от Оливър Крисп
Някои възражения срещу умереното реформирано учение за първородния грях
С това приключва нашето обяснение на догматичните твърдения съставляващи умереното реформирано виждане за първородния грях. Сега сме в състояние да обърнем внимание на някои възражения срещу това учение.
Първото притеснение е свързано с това как споменатото учение се явява подобрение на традиционното реформирано учение, което включва първородната вина.
На някои хора може да им се струва проблемно да твърдим, че падналите хора могат да бъдат наказани за едно наследствено състояние, за което те не са виновни. Въпреки това аз се опитах да покажа, че идеята, че първородния грях просто е вменен посредством едно божествено решение на всички хора (с изключение на Христос) сама по себе си повдига морални възражения. Приписването на грях, а вероятно и вина, на един човек на основата на това, което е направил някой далечен, отдавна мъртъв негов предшественик изглежда изключително несправедливо и неморално. Това не предизвиква толкова възражения когато го разглеждаме в светлината на реалисткото вместо на представителното виждане – т.е. Адам и потомството му са виждани като една метафизична цялост вместо както част от уговорка, която е била направена единствено с Адам представляващ останалата част от човечеството. Но едно метафизично реалистко виждане все още изкисва някои обяснения и носи своята богословска цена. Тази цена не трябва да бъде плащана при по-скромното богословско твърдение, че първородния грях представлява наследена морална поквара. Ние наследяваме всякакви генетични чудатости от нашите предшественици. Вероятно сме наследили и множество качества и склонности. Умереното реформирано виждане твърдим че първородния грях е един вид морален аналог на това. Подобно на това да се родиш като роб, да се родиш в състояние на грях е едно състояние, което ние наследяваме от нашите предшественици и за което не носим вина. Така както човекът роден в робство не заслужава привилегиите и статуса на свободен гражданин без някакъв вид изкупление така и хората родени в състоянието на първородния грях са сметнати за недостойни да получат привилегиите на граждани на божието царство без някакъв вид изкупление. Това обяснява защо хората намиращи се в греховно състояние могат да бъдат отделени от божието присъствие дори ако те не носят вина за състоянието, в което са се родили. То също така обяснява защо действителните грехове дават допълнителна причина ние да не бъдем допуснати до божието присъствие без извършването на изкупление. Така първородния грях е една наследствена морална поквара, за която падналите хора не носят вина, но която все пак ги прави непригодни за божието присъствие и заслужващи осъждение при липса на някакъв вид изкупление. Това очевидно е за предпочитане пред едно учение за първородния грях, което приема, че хората са виновни за първородния грях на Адам.
Rado's blog 