Какво е старозаветно богословие?


от Радостин Марчев

Интересът на християните към Стария завет (СЗ) произлиза от вярата им, че той е част от божието специално откровение дадено в Библията. Поради тази причина те го четат и изследват внимателно създавайки за тази цел множество дисциплини и методи. Например, библейското богословие е „едно формално твърдение за Бога..извлечено от Библията[1]” Или „библейското богословие е начин да гледаме на едно конкретно събитие във връзка с цялостната картина[2]” Библейското богословие на свой ред предоставя основният материал, който систематичното богословие групира и систематизира по-нататък[3]. Освен това имаме историческо и пастирско богословие, херменевтика, етика и т.н[4], всяка една от които е самостоятелна дисциплина.

Тези основни дефиниции са свързани с множество допълнителни въпроси, които се нуждаят по по-нататъшно уточнение. Например, да приемем идеята, че СЗ е божие откровение към хората все още по никакъв начин не отговаря на въпроса за неговото съдържание. Единствено откровение, което е правилно тълкувано може ни води към истината. Следователно въпросът за правилната херменевтика е от жизнена важност за старозаветното богословие[5]. Следващите идеи могат да послужат като отправни точки.

Първо, СЗ е даден чрез речника, светогледа и начина на мислене на древните автори и читатели – не са съвременните. За да разберем какво имат предвид те ние трябва да влезем в техните обувки, не обратното[6].

Второ, макар да е съставен от много различни части (книги) СЗ разказва един метанаратив, „който отговаря на нашите фундаментални светогледни въпроси[7]”. Той има множетсво различни нива – изкупително, есхатолохично, морално, телеологическо, мисионерско[8], но центърът винаги е Бога, Който е главният герой[9] и следва една единствена история. Различните части могат да бъдат разбрани и черпят своят смисъл в контекста и рамката на тази всеобхватна история. В същото време всеки един от тях има свой собствен специфичен глас, който не трябва да бъде заглушаван, а чут и оценен. Тук имаме две противоположни (но не и противоречиви) диманики: внимателното изследване на всяка част ни помага да разберем по-добре цялата история и всяка отделна част може да бъде изцяло разбрана единствено във връзка с цялостната история. Да държим двете заедно едновременно е една от най-важните характеристики на библейската херменевтика.

Трето, СЗ се състои от множество различни литературни жанрове – истории, закон, поезия и т.н. Това са много различни видове литература, всяка от които има свои специфични характеристики и начини на изразяване. Удачното тълкуване трябва да познава тези характеристики и в съответствие с тях да тълкува различно различните литературни жанрове.

Четвърто, старозаветното откровение е прогресивно и намира своето изпълнение в Новия завет и Исус Христос, не преди това. Следователно, макар да трябва да следваме развиващата се в СЗ история, за да изградим здраво богословие ние трябва да започнем от НЗ. Това е единственият начин старозаветното богословие да бъде истински християнско[10][11].

Пето, старозветното богословие не може да бъде просто информативно. Ако желаем да го разберем напълно то трябва да бъде живяно. Покорството и поклонението са интегрална част от старозаветното богословие[12].

Последно, и тясно свързано с предходното, един от най-сложните проблеми свързан със СЗ е как той да бъде приложен за нас днес. Част от отговора е, че за да разберем какво означава той за нас днес ние трябва преди това да разберем какво е означавал за първите читатели[13]. Дори и в този случай обаче често един текст е тълкуван по различен начин от различни хора[14]. Трудностите остават дори ако зададем въпроса по малко по-различен начин: Какъв е авторитета на СЗ днес за нас, които се намираме под Новия завет[15]? Това, което можем да кажем със сигурност е, че християните напълно приемат СЗ за божие слово, което продължава да им говори.

Очевидно е, че въпросите често са повече от отговорите или един въпрос генерира много и различни, често дори противоречиви отговори. Това, което казахме е просто драскане по повърхността на една многостранна и сложна тема. Въпреки това, ако СЗ е част от божието откровение за нас, ако ни е бил даден за наставление в истината и живота, ние трябва да му обръщаме подобаващо внимание.     


[1] Martens, Elmer A.  God’s Design: A Focus on Old Testament Theology.  Eugene: OR: Wipf & Stock, 2015, 315.

[2] Goldsworthy, Graeme. According to Plan: The Unfolding Revelation of God in the Bible. Downers Grove, IL: IVP Academic, 1991, 21.

[3] Martens ,317, Goldsworthy, 30

[4] Goldswety, 31

[5] Този въпрос има и обратна страна. Както посочва Голдсърти: „Удачното тълкуване на Библията предполага някакъв вид библейско-богословско разбиране” (стр. 24).

[6] Christopher Wright. Old Testament ethics for the people of God. Downers Grove: IVP Academic, 2004, 17, 444-5, John Walton, OT theology for Christians).   

[7] Wright, 461.

[8] Пак там, 33-4.

[9] Пак там, 46.

[10] Martens, 320-1, Wright, 470 and Walton, 18-20, 30-31 min.

[11] Евреите, древни и съвременни, също изграждат старозаветно богословие, но понеже те едновременно започват и завършват със СЗ то в някои отношения е доста по-различно от християнското старозаветно богословие.  

[12] Martens, 321f

[13] Виж J. Scott Duvall and J. Daniel Hays. Grasping God’s Word: A Hands-On Approach to Reading, Interpreting, and Applying the Bible (Grand Rapids: Zondervan, 2012).

[14] Wright, 451-2

[15] Wright 455-7

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.