от Евсевий Кесарийски
Глава 2
Последвалият обрат
1. Но тиранинът, който, както казахме, управлявал областите на Ориента, човек, който дълбоко мразел доброто и бил враг на всяка добродетел, не бил в състояние повече да понася това. Затова той не позволил нещата да останат такива повече от шест месеца. Издирвайки всички възможни средства за нарушаване на мира отначало той се опитал да ни възпре под претекст да не се събираме в гробниците.
2. След това с помощта на някои нечестиви хора той изпратил до себе си делегация говореща против нас, която предполагаемо молела от името на Антиохийските жители голяма услуга – да не позволява на християните да живеят в тяхната страна. Други хора тайно също били подтикнати към това. Авторът на всичко това в Антиохия бил Теотекън, един насилник и нечестивец, който се прикривал и чийто характер не отговарял на името му[1]. Той претендирал, че е куратор на този град.
Глава 3
Новата статуя в Антиохия
След като този човек воювал по всякакъв начин срещу нас и направил така, че нашите хора да бъдат усърдно гонени в театрите, сякаш са безчестни крадци, използвал всякакви клевети и обвинения срещу нас и станал причина за смъртта на големи множества той най-накрая издигнал една статуя на Юпитер Филий[2] чрез някакви фокуси и магически ритуали. След като измислил нечестиви форми на посвещение и злокобни тайнства свързани с нея чрез пророчествата, които претендирал, че произнася, дори пред императора и чрез ласкателство, което се харесвало на управника, той повдигнал демона срещу християните и казал, че бог е дал заповед да изгони християните като негови врагове отвъд пределите на гарда и на околните провинции.
Глава 4
Паметниците срещу нас
1. Фактът, че този човек, който започнал това, успял в своята цел насърчил всички останали държавни служители в градовете под същото управление да издигнат подобни паметници. И управителите на провинциите смятайки, че това е угодно на императора, предложили на поданиците си да направят същото.
2. И тъй като тиранинът чрез официален документ заявил, че е доволен от това, което правят гонението отново пламнало против нас. След това в градовете били определени свещеници на образите, а освен тях и един първосвещеник от самият Максимин. Последните били избирани изсред тези, които се отличавали най-много в обществения живот и ставали известени на всеки пост, на който били поставяни, а освен това имали и голяма ревност да служат на тези, които почитали.
3. Наистина необикновеното суеверие на императора, да се изразим накратко, накарал неговите поданици, управници и обикновени граждани, за да му угодят, да сторят всичко възможно против нас предполагайки, че могат най-добре да покажат благодарността си към него за облагите, които получавали като замислят срещу нас убийства и изнамират други способи за насилие.
[1] Θεοτέκνος, “божие дете”.
[2] Юпитер Филий, бог на приятелството и добрата воля, който бил широко почитан на изток.
Rado's blog 