от Фред Сандърс
Представете си една екуменическа Олимпиада, в която всички клонове и деноминации на християнската църква се събират заедно за едно приятелско, световно състезание. Някои църкви биха били естествено подготвени да се завърнат у дома със златни медали в определени категории, оставяйки други на свой ред да оберат златото в областите където са естествено надарени. Как биха се класирали евангелските християни? Повечето от тях вероятно биха направили добре да не очакват злато в области като литургия, историческо съзнание или сакраментално проникновение. Може би би било сардонически забавно да наблюдаваме как зле подготвени и нещастни отбори се състезават в спортове, в което нямат шансове за победа, подобно на народи, в чийто земи не вали сняг се опитват да се пързалят с бобслей. Литературата на съвременната евангелска себеирония е пълна с подобен вид хумор.
Но какво да кажем са състезанията, в които евангелските християни биха се представили добре? Тези, в които те всъщност биха доминирали над останалите състезатели, покорили полето и биха се завърнали у дома със златен медал показвайки на света какво означава да си добре подготвен. Би било забавно да направим въображаем списък: евангелските християни традиционно са се отличавали в области като обръщения към лична връзка с Исус, изучаване на Библията, молитва, световни мисии и сътрудничество надхвърлящо деноминационните граници за разпространението на благовестието. Този списък не е нито изчерпателен нито безспорен. Но тези няколко, биха били силните категории за евангелските християни състезаващи се във въображаемата екуменическа Олимпиада.
Според мен тринитарианството спада към този списък. Когато евангелските християни са били верни на реалностите, които са родили тяхното движение те са притежавали един особен вид тринитарно познание и опитност. Когато не са забравяли откъде са дошли, те са знаели, че участието в живота на триединния Бог е „характерното учение на евангелското християнство,” както казва Джералд Брей. Но ние не можем просто да добавим тринитарианството към списъка евангелските силни страни както една допълнителна категория най-вече понеже в настоящата ситуация то не е сред техните силни страни. Никой не би приел това за вярно, най-малко от всички евангелските протестанти, които разбират себе си.
Но тринитарното богословие, което е движело евангелската опитност може да се намери дълбоко под всяка от тези силни страни характерни за евангелското християнство. Всъщност всяка от тези силни страни е свойствено тринитарна и може да бъде обяснена посредством начина, по който евангелските християни преживяват делото на Отца, Сина и Светия Дух. Когато четем Библията така сякаш тези вдъхновени думи носят живия глас на Бога или когато се молим на Отца в името на Сина или когато свидетелстваме за Сина чрез силата на Духа ние винаги се срещаме с една тринитарна реалност. Тази книга представлява едно разкопаване и изравяне на всяка от тези практики докато намерим тринитарното злато заровено под тях. Преди всичко, тъй като самото благовестие е толкова тринитарно, че Троицата просто е благовестието, спасението в Христос е едно потапяне в тринитарната реалност. Когато стане очевидно, че факторите, които най-ясно обозначават евангелските християни като евангелски са в същото време и свойствено тринитарни ще стане очевидно и че народът на благовестието е и народът на Троицата.
Rado's blog 