История на църквата 9 – 1


от Евесевий Кесарийски

Глава 1

Престорените облекчения

1. Имперският едикт за облекчаване на гонението, който цитирахме по-горе[1] бил обнародван във всички части на Азия и съседните й провинции. След като това се случило Максимин, източният тиранин, – най-нечствивият човек, който някога е съществувал и твърде враждебен към религията на Бога на вселената – след като по никакъв начин не се задоволил с направеното през гонението вместо да изпрати гореспоменатите декрети до подчинените му управители им дал устна заповед да смекчат войната против нас.

2. Понеже тъй като не бил в състояние по никакъв друг начин да се противопостави на решенията на стоящите над него, скривайки закона, който вече бил издаден и вземайки мерки той да не стане известен на подчинените му области, той дал устна заповед на управителите си те да смекчат гонението против нас. Те си предавали заповедта един на друг в писмена форма.

3. Поне Сабин, който бил почетен с най-висш ранг сред тях, предал волята на императора към управителите на провинциите с документ написан на латински език, преводът, на който е както следва:

4. „С непреставащо и най-голямо посвещение техни височества, нашите божествени господари, императорите, преди това насочиха умовете на всички хора да следват светия и правилен начин на живот, така че тези, които изглежда живеят по начин противен ба римляните, да се обърнат към поклонение на безсмъртните богове. Но упоритостта и напълно непроменимото решение на някои стигна толкова далеч, че те нито можеха да бъдат върнати обратно от тяхната цел посредством праведния разум и заповед нито да бъдат уплашени от неизбежното наказание.

5.  Следователно тъй като стана ясно, че чрез подобно поведение мнозина поставят себе си в опасност, техни височества, нашите могъщи господари, императорите, чрез възвишеното благородство на чистотата, считайки за чуждо на височайшата си цел да излагат на опасност хората по тази причина, заповядаха на мен, техният посветен слуга, да пиша на вашите мъдрости, така че ако някой християни бъде хванат да се покланя заедно със своите хора, вие да се въздържате да го насилвате и заплашвате и не следва да считате за необходимо да го наказвате поради този претекст. Понеже беше доказано чрез опити продължили дълго време, че те не могат по никакъв начин да бъдат убедени да се въздържат от подобно упорито поведение.

6. Затова ваша е грижата да пишете до кураторите и магистратите и областните надзорници на всеки град, така че те да знаят, че не е необходимо да продължават да обръщат внимание на този въпрос”.

7.  Така управителите на провинциите мислейки, че целта на написаното им била известна заявили писмено императорската воля на кураторите, магистратите и  префектите на различните области. Но те не се ограничили единствено до написаното, а се стремели по-скоро да осъществят предполагаемата воля на императора и на дело. Тези, които били затворили поради тяхната изповед за Бога те освободили както освен това пуснали на свобода и наказаните в мините. Понеже те искрено смятали, че това е истинската воля на императора.

8. Когато тези неща били направени изведнъж, сякаш светкавица осветяваща мрачното небе, човек можел да види във всеки град събрания идващи заедно и препълнени общности събиращи се според своя обичай. И всички невярващи езичници се удивили немалко от тези неща, удивлявайки се на чудната промяна и признавайки, че Богът на християните е велик и единствено истинен.

9. Някои от нашите, които смело и вярно издържали битката на преследването отново станали смели към всички. А тези, които били заразени във вярата и разтърсени в душите си чрез изкушенията се стремели искрено към изцеление умолявайки и настоявайки силните да им протегнат ръка за спасение и да молят Бога да бъде милостив към тях.

10. Тогава и благородните атлети на религията, които били освободени от страданията в мините се завърнали по домовете си. Щастливи и радостни те минавали през всеки град, пълни с неизказана наслада и със смелост, която не можела да се изкаже с думи.

11. Големи тълпи от хора пътували по главните пътища и по пазарите, хвалейки Христос с химни и псалми. Може би и вие сте виждали тези, които само преди малко време били извлечени в окови от родните си страни и осъдени на най-жестоки наказания да се връщат със светли и радостни лица по родните си огнища. Дори тези, които преди това желаели кръвта ни виждайки неочакваното чудо ни поздравявали за случилото се.


[1] Виж книга 8, гл. 17

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.