от Джеймс К А Смит
Сравнете атриума на залата за катехизис в църквата Добрият пастир с една съвсем различна сцена. Влизате във високо място предназначено за деца, което съчетава множество елементи на аркада, кафе, танцувален клуб и семейна стая за почивка. Стаята е заредена с енергия, едно жестоко чувство на голо щастие, което е синоним на „оптимистичен” – дори когато се опитва да предаде идеята, че това е място където младите хора са добре дошли дори когато се чувстват „кофти”. Преди всичко това е място, което с всички сили се стреми да бъде място където младите хора желаят да бъдат. Няколко деца са се събрали около Xbox и играят видео игри, така както биха правили това в мазето на някой приятел. Други се изтягат на канапета, гледат инстаграм и небрежно разговарят един с друг за това какво им се е случило през седмицата. Други пък са се надвесили над маси отрупани с понички, сок и бонбони.
Накрая тези малки групи се събират заедно като едно племе и програмата може да започне. Те са тук вместо в залата за общо поклонение (в този контекст е по-добре да говорим за аудитория вместо за светилище). Програмата е техния заместител на „служба”. Литургията ще им изглежда позната: една шумна музикална група заема центъра на сцената, рутина добре позната от концертите и музикалните клубове. Групата води събралите се чрез набор от все по-шумни триумфални песни и след това през тихо време на интроспективно, прочувствено размишление със затревени очи и вдигнати ръце. Но каквото и заклинание да било хвърлено то бързо е развалено когато една комедийна група се качва на сцената, за да разведри обстановката и да покаже на всеки, че следването на Исус е забавно. Приповдигнатата атмосфера подготвя появата на един готин млад учител, който предлага едно до голяма степен моралистично („не пийте, не пушете и преди всичко не правете секс”) или на терапевтично послание („ние сме тук, за да ви обичаме: сякаш благовестието е една голяма прегръдка) – винаги представяно със загриженост да не звучи отегчително. Най-добрите истории в подобни послания идват от филми и текстове на популярни песни, които подсилват усещането, че християнството е „актуално,” но в същото време незабележимо предавайки едно убеждение, че Библията не е такава. След като са били нахранени с едно донякъде библейско послание, поднесено в една по-удобна опаковка – подобно на преглъщането на лекарство скрито в нещо сладко – младежите са разпуснати с обещанието за още забава следващата седмица.
Може и да не знаете това, но цялата „програма,” на която току що станахме свидетели е създадена поради страх – не за да плаши, а от страх. Тя е произведение на едно поколение родители и възрастни хора, които са ужасени, че техните деца – приказното следващо поколение – ще напусне църквата и ще изостави вярата. И те са убедили себе си, че основната причина, поради която младите хора се отдалечават от Христос е понеже са отегчени. Сякаш възрастните са дочули отнякъде песента на грънч групата Нирвана от 90-те години „Ето ни, развличайте ни!” но са разбрали идеята й напълно погрешно. Резултатът е бил подход към младежко служение, който отразява две катастрофални решения.
Първо, ние разделяме едното тяло на Христос на сегменти съставени от различни поколения отстранявайки децата и младежите от църковния център на поклонение и поставяйки ги в някакви „парацърквони” места, дори ако те официално все още се намират в църковната сграда. Правейки това ние негласно сме се отрекли от единството и католичността на тялото, покланяйки се по начин, който е противен на забележителните думи на Павел, че „има едно тяло и един Дух, както и вие бяхте призовани към една надежда в званието си; един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички” (Ефесяни 4:4-6). По-важно, поради нашата загриженост за формирането и реабилитацията на живота ни това разделение на тялото Христово на поколенчески касти премахва един от най-силните начини за формиране на навици: подражанието. Ако младите хора винаги и единствено се събират със себеподобни как ще се научат те от примерите, тези светци-модели в местните общности, които са изживели живота си с Исус?
Второ, ние сме превърнали младежкото служение в почти изцяло експресивистко, смятайки, че това, което ще задържи младите хора в църквата е една серия от възможности за тях искрено да изразят вярата си. Вместо с въплътено формиращо поклонение ние сме се задоволили с една дихотомия: една емотивна опитност представляваща прелюдия към предаването на информация, 30 минути вълнуваща музика последвани от 30 минути „послание”. Макар че отначало може да не разпознаете това, подобни доминантни парадигми в младежкото служение всъщност са заложници на виждането, че хората са единствено мислещи същества: анити-интелектуалното фиксиране върху забавлението е просто липса на увереност във формирането. Докато можем да подозираме, че емоционалността на съвременното младежко служение е анти-интелектуализъм тя всъщност е свързана с една дълбоко интелектуална парадигма за ученичество: цялата идея да правим младите хора щастливи, разчувствани и емоционално увлечени е насочена към това все още да имаме възможността да посадим „посланието” в техните интелектуални приемници.
Но ние трябва да се изправим пред отрезвяващата реалност: да забавляваме младите хора в нашите църковни сгради въобще не е равнозначно на това да ги формираме като динамични членове на Христовото тяло. Това, което минава за младежко служение често не са сериозни модели на християнско формиране, а прагматични, последни опити да ги задържим като членове на нашия евангелски клуб. Ние бъркаме това да задържим младите хора в сградите с това да ги задържим „в Христос”.
В много случаи ние вече сме отстъпили тяхното формиране на светските литургии именно като сме привнесли тези литургии в църквата под знамето на предполагаема актуалност. Така докато младите хора може и да присъствуват на нашите младежки събития всъщност това, в което те вземат участие в нещо, което представлява една тайна, съперничеща версия на добрия живот. Самите форми на развлекателни практики, които са централни за тези събития утвърждава един дълбок нарцисизъм и егоизъм, които са антитеза на това да се учи да се отричаме от себе си и да вземем кръста си (Марк 8:34-36). Макар да е възможно много млади хора с желание да участват във всички развлекателни събития, които организираме за тях подобно участие всъщност не формира сърцата им и не насочва желанията им към Бога и Неговото царство дотогава докато обичайните литургии на подобни събития се градят на консумеристки ритуали и себезагриженост. Всъщност в желанието си да развличаме младите хора ние може би единствено допълваме бройката на хората, които викат: „Господи, Господи, не посещавахме ли ние всеки лагер и плажен волейбол в Твоето име?” (ср. Мт. 7:21-23). С други думи ние не трябва да бъдем излъгани от хората, които се застояват наоколо просто, за да бъдат развличани. Ефективното християнско формиране на младите хора за известно време може да изглежда като провал.
Rado's blog 