Християнското политическо залитане


от Радостин Марчев

Никога не съм бил привърженик на изолирането на християните от обществения живот – във всяко отношение вкл. и по политическа активност. При това моето мнение е, че подобно участие нито може нито трябва да бъде различно от именно християнско. Ако вярата оказва влияние върху начина, по който изповядващите я виждат света и формират морални съждения тя просто не може да бъде сведена до нещо, което можем да практикуваме в личния си живот, но оставяме настрана когато пристъпваме в общественото пространство. Това не е нито нормално нито възможно и не трябва да бъде очаквано. Това, което ме притеснява обаче са някои аспекти на силното политизиране на голяма част от християнската общност – тенденция, която вероятно се засилва през последните години в световен мащаб и със сигурност в българската християнска (и особено протестантска) общност.

Първата тенденция е все по-голямата тежест, която се придава на християнското участие в управлението на дадена страна и в способността на вярващата общност да влияе на формиране на нейните различни политики. Само по себе си това не е непременно лошо. Лошо е когато християните започнат да смятат, че те могат (и трябва) да осъществяват своето християнско влияние като сол и светлина основно, най-вече и в голяма степен чрез политически средства. Истината е, че това просто не е така. Силата на християнството се корени най-вече в истината, която то проповядва и с Светия Дух, Който докосва сърцата, убеждава света за „грях, правда и съдба” и  радикално променя животи. И ако християните решат, че техния шанс е в това да наложат насила своите убеждения – понеже са важна група гласоподаватели, с които дадена политическа партия трябва да се съобразява или понеже имат числен превес във Върховния съд или нещо друго подобно – но губят способността си да бъдат свидетели без държавна подкрепа това означава, че те просто са престанали да бъдат християни и са се превърнали в още една политическа група. Тежко и горко на такова християнство – от чисто християнска гледна точка.

Второ, както съм писал на друго място аз съм силно скептичен към възможността да се наложи християнски морал с изцяло политически средства. Също толкова  скептичен съм за това, че такъв трябва да се налага на хора, които не изповядват християнската вяра. Разбира се, има определени морални норми, които неизбежно трябва да бъдат установени и поддържани, за да може едно общество да функционира поне донякъде нормално в един паднал свят. Но това на практика представлява най-малкото общо кратно, за да могат вярващи (в най-различни неща) и невярващи хора да живеят заедно. Идеята, че трябва да установим законово стриктен християнски морал, който вярващите в Христос са приели доброволно да спазват е нещо съвсем различно. Ако не друго то историята би трябвало да ни предупреди едновременно за сериозните опасности свързани с това и за неуспеха, който рано или късно ще пожъне.

Трето, прекомерното политическо залитане много лесно може да се превърне в стремеж за власт или друг вид лична изгода на всяка цена, удобно прикрит в морална опаковка. У нас на последните избори видяхме християни кандидати за управленски постове, които убеждаваха вярващите, че на практика няма значение към коя политическа партия се присламчват стига да бъдат избрани понеже най-важното е в политиката да се чуват християнски гласове. Доколко гласове, които са готови да сменят своята политическа лоялност и да прегърнат често радикално противоположна платформа стига само да останат на борда са реално християнски, разбира се, е съвсем отделен въпрос.

Четвърто, християните често са показвали, че са способни да проявяват един вид избирателно виждане. Ако даден политик обещае да проведе политика, която хармонира с техните разбирания и желания те са готови да пренесат положителното си отношение върху цялостната му личност и да го представят като един вид спасител. По този начин Тръмп се превръща в „новороден християнин,” Бойко Борисов подкрепя активно вярата в България, Гешев трябва да бъде аплодиран понеже се е обявил за силно религиозен и „инструмент на Господ,” а ВМРО може и да предлага най-рестриктивния закон за вероизповеданията и моралът на нейните представители да не струва, но понеже се обявява срещу гейовете и за „традиционното семейство” е консервативна и от нашите. Има огромна разлика между това един християнин да гласува за даден политик, в когото не одобрява много неща като, образно казано, си запуши носа и избере по-малкото според него зло и да представя един неморален човек или партия за повече или по-малко „християнски”. Едното е неизбежен политически избор, в който няма нищо укоримо. Другото е в по-лошия случай лъжа, а в по-добрия – сериозна себезаблуда. Но и в двата случая църквата губи своята способност да бъде коректив в обществото изпълнявайки по този начин една функция, която можем да наречем пророческа и която според мен е една от най-важните й отговорности в съвременния свят.

Последно, растящата политическа активност на християните ги превръща в потенциална таргет група за определени политици, които се стремят да спечелят техните гласове. Начините да се направи това са разнообразни, но сред най-често срещаните са популиста реторика и заиграване с християнската вяра. Да бъдат разпознати тези неща се изисква определена доза лична и политическа зрялост, която за съжаление не всеки притежава. Но когато това не стане резултатите засягат не само обществото, но и създават допълнителна пречка за християнското свидетелство, което вече започва да предизвиква съвсем различни асоциации.В това отношение книгата на Дейвид Кинеман unChristian: What a New Generation Really Thinks about Christianity…and Why It Matters трябва да е настолно четиво за всеки, който желае да види истинският резултат от т. нар. „културни войни“ в Америка, които все по-силно се разгарят и у нас.

За да бъда честен аз не очаквам положението да се подобри в обозримо бъдеще – всъщност се опасявам, че ще става по-лошо. Нито пък очаквам огромната маса християни да се вслушат в подобни (вече многократно изказвани) предупреждения. И въпреки това за тях не трябва да се мълчи.        

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.