Кръстът на Христос

от Мартин Лутер

„А далеч от мене да се хваля освен с кръста на нашия Господ Исус Христос, чрез който светът за мене е разпнат, и аз за света.” (Галатяни 6:14)

Кръстът на Христос не се отнася единствено до дървото, което Христос носел на раменете Си и на което бил прикован. Той също така означава и всички трудности на вярващите, чийто страдания са христови страдания. Павел говори за християните понасящи такива страдания в 2 коринтяни 1:5. В Колосяни 1:24 той казва: „Сега се радвам в страданията си за вас, като от моя страна допълням недостатъка на скърбите на Христа в моето тяло заради Неговото тяло, което е църквата”. Следователно, кръстът на Христос като цяло се отнася до всички страдания, които църквата понася заради Христос. Самият Христос свидетелства за това в Деяния 9:4 когато казва: „Савле, Савле, защо ме гониш’?” Савел не нападал Христос. Той гонел неговите ученици. Но който докосва тях закача зеницата на божието око (Захарий 2:8). Ние опит знаем, че главата е по-чуствителна от останалите части на тялото. Понеже ако някой пръст или друга малка част от тялото е наранена главата разпознава усещането и лицето го отразява. Носът се мръщи, очите мигат и т.н. По подобен начин Христос, нашата глава, прави нашите страдания Свои Собствени и страда когато ние, Неговото тяло, страдаме.

Полезно е да помним това, за да не се отчайваме когато противниците ни преследват, отлъчват и убиват или когато еретиците ни мразят с толкова голяма омраза. Трябва да помним примера на Павел и да се хвалим с кръста. Ние сме поели този кръст не поради собствените си грехове, а заради Христос.