от Евсевий Кесарийски
Глава 11
1. Време е да опишем великото и похвално зрелище на Памфилий, един човек трижди прескъп на самия мен и на хората, които завършили живота си заедно с него. Те били дванадесет на брой и по този начин били счетени за достойни за благодатта на апостолската бройка.
2. От тях водачът и единствен почетен с презвитерско достойнство в Кесария, бил Памфилий, един човек, който през целия си живот бил почитан за всяка добродетел, за това че презрял и отхвърлил света, че споделял притежанията си с нуждаещите се, за презрението към светските надежди и за философския си живот. Той особено напреднал преди всички в посвещението си на светите Писания и неуморна работа във всичко, с което се захващал и в помощта си към своите роднини и приятели.
3. В отделно произведение посветено на живота му в три книги ние вече описахме колко прекрасни били добродетелите му. Препращаме към тях хората, които намират удоволствие в такива неща и желаят да ги познават.
4. Втори след Памфилий, Валес, който бил почитан за посивелите си коси се включил в състезанието. Той бил дякон в Алия, възрастен човек с важен вид и добре обучен в светите Писания, ако някой може да се смята за такъв. Той до такава степен положил паметта за тях в сърцето си, че не му било необходимо да отваря книга когато трябвало да ги повтори.
5. Третият бил Павел от града Яма, който бил известен сред тях както най-ревностния по дух. Преди своето мъченичество той преминал през борбата на изповедта чрез обгаряне.
След като тези хора прекарали в затвора цели две години поводът за тяхното мъченичество бил повторното пристигане на египетските братя, които пострадали с тях.
6. Те придружавали изповедниците в Киликия от мините, от които те се завръщали в домовете си. При влизането през портите на Кесария стражите, които били варвари по характер, ги разпитали за това какви са и откъде идват. Те не скрили нищо от истината и били хванати като престъпници задържани при самото деяние. Те били петима на брой.
7. Когато били изправени пред тиранина, понеже се държали твърде смело в неговото присъствие, те веднага били хвърлени в затвора. На следващия ден, който бил четиринадесетия преди мартенските календи те, според заповедта били изправени пред съдията, заедно с Памфилиий и другарите му, които вече споменах. Първо, чрез всякакви мъчения и чрез изобретяването на нови и странни машини, той изпитал неуязвимото постоянство на египтяните.
8. След като опитал жестокостта си върху техният водач, той първо го попитал кой е той. В отговор той чул името на някакъв пророк вместо личното му име. Понеже това бил обичаят им, вместо имената на идолите, дадени им от техните бащи, ако имали такива, да приемат други имена. Така можете да ги чуете те да се наричат Илия, Еремия, Иася, Самуил или Данаил, показвайки се по този начин като вътрешно истински евреи и истинският божи Израел, не само чрез дела, но и чрез имената, които носели. Когато Фирмилиан чул няколко такива имена от мъчениците и не разбрал силата на думите той ги попитал за името на страната, от която произлизали.
9. Но те му дали втори отговор подобен на първия казвайки, че страната им е Ерусалим, като имали предвид това, което казва Павел „Ерусалим който е над всички и който е на всички майка” (Галятяни 4:26) и „Но сте пристъпили до планината Сион, до гарда на живия Бог, небесния Еруслаим” (Евреи 12:22).
10. Това имал предвид той, но съдията мислейки единствено за земята, търсел внимателно, за да намери кой бил този град и в коя част на света се намирал. Затова той прибягнал до изтезания, за да открие истината. Обаче човекът, чиято ръка била извита зад гърба и краката му стиснати в странни машини, повтарял твърдо, че казва истината.
11. Питан многократно какъв бил този град, за който той говорел, той казал, че бил страната на благочестивия, понеже никой друг няма да има място в него и че се намира в далечния изток към изгряващото слънце.
12. Той философствал за тези неща съобразно разбирането си и по никакъв начин не се отказвал от тях поради мъченията, с които бил нападан от всяка страна. И сякаш бивайки без плът или тяло той сякаш не усещал страдания. Но учуденият съдия не бил търпелив и решил, че християните смятат да установят някъде своя държава независима и враждебна към римляните. Той го питал много за това и се опитвал да узнае къде се намира тази източна държава.
13. Но след като дълго време разкъсвал младежът с бичуване и го наказвал с всякакви мъчения той разбрал, че неговата устойчивост в това, което казал не можела да бъде разклатена от никакви мъчения и произнесъл спрямо него смъртна присъда. Такава сцена се разиграла около този човек. И след като подложил и останалите на подобни мъчения той ги отпратил по същия начин.
14. След това бивайки уморен и разбирайки, че ги наказва напразно след като задоволил желанието си той продължил с Памфилий и неговите спътници. Когато узнал, че при предишните изтезания те са показали непроменима ревност за вярата той ги попитал дали сега ще се покорят. Получавайки от всеки един от тях само този единствен отговор, като тяхна последна дума на изповед и мъченичество, той им определил наказание подобно на предишните.
15. Когато това било сторено един младеж от слугите на Памфилий, който бил обучен в благородния живот и наставляван от такъв човек, научавайки присъдата произнесена над господарят му, извикал от тълпата и помолил телата им да бъдат изгорени.
16. Тогава съдията, който не бил човек, а див звяр или дори нещо по-жестоко от див звяр, без да взема предвид младостта на младежа му задал единствено същия въпрос. Когато научил, че изповядва, че е християни, сякаш улучен от стрела, той се изпълнил с ярост и заповядал на мъчителите да използват цялата си сила върху него.
17. Когато видял, че отказва да принесе жертва както му било заповядано, той заовядал да бъде дран до самите си кости и вътрешности, сякаш не ставало дума за човешка плът, а за кожа, дърво или някакъв друг нежив предмет. Но след дълго упорство той видял, че това е напразно, тъй като човекът на говорел и бил в безсъзнание и почти безжизнен тъй като тялото му било твърде осакатено от мъченията.
18. Но тъй като бил безмилостен и безчовечен той заповядал да бъде предаден веднага, в положението, в което се намирал, на бавен огън. И преди смъртта на земния си господар, макар да бил влязъл след него в състезанието, той бил освободен от тялото си, докато онзи, който бил ревностен за другите все още се бавел.
19. Тогава човек можел да види как Порфирий като някой, който побеждавал във всяка битка, тялото му покрито с прах, но духът му радостен, след толкова страдания, със смел и издигнат ум, се приближавал към смъртта. И сякаш наистина изпълнен с божия Дух, облечен единствено в философска роба хвърлена върху него като наметало, трезво и разумно той насочвал своите приятели към това, което желаел и им помагал, запазвайки радостното си разположение дори когато се намирал на кладата. И когато огънят се запазил отдалеч около него като кръг, след като вдишал дима с устата си, той запазил пълно и благородно мълчание до самата си смърт и единствената дума, която изрекъл когато пламъците го докоснали за пръв път била за помощ към Исус, божия Син. Такава била борбата на Порфирий.
20. Смъртта му била докладвана на Памфилий от един вестоносец, на име Селевкий. Той бил един от изповедниците от армията. Като носещ подобно послание той скоро бил счетен за достоен за подобна участ. Понеже веднага щом известил за смъртта на Порфиорий и поздравил един от мъчениците с целувка, някои от войниците го хванали и го завели пред управителя. И той, сякаш бързащ да го изпрати като спътник на първия по пътя къ небето, заповядал веднага да бъде убит.
21. Този човек бил от Кападокия, принадлежал към подбрана група войници и бил придобил не малка чест в нещата, почитани от римляните. Понеже в телосложение и телесна сила, ръст и мощ, той много превъзхождал останалите войници, така че появата му станала причина всички да говорят за него и целият му вид будел възхищение заради неговият ръст и симетрични пропорции.
22. В началото на гонението той се отличил в битките на изповедниците, чрез търпението, което показал при бичуването. След като напуснал армията той подражавал на религиозните аскети и сякаш бил техен баща и пазач се показал епископ и закрилник на сираците и беззащитните вдовици и на хората, които били нападнати от бедност и болести. Вероятно поради тази причина той бил сметнат за достоен за необичайния призив към мъченичество от Бога, който се радва на тези неща повече отколкото на дима и кръвта на жертвите.
23. Той бил десетия атлет сред тези, които казахме, че срещнали края си в един и същи ден. На този ден, както подобава, главната порта била отворена и на мъченика Памфилий и останалите с него бил даден свободен достъп до небесното царство.
24. По стъпките на Селевкий тръгнал Теодул, един посивял и благочестив старец, който принадлежал към дома на управителя и бил почитан от самият Фирмилиан повече отколкото останалите от семейството си по причина на възрастта си и понеже бил баща на трето поколение както и по причина на своята благост и вярност, които показвал към него. Докато следвал пътя на Селевкий когато бил доведен пред своя господар, последният се разгневил на него повече отколкото на тези, които дошли преди него и го осъдил да понесе мъченичеството на Спасителя на кръста.
25. Тъй като все още не достигал един човек, който да допълни бройката, която споменахме, Юлиан направил това. Той току що се бил завърнал от чужбина и все още не бил влязъл през градските порти когато, научавайки за мъчениците още докато пътувал, той веднага се затичал, за да ги види. Когато видял скиниите на светиите хвърлени на земята изпълвайки се с радост той прегърнал и целунал всички.
26. Началникът на убийците веднага го хванал докато той още правел това и го отвел пред Фирмилиан. Постъпвайки според обичая си той го осъдил на бавен огън. Така Юлиан, скачайки и викайки на висок глас благодарил на Господа, Който го счел за достоен за подобно нещо и го почел с мъченическа корона.
27. Той бил кападокиец по рождение и по начина си на живот бил твърде внимателен, верен и искрен, ревностен в други отношения и оживен от самия Свети Дух. Такива били хората, които били счетени за достойни да понесат мъченичество заедно с Памфилий.
28. По заповед на нечестивия управител техните свети тела били пазени за храна на дивите зверове в продължение на четири дни и също толкова нощи. Но тъй като, странно, чрез поведенческата божия грижа, нищо не се докосвало до тях – нито хищните птици, нито зверовете, нито кучетата – те били взети без поражения и след подходяща подготовка били изгорени по обичайния начин.
29. Когато новината какво се случило на тези хора се разпространила навсякъде Адриан и Елбул, които дошли от т. нар. Манганея[1] в Кесария, за да видят останалите изповедници, също били запитани при портите за целта на идването си и когато признали истината били отведени при Фирмилиан. И той, както бил обичаят му, без бавене, наредил да бъдат жестоко измъчване по страните си и ги осъдил да бъдат погълнати от дивите зверове.
30. След два дена, на петия ден от месец Дистър, третия преди мартенските нони, който се считал за празник на божествения покровител на Кесария, Адриан бил хвърлен на един лъв и след това убит с меч. А Елбул, два дена по-късно, на мертенските нони, т.е. на седмия ден от месец Дистър, когато съдията усърдно го увещавал да принесе жертва, което би му донесло свободата, предпочел славна смърт за религията отколкото временен живот и станал подобно на другите храна за дивите зверове и като последен от кесарийските мъченици подпечатал списъка на мъчениците.
31. Тук е удачно да кажем как за едно кратко време небесното Провидение дошло върху нечестивите управници заедно със самите тирани. Понеже този Фирмилиан, който така насилвал Христовите мъченици, след като понесъл заедно с останалите най-сурово наказание, бил убит с меч. Такива били мъченичествата, които се случили в Кесария през цялото гонение.
[1] Сирийската версия казва Витания
Rado's blog 