Какво е TOV църква?


от Радостин Марчев

Вчера си дадох сметка, че цели 30 години от живота ми са свързани с евангелската християнска (суб)култура в България. Това е много време. В малка страна като нашата то е напълно достатъчно, за да имаш доста добра представа кой кой и къде как се случват нещата. През това време съм срещал много чудесни християни и църкви. Срещал съм и други, които не са били такива. Казвам това, за да е напълно ясно, че по-долу не правя опит за обобщаване – такова просто не може да се направи.

През 2020 г. известният богослов и автор Скот МакНайт публикува една забележителна малка книжа озаглавена „Църква наречена TOV” (A church called TOV). Странната дума TOV  е еврейска и означава „добър,” макар че значението й е по-богато и нюансирано. Това, което авторът най-общо казва е, че Христовата църква, намираща своето изражение във всяка местна общност, е призована да бъде добра – да бъде TOV. За съжаление реалност далеч не винаги е такава. МакНайт казва в прав тест, че има църкви, които вместо TOV са станали токсични. След това, привеждайки пример след пример от своята собствена американска действителност, той посвещава половината книга на обяснение какво характеризира подобна токсична църква – неща като нарцисизъм, лично его на водача и желание да изпъква и да бъде известен, власт основана на страх и сплашване на хората, приоритизиране на организацията над хората, които я съставляват, отказ от прозрачност и ясна отчетност, обявяване за враг на всеки, който не е съгласен с мнението на водача, неспособност да се приема (и дори търси) критика и прикриване на грешките в организацията поради страх за доброто й име ако те станат известни. Тези неща могат да се проявяват в различна степен и форма, но когато поне някои от тях са налице те създават една култура, която не само характеризира дадена църква, но и оказва влияние на всички, които са част от нея.

След това, във втората част, МакНайт представя обратната страна – какво характеризира една TOV култура. Тук той поставя неща както насърчаване на състраданието към другите, приоритизиране на благодатта, поставяне на хората на първо място, казване на истината дори когато тя не е добра за църквата, търсене на справедливост – вкл. за тези, които нямат силата да я получат, ударение върху служението вместо на лидерството (със съвсем удачна критика върху скорошната лудост свързана с последното) и в крайна сметка чрез всичко това търси христоподобие.

Личният ми опит казва, че това, което говори Скот Макнайт е съвсем вярно – културата оказва влияние върху всеки, който се е потопил в нея. Невъзможно е да бъдеше част от токсична култура без това да те засегне. Аналогично, невъзможно е да бъдеш част от TOV култура без да попиеш нещо от нея. В този смисъл хората в една църква не просто формират нейната култура – те самите биват формирани от нея. Нещо повече, промяната на една култура е нещо бавно и трудно – то никога не може да се случи за кратко време или просто с добавяне на някаква нова инициатива и църковна дейност. Но промяната не е невъзможна.

Това, което МакНайт казва не е приятно и леко четиво – то е горчива, но необходима хапка, която християните трябва да преглътнат. Твърде често нашите църкви не са TOV, културата в тях е (повече или по-малко) токсична, водачи с прекалено голямо его никога не липсват, а свидетелството ни пред света далеч не винаги показва библейските добродетели. Историята с една известна финансова пирамида и телевизионния репортаж с уговорени от пастири гласове за определена политическа партия са само два от скорошните примери. И двата са много показателни с това, че тези практики бяха добре известни в християнските кръгове в продължение на години без да бъдат взети каквито и да е било мерки с изключение на няколко бели лястовици, които пишеха ли пишеха из нета. Спомням си, че няколко дена след репортажа по Нова телевизия един християнин ме попита дали мисля, че това е умишлена акция целяща да злепостави евангелските църкви. Всъщност моето мнение е, че случилото се е неизбежен резултат от опита ни да скрием неприятната истина, която знаем и нежеланието ни да търсим справедливост дори когато това може да покаже пред по-широката общественост нещо, което не ни се иска да излиза наяве.

Отново, аз не давам някаква обобщаваща оценка на евангелските църкви в България и както казах съм виждал как някои от тях реагират по правилен  и добър начин. Това, което казвам е, че токсичните водачи и култури са нещо неизбежно в падналия свят, в който живеем – вкл. в църквата, която носи името на Христос. Точно затова обаче ние трябва да чуем какво ни казва МакНайт и да започнем да се учим да ги разпознаваме и да реагираме правилно – което понякога може да означава да наричаме нещата с истинските им имена. Често няма лесен и прав път през тези неща, а понякога белезите могат да останат с нас за цял живот. Но това е TOV.    

2 thoughts on “Какво е TOV църква?

  1. Rado, Thanks for posting this. McKnight has some good insight. Here is a seminar I am signed on for that might be interesting for your readers: https://www.eventbrite.com/e/virtual-author-night-with-beth-allison-barr-kristin-kobes-du-mez-tickets-141362118903. We read Jesus and John Wayne some months ago, and Coralee is working on TOV right now with lots of good discussion and we are anxious to see what Barr has to say. We are looking forward to the forum. It seems that these three books and their authors are hitting at the center of some of the main issues of church. The John Wayne and Jesus title may not seem relevant for Europe, but I wonder what alliances have been struck between the political powers and ecclesiastical authorities through history that would mirror the principles duMez describes in her book. In our anticipation of returning to the country of our passport identity we are wondering what kind of mission field God is sending us to . . . And, as always, thanks for your good work in posting relevant and timely material for the church in Bulgaria. The message of goodness and kindness hits at the heart of what Jesus intended for church. Where this happens and the „one another’s“ of the New Testament are practiced, that’s where church is. Where they are not, there is no church. Sounds pretty simply and reductionistic when you look at the centuries of structure and organization we have built around the word „church“ that no longer has much to do with Jesus, it seems feasible and essential for another hopeful and perhaps final wide-sweeping harvest of people for God kingdom.

  2. Thank you, Ed. Good to hear from you as always.
    I really enjoyed the „Jesus and John Wayne“ although my impression is that the author sometimes overstate the case – or more precisely not always shows the characters she describes in their full light. But I am too remote to be sure. Anyway, now Tcveti is working on it.
    I checked the seminar with the three authors about a week ago but unfortunately the time doesn;t fit for me.
    Greetings to Coralee

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.