Честита нова година

от Радостин Марчев

В своите „Изповеди“ св. Августин разсъждава увлекателно върху естеството на времето. Нямам представа дали и доколко е прав и в богословието съществуват различни оценки на отношението между времето и Бога. Но без значение дали Той е в или извън времето нашият земен живот със сигурност ни налага една много по-различна връзка.

Псалм 102:25-27 казва:

Отдавна Ти, Господи, си основал земята,

И дело на Твоите ръце са небесата  

Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш;

Да! те всички ще овехтеят като дреха;

Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.

Но Ти си същият,

И Твоите години няма да се свършат.

Бог е вечен, но ние със сигурност не сме както ясно и за пореден път ни показа епидемията през изминалата година (напомняне, от което вероятно мнозина от нас имаха голяма нужда). Ние навлизаме в 2021 г. повече или по-малко променени – някои са пораснали на височина, а други на ширина, някои вървят към разцвета на живота си, а други се приближават към неговия край, някои усещат прилив на младежка сила, а в други се обаждат непознати до този момент хронични болести. Но времето оставя следа във всеки един от нас… и това няма да се промени.   

Затова началото на новата година вероятно е добро време да чуем (отново?) думите на псалмиста:

Дните на живота ни са естествено седемдесет години

Или даже, гдето има сила, осемдесет години;

Но и най-добрите от тях са труд и скръб,

Защото скоро прехождат и ние отлитаме….

Научи ни така да броим дните си

Щото да си придобием мъдро сърце.

(Псалм 90:10,12)

Но какво означава „мъдро сърце“? Със сигурност много неща, но несъмнено от християнска гледна точка не можем да считаме за мъдрец този, който живее без Бога.

(Безумният рече в сърцето си: няма Бог – Псалм 14:1; 53:1).

Ние сме създадени от Бога и за общение с Бога и никога не можем да живеем истински пълноценно отделени от Него.

„Ти си ни създал за Себе си,“ казва Августин, „и неспокойно е сърцето ни докато не намери в Тебе покой“.

Да цитираме този любим на някои вярващи стих обаче все още вероятно не ни казва достатъчно. Всъщност мнозина, които често и с готовност говорят за вярата си имат своите по-изтънчени и незабележими начини да бъдат „безумни“. Един то най-често срещаните е като живеят сякаш Бог се върти около тях вместо те да следват Него. Подобно преобръщане на реалността се случва винаги когато живеем сякаш Бог е наш слуга, Който съществува, за да изпълнява желанията ни и да ни прави щастливи. Няма значение дали това става като се опитваме да Му извиваме ръцете „изисквайки“ божиите обещания (за изцеление, богатство и просперитет) или като третираме християнството сякаш е начин да постигнем личните си цели (вярата в Бога е начин да имаш добър брак – или нещо подобно) – резултатът е един и същ – „безумие“ по думите на псалмиста.

За съжаление нашия „християнски“ живот много по-често е воден от думите на Яков

Ако бъде Бог с мене, и ме опази в това пътуване, по което отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека така щото да се завърна с мир в бащиния си дом, тогава Господ ще бъде мой Бог (Битие 28:20-21)

отколкото от отношението на Павел:

Защото за мене да живея е Христос, а да умра, придобивка. (Филипяни 1:21)  

Да, Бог може да сложи в ред разбъркания ни свят и да придаде смисъл на живота ни, но това няма да стане ако гледаме на Него като на средство за реализиране на „себето“. Подобно разбиране е пътят на грехопадението в най-чист вид, само че загърнато в християнска опаковка. Единствено когато се откажем от подобно мислене (и живот), когато започнем да търсим „първо божието царство и божията воля“ тогава „всичко останало ще ни се прибави“ и ние ще намерим „покой за душите си“ (Матей 11:29 ср. Ер. 6:16).

Казано простичко, ние трябва да престанем да казваме на Бога нашата воля, която Той трябва да изпълни и да започнем да питаме за Неговата воля – дори когато тя не ни харесва и не ни е приятна. Колкото и странно да звучи това е пътят на „мъдрото сърце,“ на житното зърно, което умира, за да даде стократен плод, на човекът, който „губи живота си, за да го спечели“ (Лука 17:33). Единственият път.

2021 година е още една възможност да вървим по този път. По този начин тя се превръща в „благоприятно време и спасителен ден“ за нас (виж в Кор. 6:2). Но тази година е също така част от потока на времето, който не можем да спрем и която по този начин може да бъде пропусната и проиграна. Ще дойде момент когато „не ще да има вече време“ (Откр. 10:6 СИ, виж и Цариградския превод), но докато стигнем до там ние ще бъдем единствено „пришелци и чужденци“ (1 Петър 2:11), които трябва „така да броят дните си, че да си придобият мъдро сърце“.        

Честита нова година!