История на църквата 8 – 14

Глава 14

Характера на враговете на религията        

1. Неговият син Максентий, който получил властта в Рим, отначало се преструвал на благосклонен към нашата вяра, за да покаже отстъпчивост и ласкателство към римските граждани. Поради тази причина той заповядал неговите поданици да престанат да преследват християните, преструвайки се, че изповядва религия, която го прави по-милостив и кротък от предшествениците му.

2. Но след като чрез делата си не доказал, че е такъв човек какъвто се надявал той се хвърлил във всяко нечестие и не се въздържал от никаква нечистота или разпуснатост извършвайки прелюбодейства и предавайки се на всякаква поквара. Понеже разделяйки съпруги от законите им съпрузи той ги насилвал и след това ги изпращал обратно безкрайно опозорени. И той правел това не само с малките и незнайните, но особено обидил най-видните и забележителни членове на Римския сенат.

3. Всичките му подчинени, народ и управници, почтени и неизвестни, линеели поради тежкото потисничество. Но дори и да мълчали и да понасяли горчивото слугуване, те не изпитвали някакво облекчение от жестокостта на тиранина. Веднъж, поради малко желание, той наредил хората да бъдат посечени от телохранителите му. И голямо множество римски жители било избито насред града с копия и други оръжия, не от скити или варвари, а от собствените си съграждани.

4. Невъзможно е да изброим сенаторите, които били предадени на смърт заради своето богатство. Голямо множество били убити по различни причини.

5. Като връх на нечестието си тиранинът прибегнал до магия. В своите заклинания той разпарял бременни жени и разглеждал вътрешностите на новородените деца. Той убивал лъвове и вършел множество ужасни действия, за да призове демони и да избегне войната. Понеже единствената му надежда била, че чрез тези средства той ще получи победата.

6. Невъзможно е да изкажем начините, по които този тиранин в Рим угнетявал своите поданици, така че сте били доведени до такава крайна житейска нужда каквато според съвременниците никога не била познавана нито в Рим нито на някое друго място.

7. Но Максимин, източният тиранин, след като тайно сключил съюз с Римския тиранин както с брат по нечестие от дълго време търсел повод да го разтрогне. След като най-накрая бил той уловен получил заслужено наказание.

8. Удивително е колко подобен в нечестие на Римския тиранин бил той или по-скоро колко го надминал в това. Понеже главните магьосници и заклинатели били почетени от него с най-високо положение. Ставайки крайно плах и суеверен той твърде ценял грешките на идолите и демоните и без да се допита до гадатели и предсказвачи, да се изразим така, той не мърдал дори пръста си.

9. Затова  той ни преследвал още по-ожесточено от предшествениците си. Заповядал във всеки град да бъдат издигнати храмове и тайните дъбрави, които с течение на времето били унищожени, да бъдат бързо възстановени. Той назначил идолски жреци на всяко място и град и поставил над тях във всяка провинция, като първосвещеник, някой политически чиновник, който особено се бил отличил в нещо, давайки му група войници и телохранители. И на всички фокусници, сякаш те били благочестиви и възлюбени от боговете, той дал власт и най-големи привилегии.

10. От този момент нататък той потискал и тормозел не само един гард или страна, а всички провинции, които се намирали под властта му, изисквайки от тях огромни количества злато, сребро и продукти както и чрез тежки гонения и различни глоби. Той отнел собствеността от богатите, която те били наследили от предшествениците си и дал големи богатства и значителни парични суми на заобикалящите го ласкатели.

11. Той достигнал до такава крайност на глупостта и пиянството, че обезумял и се побъркал в пируванията си и давал заповеди, които отменял щом изтрезнеел. Той не оставил никой да го надмине в разврат и разгул, но станал наставник в безчестието на хората около него, както управници така и народ. Насърчавал армията да живее безразсъдно отдавайки се на всякакво веселие и невъздържаност, а управителите и генералите да насилват своите поданици с алчност и пожелание почти сякаш те владеели наравно с него.

12. Защо трябва да описваме разпуснатите, срамни дела на човекът или да изброяваме множеството, с които той прелюбодействал? Понеже той не бил в състояние да мине през някой град без непрестанно да покварява жени и да насилва девици.

13. В това той имал успех с всички освен с християните. Понеже презирали смъртта те не се интересували ни най-малко от неговата власт. Заради това те понасяли огън, меч, кръст, дивите зверове и морските дълбини, отсичането на крайници, изгаряния, избождане на очите, поражения по цялото тяло и овен това глад, мини и окови. Във всичко те показали търпение заради религията вместо да пренесат към идолите своята вярност към Бога.

14. Жените не били по-малко мъжествени от мъжете заради учението на Божественото Слово тъй като издържали пререкания с мъжете и заслужили равни похвали за своите добродетели. Когато били отвличани за покварени цели те предавали живота си на смърт вместо телата си на нечестие.

15. Само една от тези, които били хванати за прелюбодейни цели от тиранина, най-забележителната и прочута християнска в Александрия, победила пълната със страсти и нетърпелива душа на Макисимин чрез истинска геройска твърдост. Почитана поради своето богатство, семейство и образование тя счела всичко това по-маловажно от добродетелта. Той я увещавал много пъти, но макар че тя да била готова да умре той не можел да я предаде на смърт понеже желанието му било по-силно от гнева.

16.  Затова той е наказал като я заточил и отнел цялото й имущество. Мнозина други неспособни дори да слушат заплахата за насилие от езическите управници понесли всякакви мъчения, разпъване и смъртни наказания.

Такива хора трябва да бъдат истински почитани. Но много по-голяма почит заслужила тази римлянка, която наистина се показала най-благородна и благоприлична от всички, които тиранинът Максентий, съвсем подобно на Максимин, възнамерявал да насили.

17. Понеже когато тя разбрала, че тези, които служат на тиранина по този начин се намират в дома (тя също така била християнка) и че нейният съпруг, макар да бил римски префект, би ги оставил да я хванат и отведат, помолила за малко време, за да украси тялото си, влязла в покоите си, и оставайки сама се пронизала с меч. Умирайки на място тя оставила трупът си на тези, които дошли за нея. И чрез делата си, по-силни от всяко слово, тя показала на всички хора сега и нататък, че добродетелта, която се намира сред християните е единственото неуязвимо и неунищожимо притежание.

18. Такава била нечестивата кариера едновременно на двама тирани, които владеели над изтока и запада. Кой би се поколебал, след внимателно изследване, да каже, че гонението срещу нас донесло такива злини? Особено когато това крайно объркване не престанало когато християните получили свобода?