Кога политиката се превръща в идолопоклонство


от Радостин Марчев

На 7.01.2021 Националната асоциация на евангелските християни – американска организация включваща около 40 деноминации и представляваща повече от 40 000 местни църкви – направи забележително обръщение свързано с атаката на Капитолия. По-конкретно забележителна е една част от него която казва:

„Тълпата при Капитолия беше провокирана от водачи, включително президента Доналд Тръмп, които използваха лъжи и консиративни теории за политически облаги. Еванеглските християни са хора посветени на истината и трябва да отхвърлят неистините“.  

(Виж още изявлението на колежа „Уитън“ ТУК – подкрепено в личен пост по фейсбук от Тони Пек – Главен секретар на Европейската баптистка федерация)

В същото време все още има една значителна група хора, които или не са в състояние да приемат, че Тръмп не е добродетелна личност или казват, че той трябва да бъде подкрепян въпреки неговите морални дефицити понеже алтернативата е много по-лоша. Аз съм писал вече няколко пъти за това (виж ТУК и ТУК), но ще се опитам да обясня за последен път защо подобно мислене ми се струва идолопоклонство – от чисто християнска перспектива.

1. На избори възможностите, които имаме почти никога не са идеални. С други думи, човек трябва да направи някакъв компромис и да гласува или за по-малкото зло или за по-голямото добро – поне според собствените си разбирания за това. В този смисъл аз не бих осъдил никой, който гласува за Тръмп (или за друг политик) понеже искрено следва подобни убеждения.

2. Избирането на по-малкото зло обаче все още не означава, че трябва безрезервно да подкрепяме личността или (в по-широк смисъл) партията, за която сме гласували. Когато тази личност допуска грешки те трябва да бъдат посочвани. А когато се проваля морално това трябва да бъде осъждано. Този принцип би трябвало да важи с двойна сила за християните.

За съжаление често виждахме (и продължаваме да виждаме) точно обратното по отношение на Доналд Тръмп. Част от християните не просто гласуваха за него – те отказаха да го държат отговорен и да му потърсят сметка за грешките (всъщност греховете от християнска гледна точка), които той редовно правеше по време на управлението си. Именно тази липса на критичност и явна, гласовита критика е моят основен проблем с християнското следване на Тръмп.

3. Когато към това се прибави и представата, че той е единственият, който може да ни спаси от настъпващите зли сили и затова трябва да бъде безрезервно следван, а греховете му омаловажавани, пренебрегвани, прикривани и извинявани достигаме до идеята за месианизъм. А двете заедно представляват именно идолопоклонство.

Към тези неща трябва да се добавят още няколко“

4. Християнството не се съдържа или изразява нито в демократичната нито в републиканската платформа. Нито пък в някоя друга политическа партия (Виж статията на Тимъти Келър Как християнството пасва на нашата партийна система? То не пасва). Християнската вяра е основана на Христос и очаква идването на Божието царство – царство донесено от Самият Христос при Неговото завръщане, а не от Републиканската, Демократическата или някоя друга партия. Да, ние можем и трябва да гласуваме по съвест търсейки доброто на страната, в която живеем. Но християнската надежда и очакване лежат на друго място. И когато забравим това, свържем своята вяра с политическа идеология и започнем да преследваме със собствени сили това, което единствено Христос може да донесе ние нямаме просто богословски проблем – имаме работа с идолопоклонство.  

5. Поради тази причина християните трябва да са в състояние да отправят конструктивна критика към всяка партийна система – била тя лява, дясна, центристка и каквато и да е друга. Това се отнася с пълна сила и за партията, на която те симпатизират. И това беше нещо, което християните водени понякога от стремеж към власт и влияние, а понякога от страх забравиха  в своята подкрепа за Тръмп.

6. Преследването на християнски цели не може да стане чрез използването на неморални средства – поне ако искаме да останем християни. По този начин примиряването, неглижирането, извинението и затварянето на очите за греховете отдясно не може да е начин за борба с греховете отляво. Вярата в Христос би трябвало да ни кара да наричаме и двата с истинските им имена и да сме непримирими към тях. Ако трябва да дам пример аз съм ужасен от молитва произнесена „в името на монотестичния бог Брахма“ и завършваща с „amen and a woman,” но съм също толкова ужасен и от радостта, с която голяма част от християните посрещнаха новината, че Тръмп си е избрал за духовен съветник просперитетен проповедник, който се е развеждал два пъти и е бил разследван за злоупотреба с християнски средства.

В крайна сметка призивът на християните не е да постигнат целите си на всяка цена – техният призив е да останат верни на Христос. Понякога тази вярност ще носи ясна и положителна промяна в обществото. Понякога свидетелството им може да бъде отхвърлено и те да преминат през период на трудности и враждебност. Но и в двата случая има средства, които те могат да използват и такива, които не са ни позволени. Това е единственият начин да бъдем сол и светлина. Всяко пренебрегване на това рефлектира директно върху моралния ни авторитет и унищожава всяка способност да говорим божието Слово на началствата  властите около нас. Опасявам се, че християните в САЩ скоро ще открият, че точно това е един от неочакваните резултати от тяхното безрезервно идолопоклонство спрямо Тръмп. Но още повече се опасявам, че немалка част от наричащите се с името на Христос у нас са тръгнали по съвсем същия път. И в момента просто търсят подходящия месия.  
По-ясно от това не зная как да се изразя.

Виж още статията на Майкъл Хортън The cult of Christian trumpism

  

1 thought on “Кога политиката се превръща в идолопоклонство

  1. Доналд Тръмп е един съвременен Навуходоносор , който признава Християнския Бог , но не му се подчинява и покланя, признава част от християнските ценности , но не ги живее. Тръмп се определя като презвитерянин ,но не би следвало да е член на нито една ортодоксална коснсервативна църква или ако е бил такъв отдавна е трябвало да бъде изключен и да се счита за външен, и като такъв би следвало ,не да го съдим , а да му благовестваме, защото външните Бог ги съди!
    …” 27. Затова, царю, нека ти бъде угоден моя съвет да напуснеш греховете си чрез вършене правда и беззаконията си чрез правене благодеяния на бедните, негли се продължи благоденствието ти 1.”
    Това трябваше да направят и християнските лидери , преди Господ да го прати да пасе трева!Иначе да говорим за идолопоклонство , ми е малко трудно приемливо. Чак такива слепци и будали евангелските християни , не са / поне болшинството/ !

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.