограничено до църква. Съдържанието на самите критерии обаче е съвсем различен въпрос.

Бил съм в църкви, които са превърнали в тест за християнска вярност и зрялост редовното посещение на богослужение. Други критерии, които могат да се срещнат са доколко човекът е верен на и се съгласява с църковното ръководство, създава ли проблеми, плаща ли десятък и т.н.  Това никога не се казва в пряк текст, но обикновено посланието е достатъчно ясно.

Когато създадем църковна култура, която предава погрешно послание за християнски растеж – и всички споменати по-горе са неправилни – това може да окаже изключително негативно влияние върху християнския живот на членовете на общността понеже гласно или безгласно сочим в погрешна посока.

Напълно е възможно да имаме църква пълна с редовни посетители, които обаче не растат в Христос. Напълно е възможно да имаме и богат, щедър спонсор, чийто живот не показва христоподобие. И далеч не винаги повдигнатите въпроси или различното мнение са белег на незрялост или бунт. От друга страна можем да имаме хора пълни със слабости, лични проблеми или възстановяващи се от психически травми или зависимости. Бог може да премахне следствията от тези неща изведнъж, но рядко прави така. Обикновено човекът трябва да извърви дълъг и труден път, в който прави грешки и създава проблеми, но е истински, растящ християнин, който може би стои пред Бога по-добре от мнозина други. Това може да е така дори човекът никога да не се възстанови напълно. По подобен начин един тийнейджър може да преживее през труден пубертет и да премине пред бунт търсене на себе си, но през цялото време да познава Христос. Това няма да направи този период задължително по-лесен нито той ще изглежда примерно дете и често може да поставя под съмнение или да нарушава правилата –църковни, училищни или някакви други.    

Самият аз като християнин нерядко съм поставял под съмнение мнения и решения, постоянно съм задавал въпроси, оспорвал съм отворите, които съм получавал и съм сигурен, че често съм бил истински „трън в плътта” за околните. Нерядко съм вземал погрешни решения и съм настоявал, че те всъщност са правилни. Там където това е било провокирано от ревност Бог милостиво е намирал начин да го използва за мое изграждане – макар че това не ми е спестило доста трудни моменти и понякога ми е струвало скъпо. Но като цяло аз често не съм се чувствал уютно с негласните критерии в доста църкви и нерядко съм бил оценяван като повече или по-малко неблагонадежден.

Затова ми се струва, че ние трябва да положим усилие нашите църкви и културата в тях да отразяват божията благодат, която стои в основата на християнския живот. Доколкото можем да си позволим критерии за оценка те трябва да са свързани с личната връзка с Христос (нещо съвсем различно от частна връзка, която не оставя място за друг освен за мен и Бога – и евентуално за някой друг, когото реша да допусна) и в ученичество изразяващо се в растеж в Него (отново, нещо много различно от „добро поведение”). Това е истинско изпитание понеже нерядко ще ни поставя в компания на хора, които може (поне за момента) да няма какво да ни предложат освен проблеми. Но точно това е благодатта. И точно тези хора понякога може да се окажат  „добрите” християни.   

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.