Моля, да стане традиционното семейство


от Радостин Марчев

Наскоро четох извънредно интересна дискусия. Отново ставаше въпрос за болният въпрос за децата и семейството. Едната страна твърдеше, че защитава това, което тя нарече „традиционно българско семейство“. Другата страна я попита (очевидно провокативно) какво разбира под това понятие. Очевидното изненадана от въпроса тя отговори, че има предвид семейство съставено от майка, баща и деца – дефиниция, която според нея някои хора усилено се опитват да подменят. Втората страна обаче контрира с тезата, че това всъщност съвсем не е традиционно българско семейство. „Традиционното българско семейство,“ каза тя, „е това, което виждаме описано в, да кажем, „Гераците““.

Може би щях да подмина казаното ако в същото време не четях книгата на Рандолф Ричардс и Ричард Джейсмс, Misreading Scripture with Individualist Eyes: Patronage, Honor, and Shame in the Biblical World (Downers Grove: IVP Academic, 2020). Това е едно от най-добрите християнски книги, на които съм попадал тази година, която по много лек и достъпен начин помага на читателя да разбере близкоизточния контекст, в който се развиват библейските истории.

Един от въпросите, на които авторите обръщат внимание е именно семейството. Това, което те казват е, че библейското семейство е доста по-различно от съвременното. Докато нашата най-малка единица за семейство е това, което споменах по-горе – баща, майка и деца – библейският й аналог е доста по-разширен. Най-общо той включва всички хора, които живеят под един покрив. Обикновено това означава поне три поколения живеещи заедно ръководени от най-възрастният мъж в рода. Нещо повече – тази дефиниция за семейство включва също и робите/слугите в къщата. Когато групата стане прекалено голяма тя се разделя и от нея се създават две нови семейства – отново обхващащи няколко поколения и различни от това, което ние днес наричаме семейство.

Няма нужда да казвам, че това описание забележително се доближава до семейството описано в „Гераците“. Нещо повече, размерът съвсем не е единствената разлика между съвременното и „традиционното“ семейство.

Първо, както казахме това семейство е било водено от най-възрастния мъж в рода. Той е имал значителен авторитет и дори власт над останалите членове и е бил водеща фигура при вземане на решения, разрешаване на спорове и дори сключване на бракове. Това е в рязък контраст с разбиранията на съвременното западно семейство, което защитава правата си на индивидуални решения пред по-старите (и по-младите) поколения.

Второ, (и пряко свързано с първото) това до голяма степен е била колективистка, а не индивидуалистична култура, която наблюдаваме днес. Редица неща, които днес определяме за наша лична работа (напр. отношението към децата и брачния партньор) са се смятали за свързани с рода (или поне по-широкото семейство, което описахме) и по този начин въпрос не на „аз,“ а на „ние“. Оттук намесата в това, което днес бихме определили като „лични въпроси“ е била не само често срещана, а и приемана за напълно естествена  и дори необходима.

Трето, ролите в това семейство също са били до голяма степен различни от тези, които някои съвременни защитници на традиционното семейство се опитват да наложат. Например на древното семейство е била напълно чужда идеята, че мъжът осигурява прехраната работейки навън докато жената е отговорна за дома. В една доминиращо аграрно общество, в което семействата обикновено са обработвали собственото си парче земя мъжете и жените (а и децата) са вземали еднакво участие в изкарването на прехраната. Разлика в задачите може наистина да са съществували, но те не са били оценявани по тази парадигма. Това се е отнасяло до голяма степен и за семействата занимаващи се е търговия тъй като семейният магазин в повечето случаи се е намирал на входа на дома, а производството се е осъществявало в самата къща – отново с участието на всички членове. В някои случаи грижата за малките деца вместо на майките е била поверявана на по-възрастните членове – практика, която продължава да се практикува и днес в някои култури. С други думи това, което днес някои хора приемат като еталон за „комплементарно“ допълване на половете всъщност е било много по-различно в библейските времена.

Мисля, че последиците от тези кратки бележки за християните участващи в споровете за семейството трябва да са очевидни.

От една страна те трябва да бъдат много внимателни да не объркат своята представа за „традиционно,“ библейско семейство с наложилият се съвременен еталон за такова. Отделната единица състояща се от мъж жена и деца не е библейската дефиниция за най-малка семейна единица. Това се отнася с еднаква сила и за начина на функциониране и (само)управление на това семейство. Опасността за християните тук е, че те много лесно могат да объркат една исторически нова, формирана и наложила се около времето на индустриалната революция и урбанизацията, форма на семейство с библейския еталон и по този начин да предлагат като библейско нещо напълно светско. Това заключение може да се струва крайно и скандално на някои вярващи хора, но практиката показва, че подобно объркване е доста често срещано. Това, за което то говори е не само историческо невежество за библейския контекст, но и стряскащо и отрезвяващо заключение за източниците на приеманите за християнски семеен морал и стандарти.

Нищо от написаното по-горе не трябва да се приема в смисъл, че аз призовавам за връщане към семейната форма описана в Библията. Аз не смятам нито, че тя е по-добра, нито че е без недостатъци нито пък, че Писанието я предписва. То просто разказва спасителната история в културните условия, в които тя се развива – в този случай в една патриархална, колективистка култура. Това описание не означава предписание нито означава, че сравнително новите форми на „нуклеарно“ семейство са лоши и „небиблески“. Това, което означава е, че християните трябва да се замислят много по-сериозно за своите дефиниции за семейство както и за начините, по които те смятат, че то трябва да функционира. Библията има много, което да каже по въпроса. Важно е обаче християните да положат усилия да го схванат – нещо, което понякога за съжаление не винаги демонстрират в своята ревност.  

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.