Мъчениците в Палестина – 12


от Евсевий Кесарийски

Глава 12

1. Смятам, че най-удачно да прескоча всички други събития, които се случили междувременно: като това, което станало с епископите на църквите, когато вместо пастири на разумното Христово стадо, над което те предстоявали по беззаконен начин, как божия съд ги счел достойни за подобна присъда, направил ги пазачи на камили и неразумни животни и твърде изкривило телата им или ги осъдило да се грижат за императорските коне. Подминавам също  и обидите, безчестията и мъченията, които те понесли от имперските началници и управители поради светите съдове и църковни съкровища. И освен тези неща желанието за власт от страна на мнозина, безредните и незаконни ръкополагания и схизмите сред самите изповедници както и нововъведенията, които ревностно се разпространявали сред останалата църква от нови и размирни членове, които добавяли нововъведение след нововъведение и ги налагали безпощадно сред другите нещастия от гонението трупайки беда върху беда. Считам за по-подходящо да замълча и да не споменавам тези неща, както казах в началото. Но нещата, които са трезви и достойни за похвала, според светите думи – „и ако има нещо добродетелно и нещо похвално” (Фил. 4:8)  – аз считам за най-удачно да запиша и разкажа и да представя на вярващите слушатели историята на почтените мъченици. Смятам да завърша книгата с едно описание на мира, който ни се явил от небето.

Глава 13

1. Завършила седмата година на нашата борба и мерките на врага, които продължили до осмата година негласно станали по-малко сурови. Голям брой изповедници били събрани в медните мини в Палестина и действали със значителна смелост, така че дори си построили места за поклонение. Но управителят на провинцията, един жесток и нечестив човек, както показали неговите действията против мъчениците, когато пристигнал там и научил за това писал на императора повдигайки най-добрите обвинения, които могъл да измисли.

2. След това, бивайки назначен за управител на мините, той разделил групата изповедници, привидно сякаш по заповед на императора, и изпратил някои да живеят в Кипър, други в Ливан, а другите разпръснал по различните части на Палестина и им заповядал да работят различни работи.

3. Избирайки четирима от тях, които му се сторили техни водачи, той ги изпратил до началника на армиите в региона. Това били Пелей и Нил, египетски епископи, един презвитер и Патермут, който бил добре известен сред тях заради своята ревност във всичко. Началника на армиите поискал от тях да се отрекат от своята религия и когато не постигнал това ги осъдил на смърт чрез изгаряне.

4. Имало и други, които били определени да обитават различни места – като изповедниците поради своята възраст и осакатеност или поради други телесни слабости, които били освободени от служба. Силван, един епископ от Газа предстоявал над тях и бил достоен и истински християнски пример.   

5. Този човек, който от първия ден на гонението и през цялото време докато то продължавало бил бележит заради своята изповед дадена във всякакви борби, бил опазен през цялото време, да се изразим така, за последния печат на битката в Палестина.

6. С него имало мнозина от Египет, сред които бил Йоан, който удивил всички от своето време с прекрасната си памет. Преди това той бил лишен от зрение. Въпреки това понеже се отличил с изповедта си той, заедно с останалите, кракът му бил изгорен. И макар зрението му да било унищожено той бил подложен на същото изгаряне с огън понеже екзекуторите следвали всичко, което било безмилостно, жестоко и безчовечно.

7. Тъй като бил такъв човек не е за голямо учудване че той имал философски навици и начин на живот нито, че той им изглеждал толкова удивителен поради силата на своята памет. Понеже той бил написал всичките божествени писания „не на плочи от камък” (2 Кор. 3:3), както казва божественият апостол, нито на животински кожи, нито на хартия, която времето и молците могат да унищожат, а „на плочи от плът, на сърцето” в една прозрачна душа и най-чисти очи на ума, така че всякога когато поискал можел да повтаря, сякаш от едно съкровище с думи, всяка част от Писанието, независимо дали ставало дума за закона, пророците, историческите книги, евангелията или писмата на апостолите.

8. Признавам си, че първия път когато видях човека бях удивен понеже той стоеше сред една голяма тълпа и повтаряше части от божеството Писание. Понеже чувах единствено гласа му аз реших, че според обичая на събирането, той чете. Но когато се приближих и разбрах какво прави той и видях, че всички около него са със здрави очи докато единствен той използваше очите на ума си, и въпреки това говореше естествено, подобно на някой пророк и твърде много превъзхождаше хората, чийто тела бяха здрави, за мен беше невъзможно да не прославя Бог и да не се удивя. В тези дела аз видях несъмнено и сигурно потвърждение на факта, че истинската мъжественост не се състои в превъзходно телосложение, а единствено в душата и разбирането. Понеже той, с осакатеното си тяло, показваше превъзходната сила, която беше в него.

9. Но що се отнася до тези, които споменахме като намиращи се на различни места и вършещи обичаните си задължения с пост, молитва и други упражнения, Самият Бог намерил за удачно да им даде нещо превъзходно като протегнал десницата Си в отговор. Горчивият враг, понеже те се били въоръжили ревностно против него чрез молитвите си към Бога, не бил в състояние повече да им се противопоставя и решил да ги избие  и  премахне от земята понеже му пречели.

10. Бог му позволил да направи това, така че той да не бъде възпиран от нечестието, което желаел да стори, а те в същото време да получат наградите за множеството си битки. Затова по заповед на най-проклетия Максимин, четиридесет без един били обезглавени в един единствен ден.

11. Тези са мъченичествата случили се в Палестина в продължение на осем пълни години и гонението в нашето време е съгласно с описанието ни. Започвайки със събарянето на църквите то много се увеличавало когато от време на време се издигали враждебни спрямо нас управници. В борбата на многобройните и разнообразни битки се родило едно огромно множество от мъченици от всяка провинция – в замете простиращи се до Либия и през целия Египет и Сирия и на изток чак до Илирик.

12. Но страните отвъд тях, цялата Италия, Сицилия и Галия и земите на към залязването на слънцето в Испания, Мавритания и Африка понесли гонение за по-малко от две години и били счетени за достойни за по-бърна божествена намеса и мир. Така небесното Провидение пощадило единството на целта и вярата на тези хора.

13. Понеже това, което никога преди не е било записвано в аналите на Римските управления се случило за първи път в наши дни противно на всички очаквания. Понеже по време на гоненето императорите се разделили на две групи. Братята живеещи в земите на тези, за които споменахме току що пребивавали в мир, но тези от другата страна преминали през безбройни изпитания.

14. Но когато божията благодат милостиво изявила своята грижа и над нас тогава и нашите управници, точно тези, които по-рано водели война срещу нас, променили намеренията си по най-удивителен начин, публикували отричане и чрез множество едикти и милостиви декрети спрямо нас премахнали гонението. Това отричане също трябва да бъде записано.

Край на книгата на Евсевеий Памфилий за мъченически пострадалите в Палестина.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.