Мъчениците в Палестина – 8


от Евсевий Кесарийски

Глава 8

1. До шестата година бурята против нас постоянно се усилвала. Преди това време имало много голям брой изповедници на религията в т. нар. Профириева кариера в Тебия, която получила името си от един камък намерен там. От тези сто човека без трима задно с жените и децата били изпратени при управителя на Палестина. Когато те изповядали Бога на вселената и Христос, Фирмилиан, който бил изпратен там като управител на мястото на Урбан наредил, в съответствие с императорските заповеди, те да бъдат осакатени чрез изгаряне на глезенните стави на левия крак и лявото око, заедно с клепача и очната ябълка като окото трябвало първо да бъде избодено, а след това унищожено с нагорещено желязо до самия корен. След това той ги изпратил в мините на провинцията да понасят трудности и да се трудят страдайки.

2. Но не било достатъчно единствено тези да бъдат лишени от очи, но и жителите на Палестина трябвало да понасят мъки. Понеже както споменахме малко по-горе те били принудени да участват в юмручен бой, без да получат нито храна от царските хранилища нито да преминат през необходимите за това предварително упражнения.

3. Изведени поради тази причина не само пред чуждоземци, но и пред самият Максимин и показали най-благородното упорство на изповедта и понасянето на глад и окови те получили наказание еднакво с тези, които споменахме, а заедно с тях и други изповедници от Кесария.

4. Веднага след това други, които се били събрали, за да слушат как се четат Писанията били хванати в Газа и някои понесли същите страдания в очите и краката. Други обаче били измъчвани с още по-големи и ужасни мъчения по страните.

5. Един от тях, в  тялото на жена, но с разбирането на мъж, не бил в състояние да понесе заплахата да бъде насилена и се обърнал направо към тиранина, който поверил управлението на такива жестоки съдии. Тя първо била бичувана, а след това издигната високо на кол и страните й били разкъсани.

6. Тъй като хората определени за това измъчвали непрестанно и жестоко по заповед на съдията друг, с ум отправен, подобно на първия, към нейната девственост – една жена, която била напълно грозна по изглед и пренебрежима по изглед, но от друга страна силна в душата си и надарена с разбиране превъзхождащо тялото й – бивайки неспособна да понесе безмилостните, жестоки и нечовешки дела, с дързост превъзхождаща тази на борците прославили се сред гърците, извикала към съдията от тълпата: „Колко дълго ще измъчвате така жестоко сестра ми?” Но той се разярил твърде много и заповядал жената веднага да бъде хваната.

7. Така тя била доведена и се нарекла с величественото име на Спасителя. Тя била подтиквана с думи да принесе жертва и тъй като отказала със сила била завлечена до олтара. Но сестра й продължавала да проявява обичайната си ревност и с бърз и решителен удар ритнала олтара и го прекатурила заедно с огъня, който горял върху него.

8. Тогава съдията, разярен подобно нa див звяр, нанесъл на страните й такива мъчения, каквито не бил заповядвал за никого по-рано, сякаш желаел да се насити със суровата й плът. Но когато лудостта му била задоволена той завързал двете заедно, нея и тази, която тя нарекла своя сестра, и ги осъдил на смърт чрез изгаряне. Казват, че първата била родом от Газа, а другата на име Валентина, била от Кесария и добре позната на мнозина.

9. Но как да опиша подобаващо последвалото мъченичество, с което трижди блажения Павел бил удостоен. Той бил осъден на смърт по същото време с тях и с една и съща присъда. По времето на мъченичеството му, когато екзекуторът се готвел да му отсече главата, той помолил за кратка отсрочка.

10. Когато тя му била дадена той първо, с ясен и отчетлив глас, се помолил на Бога за своите братя християни молейки се за тяхната пощада и за това те скоро да получат свободата си. След това той поискал евреите да се обърнат към Бога чрез Христос. Продължавайки по ред той поискал същото за самаряните и умолявал тези от езичниците, които се намирали в заблуда и не познавали Христос да го познаят и да приемат истинската религия. Той не пропуснал и смесената тълпа, която стояла наоколо.

11. След всичко това, о! Велико и неизговоримо устояване! Той помолил Бог на вселената за съдията, който го осъдил на смърт и за най-висшите управници както и за човека, който щял да го обезглави и докато той и цялото множество го слушали, се молел техния грях спрямо него да не бъде използван против тях.

12. След като се помолил за тези неща със силен глас, като човек, който умира несправедливо и довел почти всички до сълзи, по собствена воля той се приготвил и предложил голия си врат за удар с меча и бил почетен с божествено мъченичество. Това се случило в двадесет и петия ден на месец Панем, който е осмия преди августовксите календи.

13. Това бил краят на тези хора. Но скоро след това сто и тридесет почтени, изповядващи Христос атлети от египетската земя претърпели в самият Египет по заповед на Максимин същите страдания в своите очи и крака както предишните и били изпратени в гореспоменатите мини в Палестина. Никой от тях не бил изпратен в киликийските мини.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.