от Джеймс К А Смит
Ако литургиите са педагогии на желанията тогава този модел има следствия за всяко ниво на образованието, от К-12 до колежа или университета както и за семинарията. Следването на тази идея беше основния фокус на моята книга Desiring the Kingdom – една картина допълнително допълнена от Teaching and Christian Practices[1], така че тук няма да я повтарям.
Въпреки това ние можем да разгледаме само една страна на това какво представлява една литургична парадигма на образованието. (Ще използвам примери свързани с висшето образование, но вие можете да се сетите за аналогии и на по-ниските нива.) Ако променим основния фокус на образованието от даване на информация на ударение върху холистично формиране ние ще трябва да увеличим картината и да разгледаме образованието в по-широки граници. По-конкретно ние ще трябва да внимаваме за telos-a на образоването: С каква цел обучаваме учениците? Това, което преподаваме е важно, но защо искаме учениците да учат е не по-малко важно. Да им помогнем да си изградят една телеологическа представа е отчасти проекта на едно холистично, формиращо образование, особено на ниво колеж. Докато християнското разбиране за образованието, което подчертава идеята за „светоглед” казва, че всяка сфера и дисциплина е удачен обект на изучаване, една литургична парадигма поставя под въпрос следствията от нашето образование. Какво ще направим с това? Това не е просто инструментален, прагматичен въпрос („И какво от това?”) още по-малко пък глупава икономическа загриженост („Колко пари ще печеля с подобна специалност?”). Точно обратното, въпросът свързан с telos-a касае окончателната цел и по този начин е важен за нашите любови. Докато аз абсолютно мога да бъде инженер, музикант или финансов анализатор „за божия слава” аз трябва да обмисля крайната цел, към която моята работа ще бъде ориентирана. Едно християнско обучение никога не трябва да бъде просто усвояване на определени знания или технически умения. Обучението е част от едно по-широко виждане за това кой съм призован да бъда аз и какъв Бог призовава света да бъде. По какъв начин моето обучение пасва на тази история? И какви практики ще култивира тази крайна ориентация в мен?
Култивирането на една телеологическа перспектива на образованието може също така да даде и критично разбиране, от което да оценяваме едно университетско образование. Всяко образование има свой telos. „Светското” или общественото образование просто твърдят, че нямат такъв или че тази цел е изцяло прагматична (напр. способност да върши определена работа, така че човекът да получава по-високи доходи и по този начин да купува стоки за консумиране). Но неизказания telos понякога може да бъде по-формиращ именно понеже ние не осъзнаваме, че биваме формирани (спомнете си нашата дискусия за несъзнателното автоматизиране в глава 2). Отделянето на време, за да обмислен крайната цел на едно обучение – историята, която подхранва този университетски проект – е начин да направим явно това, което иначе остава неизказано.
Така холистичният, формиращ подход към образованието е свързан с едно телеологично виждане – включването на задачите за обучението и преподаването в една по-голяма картина и крайна История, която води и насочва нашето учене. Така начините, по които ние описваме образованието, може сами да се окажат формиращи, подсилващи едно по-широко, крайно виждане. Всяка практикуваща общност има определени „порти,” през които може да се влезе в нея и всяко място в тази общност има свои собствени мини-рамки и марко-порти, които задават това, което правим заедно. Това са практиките, които аз наричам „рамкиращи”. Без значение дали започвате да тренирате атлетика в прогимназията, присъединявате се към някаква корпорация или ставате член на музея по изкуствата, всяка „култура” или практикуваща общност има ритуали свързани с насочване и повторение, които подчертават нейната мисия, цели и етоса на организацията. В най-добрия случай – т.е. най-формиращо – ритуалите свързани с ориентацията и развитието правят това по начини, които влияят на въображението вместо просто да информират интелекта. (Най-лошите корпоративни ориентации са слайдове с данни представени на PowerPoint, правила и информация, които никога не могат да докоснат въображението.) Съществуват макро-формиращи практики, които са порти към нови общности, често свързани с нашата начална ориентация към една практикуваща общност. Има и микро формиращи практики, които приличат повече на ежедневни, повтарящи се рутинни действия и ритуали, които имат за цел да подчертават по-голямото видение представено при ориентацията. (Това разграничение може също така да бъде описано като разлика между практиките на „важните моменти” и „ежедневните” практики.)
Представете си например един ученик, който се присъединява към училищния футболен отбор. В самото начало, преди още да завърже обувките си за тренировка, вероятно играчът и родителите му ще бъдат поканени на няколко срещи за ориентация, които не само ще им обяснят за какво става дума, но и ще очертаят същинската „култура” на отбора – целите, очакванията, видението и т.н. Това голямо видение, което бива подсилвано с всякакви ежедневни рутини и ритуали – от викове и песни до плакати в съблекалнята и конкретни мини-проповеди от треньора до социалните условности и очаквания. Вие не се присъединявате към отборът на западен Дилън, вие ставате партньор на западен Дилън („Затоврете очите си, изпълнете сърцата си и не можете да загубите”). Докато през 95% от времето отборът може да изглежда както всеки друг училищен футболен отбор, именно тези интересни рамкиращи практики, култивират уникалната култура на всеки отбор. Макар рамкиращите практики отнемат малко време те оказват непропорционално голямо влияние върху етоса на отбора – и по този начин върху формирането на членовете му.
Помислете за рамкиращите практики, които характеризират висшето образование. Какво научават студентите в седмицата преди да започнат техните класове? Какви истории се абсорбират в практиките на ориентация? Каква идентичност бива култивирана при формиране на играта на футбол и на изпитите през последната седмица? Какво казват те за вида университет, в който хората учат? Каква история формира процесът на учене, работата в лабораторията или посещението на лекционните зали?
Докато това може да са критични въпроси за оценяването на всеки вид висше образование те са също така и възможности за християнките колежи и университети да бъдат по-съзнателни относно формирането на обучението и усвояването на знания, така че да подчертават telos-а на висшето образование. Нашето макро/микро (значимо/маловажно) рамкиращи практики изпращат важни и (непропорционално) влиятелни сигнали за това какво учим. Това е една възможност за християнските колежи и университети (и за университетските служения в „светските” университети). Вместо да мислим основно за идеите, с които искаме да информираме студентите ние трябва да мислим за ритуалите на въвеждане и включване в общността на практиката на този университет.
Рамкиращите обичаи на висшето образование могат да включват практики на поклонение и да подчертават как нашето обучение е едно продължение на мисията на църквата докато в същото време поставят задачата на християнското висше образование в евангелската история. И отново, съществуват като микро така и макро версии на такива рамкиращи ритуали.
На макро или важно ниво ние трябва да бъдем много съзнателни за ритуалите на ориентация (и започване, изпращане или мисионерски момент на висшето образование). Помислете за два значими примера на ритуали, в които нашите деца участваха като част от тяхната ориентация в един християнски университет. Първата беше службата на поклонение, в която студените и родителите бяха поканени да влязат в библейската история по начин, който напомняше събирането на Христовото тяло всяка неделя. Това беше един литургичен мост между църквата и колежа. Службата на поклонение напомняше заветната вярност на Бога, всичко, на което този Бог е бил верен още от детството ни и че това е същия благодатен Господ, Който владее над университета. Това кулминира в един силен, осезаем ритуал зареден с метафизично значение. Всяко семейство – студенти, родители и братя и сестри – бяха приканени да излязат напред в светилището. На масата за Господна вечеря беше поставен кръщелен купел пълен с вода. Всяко семейство беше поканено да потопи ръцете си във водата на кръщението, да си припомни своето собствено кръщение и по този начин да си припомни дадените обещания – да види всяко божие дете да достига до пълна зрялост в Христос. Така ние можехме да изпратим децата си в обучаващата се общност с осезаем спомен за божията непрестанна вярност и студентите можеха да започнат този нов етап от живота си с ръце потопени в благодатта на тайнството. Тук виждаме една обучаваща се общност включена в завета на благодатта.
Това беше и повод родители и студенти да си кажат довиждане. Със сълзи на очи ние казахме довиждане, но с увереност и надежда. На следващия ден студентите бяха поканени на друг осезаем ритуал по ориентация. По начин, който посрещаше както техните надежди така и страховете им – и естествените им наклонности като литургични животни – всеки студент получи една свещ с книжна поставка под формата на курабийка. Те бяха приканени да напишат на поставката нещо, което искат да оставят зад себе си. Идващи да научат в една общност, че се покланят на един благодатен Бог на втория (и третия и четвъртия и…) шанс, студентите бяха насърчени да прегърнат благодатта на това ново начало като предадат притесненията си на Един, Който се грижи за тях. На хартията те можеха да запишат някой грях, който трябваше да оставят, страх, който се борят да преодолеят, или пък травма, от която се надяват да бъдат освободени. Извършването на това упражнение в един наситен с молитва и поклонение контекст предаде на бележките един вид магия те носеха значимост отиваща отвъд тяхната материалност. Всеки студент беше приканен да загърне бележката си около свещта и след това да я пусне в университетското езеро предавайки своята грижа на Бог-Отец. В мрака на последната нощ преди началото на занятията стотици страхове (и надежди) покрити със светлината на благодатта се носеха по езерото към мрака от другата страна. Утре самите студенти щяха да отплуват към едно ново приключение на учението.
Контекстуализирането на християнското висше образование в крайния контекст на telos-а на царството създава необходимост от един вид практики в области от прием на студенти през ориентацията и дори в поддържането на връзки със завършилите студенти – практики, които повтарят историята за божието обновление на космоса не просто по информиращ, а по формиращ начин.
Съществуват и множество възможности да приложим това и на микро ниво. Формиращото значение на рамковите практики може да ни накара да оценим по нов начин как практиките на поклонение „освещават” класните стаи, лабораториите и други учебни пространства – не понеже една малка молитва по някакъв начин ги „християнизира” без значение какво преподаваме в тях, а понеже дори една интегрирана програма трябва да бъде свързана с практики, които носят разбиране на християнската вяра, което никога не може да бъде изразено просто чрез учебния план. Когато се придвижим от експресивистка към формираща рамка навикът да започваме с молитва учебните занятия може да се превърне в една силна практика, която центрира и ситуира обучението в божията история за примирението на целия космос. Ако Христос е Божията премъдрост и християнското висше образование е търсене на мъдрост как е възможно да не поставим нашето обучение под дисциплината на молитвата? Помислете например за молитвата на св. Тома Аквински:
Ante Studium
Молитва преди изучаване
Неизказани Създателю,
Който от съкровищата на Своята мъдрост
Си поставил три йерархии от ангели
Подредил си ги в чуден ред
Над огнените небеса
Си надарил частите
На вселената с толкова изящни умения
Ти си прогласяван
Като истинския извор на светлината и мъдростта
И първоначалния източник
Издигнат високо над всичко.
Излей лъчът на Своята светлина
В мракът на умовете ни.
Прогони от душата ми
Двойният мрак,
В който съм се родил:
Грехът и невежеството.
Ти си направил красноречив езикът на младенците.
Напътствай и моите думи
И изливай върху устните ми
Добротата на Твоето благословение.
Дай ми
Острота на ума
Способност да помня
Умение да уча
Тънкостта да тълкувам
И красноречие да говоря.
Нека Ти
Да водиш началото на работата ми
Насочваш нейния прогрес
и я довеждаш до завършек.
Ти, Който си истински Бог и истински Човек
Който живее и царува, свят без край.
Амин.[2]
Но рамкиращата молитва е нужна не само за мъдрост и просветление на изучаването. Ние можем да поставим класните стаи в контекста на по-широкия свят. Началните молитви може да са един начин да приканим студентите да пристъпят отвъд кръга на университета. В духа на „молитва за народа” нашите начални или рамкови молитви могат да приканят студентите от привилегированите места, каквито са класните стаи, да помнят тези, които страдат по света и надолу по улицата. В една зимна сутрин преди да дискутираме в клас макроикономическата политика и бедността, една молитва за бездомните останали на студа може да даде нов контекст на това, което иначе може да представлява абстрактна дискусия, още едно свързване на нашето обучение с библейския глад за шалом. Един урок посветен на международните отношения може да бъде формиращо рамкиран когато започне с молитва от дълбокия юг. Когато един клас по философия се занимава с проблема за злото той може да започне с обща молитва от някой желеен псалм, чрез който студентите са приканени не само да мислят за някакъв абстрактен „проблем,” а да влязат в една история, която ни напомня, че същите жалейни молитви са били изговаряни от въплътилия се божи Син. Това означава да учим със сърцето си. Това означава сърцето ни да се учи да обича.
[1] Виж Smith and Smith, Teaching and Christian Practices.
[2] Published in the Raccolta #764, Pius XI Studiorum Ducem, 1923.
Rado's blog 