Мъчениците в Палестина – 6


от Евсевий Кесарийски

Глава 6

1. В четвъртата година нa гонението против нас, на дванадесетия ден преди декемврийските календи, който е двадесетия ден от месец Диус, в деня преди шабата, когато тиранинът Mаксимин присъствал и давал великолепно представление за рождения си ден, следното събитие, което заслужава да бъде записано, се случило в града Кесария.

2. Според обичаят да се дават по-пищни тържества когато императорът присъства отколкото в други случаи, нови и чужди представления заменили обичайните забавления, като животни докарани от Индия или Етиопия или от други места, или пък хора, които можели да удивят зрителите с умели физически изпълнения – било необходимо за времето понеже императорът се представял, да добавят към представлението и нещо още по-необикновено. Но какво можело да бъде това?

3. Едно свидетелство на нашето учение било представено сред тях и устояло в борбата за истинската и единствена религия. Това бил Агапий, който, както казахме малко по-напред, бил, заедно с Текла, хвърлен за храна на дивите зверове. Той също така три пъти и дори повече изминавал заедно с други престъпници пътя от затвора до арената и всеки път, след заплахи от джунглата дали поради страдание или с надежда, че той може да промени решението си бил опазван за друга битка. Но когато императорът присъствал той бил изведен този път, сякаш бил удачно пазен за такъв случай, за да могат да се изпълнят в него думите на Спасителя, който Той чрез божествено познание изявил на учениците Си, че те ще бъдат извеждани пред царе заради свидетелството за Него (Матей 10:18).

4.  Той бил поставен по средата на арената заедно с един  престъпник, за който казват, че бил обвинен в убийството на господаря си.

5. Но този убиец на своя господар, когато бил хвърлен на дивите зверове, бил счетен за достоен за състрадание, почти като Варава по времето на Спасителя. И целия театър се огласил от викове и крясъци на одобрение понеже убиецът бил човеколюбиво пощаден от императора и счетен за достоен за почест и свобода.

6. А алтета на религията първо бил призован от тиранина и му била обещана свобода ако се отрече от своята изповед. Но той засвидетелствал с висок глас, че не поради някакво престъпление, а заради религията на Създателя на вселената, той с готовност и радост би понесъл всичко, което могат да му сторят.

7. Казал това, той прибавил и дела на думите си и се втурнал да посрещне една мечка, която била пусната срещу него, оставяйки се с най-голяма готовност да бъде погълнат от нея. След това, все още дишащ, той бил хвърлен в затвора. И след като преживял един ден, за краката му били вързани камъни и той бил хвърлен в морските дълбини. Такова било мъченичеството на Агапий.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.