от Джеймс К. А. Смиит
Част от тези идеи могат да се използват и в класните стаи, особено в християнски училищен контекст или при домашно образование. Ако литургиите формират това означава, че те са скрити педагигии или стратегии за обучение, които могат да бъдат използвани и в учебна обстановка извън стените на църквата[1]. Това променя целта и задачата на християнското образование така че то не е свързано с обучението на децата за вярата, нито пък означава просто да ги учим да гледат на света от една „християнска перспектива”. Едно холистично християнско обучение прави тези две неща, но също така за цел и да въведе децата във вярата, виждайки училищата като допълнителни възможности за създаване на учебна обстановка, която не просто информира, а и формира. Една холистична християнска учебна обстановка не храни единствено интелекта, тя подхранва и въображението.
Това изисква сериозна целенасоченост свързана не просто с учебната програма и съдържание, а и относно педагогиката и учебната стратегия. Моите приятели Дарил де Бойър, Дъг Монсма и други свързани с Prairie Centre for Education в Алберта създават ресурси, които си поставят именно тази цел. Тяхната програма Teaching for Transformation (TfT), се появява като отговор на въпросите повдигнати в тази книга: Какво става ако обучението не е първо и най-вече свързано с това, което знаем, а с това, което обичаме? Използвана в момента от повече от 50 училища по целия свят програмата дава възможност на учителите да създадат едно „но-хау” обучение, обучение което формира желанията на учениците и учителите[2].
Teaching for Transformation подчертава, че всеки урок и всяка учебна опитност „трябва да потапя учениците в една история,” както се изразява Де Бойър. Той обобщава тази идея по следния начин: „Teaching for Transformation използва историята открита във всеки урок от обучението, за да създаде един силен и убедителен образ на божията история и чрез това природата и характера на Бога. Освен това TfT приканва учениците да да си представят своето място в божията история като им дава възможност да живеят на практика тази история. Практически всеки ученик и учител ще започне да създава една лична „история” и да споделя с другите как той вижда себе си в тази епична божия драма”. Всеки ден учениците са посрещани в класни стаи, които са съзнателно оживени от стремежа да ги въведат в една по-добра история.
Каква разлика създава това в начина, по който се преподава? Няма компромис със съдържанието или програмата. Вместо това съдържанието е преработено като съзнателно е поставено в рамката на историята, която приканва учениците да свържат своето учене с живота на героя, който Бог им е дал да бъдат (спомнете си дискусията от глава 4 свързана с това как Бог ни „характери-зира”). „Това е много повече от просто приемане на информация в контекста на една история,” подчертава де Бойър. Учениците са „активирани в” тези истории чрез възможностите да практикуват това, което учат. Подобни формиращи навици практики са използвани, за да ги формират като „особени хора”.
Teaching for Transformation прави това както идентифицира известен брой библейски „сюжети” – нишки в библейските истории, които вървят през Писанието и ни приканва да ги изиграем. Тези сюжети са роли, които ние сме призовани да играем като носители на божия образ живеещи в един добър, но счупен свят. Например ние сме призовани да бъдем хора, които се радват на творението, разпознаващи идолите, виждащи реда, създатели на красота. И във всичко това Бог ни е призовал да се покланяме на Бога и да отразяваме Неговия образ. Как изглежда това на практика? Помислете върху следния кратък пример почерпен от опита на един ученик от 6 клас:
Първо, представете си, че този ученик изучава търсенето, предлагането и заемите в един урок по икономика в реална класна стая. Те ще научат дефинициите, ще видят примери за концепциите в действие и може би ще участват в някакъв вид финансова симулация. Понеже това включва идеи свързани с пари можете да си представите, че учениците са силно заинтересовани. Накрая telos- а на урока за този ученик е да се представи добре на теста и в края на краищата, след дипломирането си, да взема мъдри финансови решения мечтаейки си чрез тях някой ден да направи много пари.
Представете си сега същия ученик да учи за икономиката в една класна стая, която съзнателно следва историята на „покана за една по-добра история” и от самото начало учениците имат перспективата, че съществува една свойствена счупеност в икономиката и разбиране, че те имат роля в съграждането на божието царство чрез изцеление на тази пречупеност. Учителят следва идеите за търсене на справедливост и разпознаване на идолопоклонството както навици, които те трябва да практикуват по време на учебния процес за търсене, предлагане и заеми. В този контекст telos-а се променя от печелене на много пари някой ден към формиране на един особен човек, който изучава икономиката като търсач на справедливост и разпознаващ идолопоклонството.
„Не е изненадващо,” отбелязва де Бойър, „че учителите от TfT често откриват, че учениците в края на краищата са усвоили „какво” от урока по-добре понеже са разполагали с носеща смисъл история, която да изучават”.
Но ние все още не сме свършили. „Сега е времето учениците да хванат котката за опашката,” казва де Бойър с усмивка. Преподаването на една история все още може да бъде направено по модела „ум забучен на кол,” предупреждава той. Затова TfT предоставя възможности учениците „да вършат истинска работа, която посреща реални нужди на реални хора”. За да покажем, това нека отново да се върнем в класната стая на шестокласника изучаващ икономика.
Госпожа Зидхоф иска студентите да научат важността на заемите. Тя им задава едно предизвикателство: как можем да използваме един заем, за да генерираме средства, които след това на свой ред да дадем като заем на някой от развиваща се страна? Класът се преобразува в компания, която обсъжда и решава, че те ще продават сладолед в училище, за да наберат парите необходими им за наема. Така всички ученици са натоварени със задачата да съберат за себе си заем (не от роднини!), който да да обединят помежду си, за да закупят необходимият им сладолед. В този момент всеки човек от тяхната компания е длъжник като те са инвестирали парите си в нещо друго. Учениците са се придвижили отвъд опита на умственото изучаване към опита на kardia. Решенията, всички вземани от учениците, както каква да е цената на сладоледа, който ще продават, кога да продават и как да рекламират, са обсъждани, решени и изпълнени през един слънчев, топъл ден. В резултат на продажбите всеки ученик получава възможност да изплати дълга си. С останалите им пари те решават да дадат заем на Кива. Кива (www.kiva.org) е организация с нестопанска цел, която си поставя за цел да намали бедността чрез предоставяне на миро заеми. Като клас те решават, че искат да подпомогнат един фермер в Гватемала, който се нуждае от заем, за да закупи материалите необходими за произвеждане на реколта. Формиращото обучение в TfT приканва учениците да вършат истинска работа за реални хора.
Ето едно учене, което е насочено към kardia, учене, което едновременно екипира учениците да мислят за света и формира навици на хора призовани да обичат света.
Преподаване и учене, което е настроено за духовната сила на навика разпознава наслагващата се сила на малките неща, формиращата сила на микро-практиките. Малките неща повтаряни дълго време в една общност имат формиращ ефект (защо мислите американските училища започват всеки ден със своя собствена изповед, Обетът за вярност?). Както веднъж казва мечо Пух: „Понякога малките неща заемат най-голямо място в сърцето ти”.
[1] За един аргумент в тази насока придружен с практически пример за педагогически експеримент черпещ от историческите християнски практики виж Smith and Smith, Teaching and Christian Practices.
[2] Благодаря на Дарил де Бойер за това, че сподели в детайли това виждане. Моите бележки са съставени въз основа на неговото обобщение.
Rado's blog 