Нашият проблем: ние сме повърхностно и слабо тринитарни


от Фред Сандърс

За никой, който се намира на повърхността на съвременното евангелско християнство няма особена вероятност да се срещне със силно тринитарно виждане без значение дали говорим за учението или за духовността. Макар по-голямата част от тази книга да е свързана с това, което евнагелските църкви правят добре вероятно най-доброто начало е да признаем два проблема, които всеки наблюдател може да види. Първо, понастоящем евангелските християни не са особено известни със своето тринитарно богословие. Второ, евангелското движение е поразено от богословска и духовна повърхностност.

Първо, евангелските християни са хладни по отношение на Троицата. По-горе аз казах, че всичко свързано с евангелското християнство предполага, че живота под благовестието е един живот в общение с Троицата и че ако забравим за Троицата ние сме забравили защо правим това, което правим, кои сме ние като евангелски християни и как сме станали такива. Но амнезия в подобен размер е както възможна така и широко разпространена. Забравяйки откъде идват нашите убеждения и практики църквите ни се намират в постоянна опасност да забравят защо правят нещата, които правят. Всички наши вярвания и практики предполагат Трицата, но тези убеждения са останали за твърде дълго неизразени, латентни вместо явни и приемани за даденост вместо празнувани и поучавани. Ние имаме книги по систематично богословие, които заявяват факта, че Бог е Отец, Син и Свети Дух, но този факт изглежда просто като артикул от някакъв списък, едно от многото твърдения, които правим когато говорим за Библията. Във всяка област на евангелското съществуване нашето скрито тринитаринство трябва да бъде изровено, изразено и изповядано. Ние може и да сме най-последователно тринитарните християни на света, но ползата да продължаваме да сме радикално тринитарни без да знаем това е твърде малка. Ние сме в опасност да предадем с думите и делата си реалността, върху която е изграден живота ни. Ние сме в опасност да изпаднем в суб-тринитарни практики и вярвания, да се държим сякаш служим на едно безличностно божество вместо на Отца, Сина и Светия Дух на Библията.  Ние сме в опасност да останем в сенките когато Бог ни призовава към дълбоките неща.

Това ни води, второ, към плиткостта на евангелските християни. Евангелското движение расте, но то често изглежда сякаш е широко 10 мили, а дълбоко само половин инч. Тази плиткост не е свързана единствено с начина, по който то изглежда отстрани, с културните присмивачи на евнагелското движение. То описва и начина, по който мнозина християни се чувстват по отношение на собствените си църкви и духовен живот Много евангелски християни са преследвани от едно усещане, че нищо няма значение освен момента на обръщението. Когато се спрат, за да се запитат къде ще отведат своя обръщенец, те се страхуват, че когато стигнат там, няма да има такова там. Когато усещат, че Бог ги призовава към едно по-дълбоко общение със Себе Си те не могат да кажат какво означава това. Все пак не можете да станете по-спасен от спасен. Когато сериозните евангелски християни усещат желание да се заровят по-дълбоко в доктрината или духовността те обикновено се обръщат към всички възможни ресурси освен към своите собствени специфично евангелски. Получава се една странно противопоставяне на усещанията. Те се стремят към нещо отвъд това, което вече притежават, което ги кара да търсят нещо отвъд благовестеито. Това, което отначало звучи като блага, добра вест (свободна прошка в Христос!) започва да им изглежда като елементарен урок, който трябва да бъде оставен в миналото по пътя към по-горните класове. Това, което са приели като същността на мъдростта когато първоначално са се обърнали към Бога („изграждайте лична връзка с Исус чрез четене на Библията, молитва и посещение на църква”) започва да им се струва като отговор на неделно училище, който никога не се обръща към действителния проблем. Какво се е объркало когато евангелското движение изглежда плитко не само отвън, но и отвътре?

Тези два проблема, нашето забравяне на Троицата и усещането ни за повърхностност, са тясно свързани. Решенията и на двата проблема се свеждат до благовестието, евангелието, според което евангелските християни са нарекли себе си и което винаги е по-дълбоко отколкото можем да достигнем. Голямата ни нужда е да бъдем водени по-нататък от това, което вече имаме. Благовестието е толкова дълбоко, че не само посреща най-дълбоките ни нужди, но и идва от самите божии дълбини. Спасението прогласявано в благовестието не е някакво механично действие, което Бог е предприел като страничен проект. То е „тайната която е била пазена от векове” (Римл. 16:25), тайната на спасените, която достига до самото сърце на Бога, постановлението „преди съзадването на света” (Еф. 1:4; 1 Петър 1:20). Когато Бог осъществява нашето спасение Той го прави по начин, който включва божите ресурси, ресурси, които го въвличат лично в това дело. Колкото повече изследваме и разбираме дълбините на божието посвещение на спасението толкова повече схващаме троичността на единия Бог. Колкото по-дълбоко се заравяме в благовестието толкова по-дълбоко проникваме в тайната на Троицата. Пуританският богослов Томас Гудуин казва, че прогласяването на благовестието е било „извеждане наяве и разкриване” на една тайна, която Бог е държал през цялата вечност и че „нещата свързани с благовестието са дълбини – нещата свързани с благовестеито” са дълбоките божии неща[1]”.

Ако двата проблема на слабото тринитарианство и повърхността са свързани то те имат еднакво решение: ние трябва да се заровим по-дълбоко в самото благовестие. Вместо да изследваме неговата повърхност задоволявайки се с непосредствените ползи за нас и обещанията за бъдещо блаженство ние можем да погледнем към същността на благовестието и да видим, че в него има много повече. Неизменно това, което ще намираме в дълбините на благата вест е характерът на Бог като Отец, Син и Свети Дух. Когато си припомняме как благовестието е свойствено тринитарно ние ще откриваме, че сме призовавани обратно към дълбините на срещата с Бога, която е родила движението наречено евангелско. Ние сме тези, които сме поради делото на триединния Бог за нашето спасение и е крайно време да схванем тази истина по-здраво и да застанем върху силното име на Троицата[2].    


[1] “The Glory of the Gospel,” The Works of Thomas Goodwin (Lafayette, IN: Sovereign Grace, 2000), 4:227–346. Goodwin says this repeatedly, at 238, 272, 281, 288.

[2] Това съдържа ехо от превода на Сесил Александър на старата  ирландска поема известна като “St. Patrick’s Breastplate.”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.