Първородния грях и грехопадението – 8


от Оливър Крисп

Заключение

Някои може да се притесняват, че подобно изложение изглежда почти изцяло философско-богословско и без детайлна библейска екзегетика. Това е добра причина за притеснение когато става дума за християнско богословие. Но то не е удачно за разсъжденията, които аз представих тук. Аз не представям в детайли библейските основания за едно конкретно учение за първородния грях, макар да смятам, че учението, което изложих може да бъде подкрепено с Писанието и дадох някои насоки за това свързани с Римляни 5.

Можем да кажем, че моят принос е едно доктринално критично есе, а не библейско богословие или екзегетика. За тази цел аз опитах да представя едно умерено виждане за първородния грях, което е в съгласие с едно течение в християнската традиция (реформираната традиция разбирана в широк смисъл), макар че то не е виждането, което обичайно се излага в реформираните описания на първородния грях. Въпреки това, както показах, то е едно малцинствено виждане, което не е лишено от богословска подкрепа от поне двама от водещите реформатори (Цвеингли и Калвин) и няколко реформирани символа (Белгийската изповед, Шотландската изповед и Членовете на религията). Аз също така съм загрижен да намеря описание на първородния грях, което избягва някои от значителните трудности свързани с тези описания на първородния грях, които приемат, че първородния грях е вменен от Адам на мен и че аз съм виновен за греха на Адам – учения обичайни за реформираните богослови. Това съвпада с моето желание да изолирам едно учение, което е екуменически обещаващо. Както римокатолическото така и православното виждане за първородния грях не включват учение за първородната вина: първородния грях е описан като отпадане от състоянието на първоначална праведност или като загуба на някакво морално издигнато състояние, с което първите хора са били сътворени.  Описаното тук учение е по-близко до този вид виждания отколкото до версиите на учението, които виждат първородния грях като морална поквара вменена на цялото човечество след Адам, включително и вменяването на първородната вина. За хората загрижени да намерят богословска съвместимост между различните общности на Тялото Христово това може да е причина да обмислят внимателно моят аргумент.

Последно, така както го представих, умереното реформирано виждане се въздържа от всякакво изказване свързано с това дали е съществувала една специално създадена древна човешка двойка, от която впоследствие е произлязло цялото човечество. Така то не предполага моногенизъм (виждането, че ние сме произлезли от една първоначална двойка), макар да е съвместимо с него. То също така се въздържа от мнение за произхода на първоначалното страдание и дали природата е била създадена „почервеняла от нокти и зъби”. С други думи, учението е съвместимо с повече от една история свързани с тези два проблема и за мен това е сила, а не слабост.  

Реклама

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.