Да призовем евангелските свидетели


от Фред Сандърс

Преди да представя накратко съдържанието на тази книга искам да обясня нещо необикновено за метода, който следвам. Там където е възможно аз цитирам, обръщам се към и дебатирам с автори, които са евангелски протестанти. Постарал съм се да намеря колкото е възможно повече евангелски свидетели. И обновено избягвам да влизам в дискусии с представители на други християнски традиции. Не правя това понеже не зная или не съм впечатлен от тези различни традиции или защото смятам, че единствено евангелските гласове заслужават да бъде слушани. Не, причината, поради която давам предимство на тези автори вместо на някои други е понеже аз се опитвам да запозная евангелските християни с това, което е най-добро от собствената им традиция.

Тук във въведението аз казах, че евангелската традиция е цялостно тринитарна християнска традиция. Тази книга представя аргументите в подкрепа на това твърдение и свидетелите, които призовавам също помагат за неговото утвърждаване, представяйки пример след пример в подкрепа на факта, че исторически евангелските християни не само са били същностно тринитарни, но често и ясно съзнаващи своето страстно свидетелство за учението за Троицата и личният им опит с трите лица. Надявам се резултатът да е едно обширно свидетелство, в което евангелски протестанти от последните няколко века се изправят и дават своето свидетелство за Троицата. Всеки читател може да затвори тази книга с един дълъг списък от велики, по-стари евангелски автори говорещи за Троицата, които може да прочете.

В книгата са включени няколко кратки примерни изследвания на влиятелни евангелски фигури обикновено озаглавени „Тринитарното богословие на…” На удачните им места ние ще изследваме тринитарното богословие на К. С. Луис, Франсис Шефър, Сузана Уесли, Д. И. Пакър, Осуалд Чеймбърс, автори на „Фундаментите” и т.н. Някои от тах са били твърде красноречиви за дълбочината на своето тринитарно посвещение и заслужават да бъдат цитирани. Джеймс Пакър например не се нуждае от никой друг, който да пише за неговото тринитарно богословие! Били Греъм от друга страна е бил активен евнагелизатор, твърде зает с работата на живота си, за да спре и да обясни на едно по-теоретично ниво как всичко, което прави в своята евангелизация и ученичество предполага Троицата. Всъщност той има да каже за Троицата повече отколкото биха очаквали повечето хора и следвайки това, което той е казал по въпроса е доста лесно да свържем точките с неговата практика. Тринитарното приемане присъства и може да бъде открито под самата повърхност. Греъм  е чудесен пример за евангелски християнин, който е толкова съсредоточен да бъде тринитарен в своята практика, че често не обяснява достатъчно ясно богословските приемания стоящи зад това, което върши.

С други думи евангелското наследство вече разполага с всичко необходимо, за да бъде здраво тринитарно. Говорейки за себе си това, което излагам тук е едно учение за Троицата, което първоначално съм научил на най-различни места: една църква на евангелието до четирите краища, след това в едно методистко младежко съживление, следвано от надденоминациона църква, харизматична почивка и парацърквони групи като Кемпъс Крусейд фор Крайст. Аз съм донякъде заострил, задълбочил и обогатил това богословие чрез висше богословско образование и по-широко четене, но самите неща не са стигнали до мен посредством академично изучаване на богословие. Те са ми били дадени от ранно детство от евангелската ми църковна култура. Не желая да прикривам тези ранни следи,  за да не отблъсна днешните млади евангелски християни от аромата на Троицата там където е най-вероятно те да го доловят. Това е причината цитатите в тази книга да са най-вече от евангелски автори. Постоянното сочене на тези „местни” светии е друг начин да покажа на евангелските християни, че те вече са заобиколени от една тринитарна реалност. Книгите, които вече имаме на нашите лавици са достатъчни, за да ни научат да бъдем тринитарни християни и винаги са били. Думите на Отца, Сина и светия Дух не са далеч от вас. Ако сте евангелски християнин и четете тази книга вие сте потопени в тях.

Както всеки знае терминът евангелски християнин е спорен исторически и социологически. Каквото и да означава той и каквото и по-широко значение да може се свърже с него, едно от нещата, които той включва е „протестант”. В резултат на това решението да се обърна основно към евангелски свидетели означава, че малко от моите източници ще са по-стари от Реформацията случила се през 16 век. Помнете, това ограничаване единствено до евангелски източници има за цел да постави ударение. Но дори и с цел да покажа дълбочината и богатството на евангелското християнство ограничението до последните 500 години е донякъде прекалено ограничаващо. Поради тази причина тук там в книгата аз ще цитирам някои по-стари, предшестващи Реформацията източници. Би било късогледо да се ограничим до последната 1/3 от християнската традиция дори когато се чувстваме най-запознати с нея. Принципите ми на избор са достатъчно ясни, но „глупавата последователност е присъща на малките умове” и учението за Троицата не е място за малки умове. Съществуват още 1500 години велика християнска мисъл и живот разпростиращи се далеч отвъд последните няколко века (както самите реформатори, тези велики тълкуватели на патристичното и средновековното наследство, са казвали).

Дори за да подчертаем дадена идея няма начин да пропуснем Ириней (втори век), да заобиколим Атанасий (четвърти век) или да прескочим Августин (пети век). Тома Аквински (тринадесети век) е толкова забележителен, че би било проява на инат и сектанство да откажем неговата помощ за настоящия ни проект. Тези класически богослови са важни като основа за евангелското тринитаринаство, но аз ги оставям на заден план и почти не ги цитирам. Дори някои по-скорошни приноси са незаменими. Колкото по-добро разбиране за Троицата имаме толкова по-добре ще се чувстваме с великата християнска традиция и повече ще ни принадлежат всички тези  християни от всички векове.

Понеже израза евангелски християни е спорен е станало обичайно да се казва, че той не означава особено много. Със сигурност с нещастният израз е злоупотребявало и той е бил разтяган във всички посоки. Бил е използван за установяване на социални граници. Бил е декоструиран и неговите нови дефиниции са били предефинирани. Бил е употребяван за политически цели в речи и в социалните медии. Той продължава да се използва като определение, като спирачка за мисленето, като подигравателна дума, като себепоздравление, като маркетингов трик и като обида. Мъртъв ли е тогава нещастният израз? Не повече от обикновено. Всъщност той дори не е особено болен. Можем да намерим известна утеха както научим, че Б. Б. Уорфийлд го е нарекъл „смъртно болен, ако не е напълно мъртъв” поради „липса на грижа” още през 1916. „Изглежда никой вече не знае какво означава той[1].” Въпреки това Уорфийлд оставил едно наследство от забележителни евангелски писания и както и да очертаваме конфесионалните граници ние разпознаваме този факт когато се срещнем с него.

Относно целта на тази книга. Нямам намерение да воювам за това какво означава евангелски християнин или дори да дефинирам особено прецизно израза освен да обърна внимание на читателите, че аз го използвам в определени граници. За мен в него влизат всякакви видове пиетисти, ривайвалисти, харизматици, петдесетници, баптисти и холинес проповедници заедно с някои наследници на водещите реформатори и реформираните църкви както и евангелските англикани. Може да е трудно да си представим разговор между принстънеца Уорфойлд и холинес проповедничката Аманда Смит, но ето един такъв – разговорът за Троицата. Тук арминианството и калвинизма са в съюз заедно със стриктните стари фундаменталисти и техните неоевангелски наследници, които не биха искали да бъдат виждани заедно с тях на публично място. Някои читатели може да искат да изключат някои от свидетелите от тази евангелска категория и това е тяхно право. Но ние първо ще хвърлим мрежата колкото е възможно по-широко с по-малък интерес в дефинирането на евангелското християнство отколкото в неговото представяне и особено на тринитарния му характер.


[1] B. Warfield, “Redeemer and Redemption,” in The Person and Work of Christ (Philadelphia: Presbyterian and Reformed, 1950), 345.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.