Глава 3
от Евсевий Кесарийски
1. През втората година гонението срещу нас нараснало много. По това време Урбан, който бил управител на провинцията, за пръв път издал имперски едикт нареждащ на всички хора в различните градове да направят поне един принос и да принесат възлияние на идолите.
В Газа, един палестински град, Тимотей понесъл безброй мъчения, след които бил предаден на бавен огън. Давайки чрез своето търпение едно най-истинско свидетелство за искреното си благочестие спрямо Бога той получил венеца на победителите за вярата. В същото време Агапий, и нашата съвремнничка, Текла, след като показали най-благородно постоянство, били предадени за храна на дивите зверове.
2. Кой човек видял тези неща не би се удивил или ако е чул за тях бе би се учудил? Понеже когато езичниците чествали своя фестивал и обичаен празник навсякъде било обявено, че освен обичайните забавления ще се проведат и публични битки на наскоро осъдените с дивите зверове.
3. Докато тези новини нараствали и се разпространявали шестима младежи на име Тимотей, родом от Понт, Дионисий от Триполис във Финикия, Ромул, един поддякон от Досполската епархия, Паесис и Александър, и двамата египтяни, и един друг Александър от Газа, след като първо завързали ръцете си бързо отишли при Урбан, който тъкмо се готвел да открие забавленията, и засвидетелствали ревностно желание за мъченичество. Те изповядвали, че са християни и чрез желанието си за всички ужасни неща, показали, че тези, които се хвалят с религия на Бога на вселената не се боят от нападенията на дивите зверове.
4. Веднага след като предизвикали необикновено удивление в управителя и хората, които били с него, те били хвърлени в затвора. След няколко дена към тях се присъединили още двама. Единият, на име Агапий, при предишна изповед понесъл всякакви ужасни мъчения. Другият, който ги снабдявал с необходимите за живота неща, се наричал Дионисий. Всичките осем били обезглавени в един единствен ден в Кесария на двадесет и четвъртия ден от месец Дистър, който е деветия преди априлските календи.
5. Междувременно императорите се сменили като първите двама заели най-висшите места, а другите двама се оттеглили от властта. Това затруднило обществените дела.
6. Скоро след това римското управление се разделило и между тях започнала жестока война. Това разделение и проблемите възникнали поради него не се прекратило докато с нас не бил сключен мир по цялата Римска империя.
7. Понеже когато се явил мир за всички подобно на ден след най-мрачната нощ, обществените дела на римското управление били отново установен и станали щастливи и мирни, а отческото благоволение един към друг се възстановило. Но ние ще опишем по–подробно тези неща на удачното им време. Нека сега да се върнем към обичайния ред на събитията.
Rado's blog 