от Евсевий Кесарийски
Глава 8
Нещастията, които се случили във връзка с тези неща посредством глад, мор и война
1. Обичайните зимни дъждове престанали да падат в желаното изобилие върху земята, явил се неочакван глад както и зараза и друга тежка болест, представляваща язва, която по причина на огнения си изглед била наречена карбукнкул[1]. Тя, разпростирайки се по цялото тяло, твърде много застрашавала живота на заразените, но тъй като най-вече засягала очите тя лишила множество мъже, жени и деца от зрението им.
2. Освен това тиранинът бил принуден да отиде на война против арменците, които от древни времена били приятели и съюзници на римляните. Тъй като те също така били и християни и ревностни в благочестието си към Бога, врагът на Бога се опитал да ги принуди да жертват на идолите и демоните и по този начин превърнал приятелите във врагове и съюзниците в неприятели.
3. Всички тези неща се случили едновременно по едно и също време и оборили празните хвалби на тиранина против Бога. Понеже той се хвалел, че поради ревността си към идолите и враждата му против нас нито глад нито болест, нито война ще се явят в неговото време. Следователно тези неща дошли върху него едновременно, представяйки по този начин началото на гибелта му.
4. Самият той и войските му били разбити във войната против арменците и останалите жители на градовете под неговата власт били жестоко измъчвани от глад и болести, така че една маяка пшеница се продавала за 2500 атически драхми.
5. Умрелите в градовете били неизброими, а тези в селата и провинцията дори още повече. Списъците на събирачите на данъци, които по-рано включвали голям брой хора в провинцията били почти напълно изтрити – почти всички били бързо погубени от глада и заразата.
6. Някои се опитвали да продадат най-ценните си вещи на хората, които били по-добре запасени, в замяна на малко вързопче храна а други продавали притежанията си малко по малко докато изпадали в крайна нужда. Някои дъвчейки стръкове сено и безразсъдно ядейки вредни билки подкопали и разрушили здравето си.
7. Някои от високопоставените жени в градовете подтиквани от нуждата към срамни крайности, отивали на пазарите, за да просят, давайки свидетелство за своята предишна свободна култура чрез скромния си вид и благоприличието на своите покривала.
8. Някои ходейки полумъртви като призраци се препъвали и влачели тук и там и прекалено слаби, за да стоят изправени падали по средата на улиците. Лежейки прострени в цял ръст те се молели някой да им даде малка хапка храна и с последния си дъх викали „Гладен съм!” понеже имали сили само за този най-болезнен вик.
9. Други, които изглеждали по-добре запасени, удивени от множеството просяци, след като раздали големи количества накрая станали груби и нетърпеливи, очаквайки самите те скоро да пострадат от същите нещастия както просещите. Така по средата на пазарите и улиците, мъртви и голи тела лежали непогребани в продължение на много дни и предлагали най-тъжа гледка на тези, които ги виждали.
10. Но още по-лоша била заразата, която изяждала цели домове и семейства и особено тези, които глада не бил в състояние да разруши понеже имали изобилие от храна. Така богати хора, управници и множество хора на служба, сякаш подминати от глада заради болестта били покосени от внезапна и бърза смърт. Затова всяко място било пълно с ридания, във всяка улица и пазар не можело да се види и чуе нищо друго освен плач с обичайните инструменти и гласовете на скърбящите.
12. По този начин смъртта воюваща с тези две оръжия, болестта и глада, унищожавала за кратко време цели семейства, така че човек можел да види две или три мъртви тела да бъдат отнасяни едновременно.
13. Такава била наградата от хвалбите на Максимин и от злините на градовете против нас.
Тогава доказателствата за всеобщата ревност и благочестие на християните станали явни на всички езичници.
14. Понеже единствено те сред цялото зло показвали доброта и смирение чрез делата си. Ежедневно някои продължавали да се грижат и да погребват мъртвите понеже имало мнозина, за които нямало кой да се грижи. Други събирали на едно място измъчваните от глада от целия град и давали хляб на всички, така че това станали известно на всички хора и те прославяли Бога заради християните. И обратно, поради самите факти те изповядвали, че християните наистина са благочестиви и религиозни.
15. След като това се случило Бог, великият небесен защитник на християните, открил в описаните събития Своя гняв и възмущение за големите злини, които ни причинили, възвръщайки върху нас блестящата и славна светлина на Своето провидение в наша полза. Така в най-дълбоката тъмнина от Него най-удивително блеснала светлината на мира и показала на всички, че Самият Бог винаги е управлявал делата ни. Наистина от време на време Той наказвал народа Си и ги поправял при посещенията Си, но отново, след като ги наказвал достатъчно показвал милост и благовооление към тези, които се надявали на Него.
[1] Според някои дребна шарка.
Rado's blog 